относно размера на обезщетението решаващият състав е съобразил свидетелските показания на З. К. и Д. Д.. Отчел е съществувалите между ищцата и починалата хармонични, близки и непрекъснали във времето отношения, дълбоката привързаност, характерна за взаимоотношенията „родител – дете, оказваната и непрекъсната във времето помощ и подкрепа от майката; възрастта на починалата към датата на ПТП – 70 години и тази на ищцата към същия момент – 39 години; факта, че смъртта е била внезапна и неочаквана, като е изтъкнал, че същата е допълнително угнетяваща за ищцата с оглед обстоятелствата, при които е настъпила. Отчел е още и претърпените от Г. У. психически и емоционални страдания вследствие загубата. С оглед на тези съображения въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение възлиза на 180 000 лв. По отношение на втория спорен въпрос относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата апелативният съд е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи твърдението му, че П. У. е предприела пресичане без да се огледа и да се съобрази с разстоянието от приближаващото МПС и неговата скорост на движение, както и че е излязла внезапно на пътното платно и се е движила по платното в тъмната част на денонощието с тъмни дрехи, без светлоотразителни такива или светлоотразителни елементи, в неосветен участък от пътя, без да съобрази поведението си с останалите участници в движението и без да се е убедила, че няма да създаде опасност за тях и за себе си. Намерил е за установено, че към момента на удара пешеходката е предприела пресичане на пътното платно за движение в посока от юг на север, мястото на удара е в северната пътна лента, в която се е движил лекият автомобил, както и че ударът е настъпил на около 5 метра преди източния край на маркирана пешеходна пътека, като е изтъкнал липсата на данни за конкретното поведение на пострадалата преди да предприеме пресичането на пътното платно и в момента на удара. Изложил е съображения, при съобразяване на заключението на вещото лице по приетата автотехническа експертиза, че обстоятелството, че пострадалата към момента на удара е пресичала пътното платно не по намиращата се в близост пешеходна пътека, а на 5 метра източно от източния й край, маркирана с пътна маркировка, не обосновава извод за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка е изтъкнал дадените от вещото лице в открито съдебно заседание обяснения, че дори и пострадалата да е пресичала по пешеходната пътека, това не би оказало значение, доколкото водачът е възприел пешеходката и е задействал спирачната система едва след като е усетил удара на тялото в предната част на автомобила, като дори и да я възприел своевременно, при движение на автомобила със скорост от 107 км/ч. отново е щял да настъпи удар, само с разликата, че мястото на удара е щяло да се измести на запад. С оглед на тези съображения апелативният съд е достигнал до извода, че релевираното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.