относно задължението на въззивния съд при постановяване на своето решение да обсъди всички относими и допустими доказателства съвкупно и в тяхната взаимовръзка не може да предпостави допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен в противоречие с трайно установена практика на ВКС. Съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК е основана на задължителните указания и разяснения, дадени с т. 19 ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК и т. 2 ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК (решение №239/07.01.2020г. по гр. д. №4910/2018г. на IV ГО; решение №310/08.01.2019г. по гр. д.№915/2018г. на IV ГО, решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010г. на IV ГО, решение №112/02.05.2017г. по гр. д. №3356/201бг. на IV ГО, решение №195/16.07.2013г. по гр. д.№757/2012г. на IV ГО; решение №426/05.04.2016г. по гр. д. №820/2015г. на IV ГО, решение №97/08.04.2016 г. по гр. д.№5363/2015г. на IV ГО и др.) Съгласно тази практика, въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор - в рамките, очертани с въззивната жалба, следва да изложи в решението си свои собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото относими и допустими доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, както и направените въз основа на това, свои обосновани фактически констатации, като посочи кои обстоятелства приема за установени по делото. Съдът е длъжен да изложи и правните си изводи по съществото на спора, като обсъди и даде обоснован отговор на възраженията и доводите на страните. В пълно съответствие с цитираната практика на ВКС, включително и задължителната такава, решаващият въззивен съд е изложил мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права и детайлно е анализирал събраните по техни искания доказателства във връзка с доводите им, извършил е преценка на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, задълбочено е обсъдил всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства(писмени и гласни) във връзка с тези факти, отразил е в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първоинстанционния съд - че не е доказано и осъществено поддържаното в исковата молба основание за нищожност на процесния договор за прехвърляне право на собственост върху 2/3 идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оспорен с предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. Несъгласието на касаторката с правните изводи на съда за неоснователност на иска за прогласяване нищожността на договора е оплакване за неправилното решаване на спора и съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК.