Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 214 ал. 1 изр. 3 ГПК

Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

чл. 214 ал. 1 изр. 3 ГПК

Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие с решение №60152 от 15.06.2021г. по гр. д. №3755/2020г. на ВКС, III г. о., решение №60080 от 16.09.2021г. по т. д. №466/2020г. на ВКС, I т. о., решение №60287 от 16.02.2022г. по гр. д. №973/2021г. на ВКС, III г. о., определение №141/23.02.2010г. по ч. т. д. №528/2009г. на ВКС, III г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е назначаване от въззивния съд на допълнителна СТЕ, след приемане на допусната СТЕ в първо заседание по делото пред първа инстанция и липса на оспорване на експертизата и на възражения за непълнота или неточност на заключението на вещото лице, с оглед забраната на чл. 266 ГПК. 2. Допустимо ли е изменение на иска по чл. 214 ГК чрез увеличение на размера му едва във въззивната инстанция, направено с допълнителна молба след изтичане срока за подаване на въззивна и на насрещна въззивна жалба, с оглед забраната на чл. 266 ГПК. 3. Допустимо ли е увеличение на претендираното обезщетение в частта, в която е уважена претенцията на ищеца с решението на първоинстанционния съд, което е постановено на основание приетата по делото СТЕ и справка по чл. 366 ГПК, представена от ищеца по делото. 4. Допустимо ли е стойността на обезщетението за СМР да се определи по пазарни цени с включени в същите освен материали и труд, консултантски услуги, разходи за извозване, непредвидени разходи и др., към момента на изготвяне на експертизата, по договор за СМР, сключен след процедура по ЗОП и как следва да се определи стойността на СМР по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ – по пазарни цени или съобразно справката по чл. 366 ГПК. Поддържа се, че въпроси първи, трети и четвърти са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втори въпрос, че е решен в противоречие с т. 9 ТР №1/2000 на ОСГК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

относно размера на обезщетението решаващият състав е съобразил свидетелските показания на З. К. и Д. Д.. Отчел е съществувалите между ищцата и починалата хармонични, близки и непрекъснали във времето отношения, дълбоката привързаност, характерна за взаимоотношенията „родител – дете, оказваната и непрекъсната във времето помощ и подкрепа от майката; възрастта на починалата към датата на ПТП – 70 години и тази на ищцата към същия момент – 39 години; факта, че смъртта е била внезапна и неочаквана, като е изтъкнал, че същата е допълнително угнетяваща за ищцата с оглед обстоятелствата, при които е настъпила. Отчел е още и претърпените от Г. У. психически и емоционални страдания вследствие загубата. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение възлиза на 180 000 лв. По отношение на втория спорен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата апелативният съд е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи твърдението му, че П. У. е предприела пресичане без да се огледа и да се съобрази с разстоянието от приближаващото МПС и неговата скорост на движение, както и че е излязла внезапно на пътното платно и се е движила по платното в тъмната част на денонощието с тъмни дрехи, без светлоотразителни такива или светлоотразителни елементи, в неосветен участък от пътя, без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и без да се е убедила, че няма да създаде опасност за тях и за себе си. Намерил е за установено, че към момента на удара пешеходката е предприела пресичане на пътното платно за движение в посока от юг на север, мястото на удара е в северната пътна лента, в която се е движил лекият автомобил, както и че ударът е настъпил на около 5 метра преди източния край на маркирана пешеходна пътека, като е изтъкнал липсата на данни за конкретното поведение на пострадалата преди да предприеме пресичането на пътното платно и в момента на удара. Изложил е съображения, при съобразяване на заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, че обстоятелството, че пострадалата към момента на удара е пресичала пътното платно не по намиращата се в близост пешеходна пътека, а на 5 метра източно от източния й край, маркирана с пътна маркировка, не обосновава извод за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка е изтъкнал дадените от вещото лице в открито съдебно заседание обяснения, че дори и пострадалата да е пресичала по пешеходната пътека, това не би оказало значение, доколкото водачът е възприел пешеходката и е задействал спирачната система едва след като е усетил удара на тялото в предната част на автомобила, като дори и да я възприел своевременно, при движение на автомобила със скорост от 107 км/ч. отново е щял да настъпи удар, само с разликата, че мястото на удара е щяло да се измести на запад. С оглед на тези съображения апелативният съд е достигнал до извода, че релевираното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

По търговски спорове до кой момент е допустимо да се прави увеличение на иска по размер – до подаване на допълнителната искова молба съгласно чл. 372, ал. 2 ГПК или до приключване на съдебното дирене в първата инстанция съгласно чл. 214 ГПК?
Покрива ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговорността на деликвента спрямо увреденото лице за дължимата лихва за забава и за какъв период, респ. от кой начален момент- от датата на уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, или от друг момент; дължи ли и от кой момент застрахователят законна лихва върху обезщетението по чл. 432 КЗ като обезщетение за собствената си забава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право