„При предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ кога се преклудира възможността за навеждане на фактически и правни основания за незаконност на уволнението и може ли ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаване на исковата молба? Следи ли служебно съда за злоупотреба с право, ако не е сезиран в преклузивните срокове за това – в ИМ от ищеца и съответно в ОИМ от ответника?“, по които сочи разрешаването им в противоречие с решение №192/04.11.2016г. по гр. д. №674/2016г. на ВКС, ІІІ г. о., с решение №345/06.03.2014г. по гр. д.№3868/2013г. на ВКС, ІV г. о., с решение №248/23.04.2010г. по гр. д.№254/2009г. на ВКС, ІV г. о. и с решение №167/30.07.2014г. по гр. д.№6368/2013г. на ВКС, ІV г. о.; „Следва ли въззивния съд да следи служебно за спазване на императивни материалноправни норми, ако такива са нарушени в първоинстанционното производство?“, по който навежда разрешаването му в противоречие с т. 1 ТР№1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; „Приложението на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК при иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обхваща ли възможността за навеждане от ищеца на нови правни твърдения /основания/, които не са записани в ИМ и касаят незаконността на уволнението или обхваща само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти?“, по който поддържа разрешаването му в противоречие с решение №790/29.07.2011г. по гр. д.№148/2010г. на ВКС, ІV г. о.; „Трябва ли въззивният съд служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, когато първоинстанционният съд в доклада си е дал неточни указания относно подлежащите на доказване факти /в случая чрез допълване на доклада по повод злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ, наведена в първото съдебно заседание?“, по който сочи разрешаването му в противоречие с т. 2 ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; „Длъжен ли е съдът да мотивира решението си, чрез обсъждане и преценка на всички доказателства по делото и възраженията на страните?“, по който навежда разрешаването му в противоречие с решение №217/08.01.2019г. по гр. д.№1961/2018г. на ВКС, ІІІ г. о. и „Оборена ли е презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, когато по делото са налични доказателства, че наред с отмяната на въведено от работодателя изискване в длъжностна характеристика, свързано със спецификата му на работа /наличен определен трудов стаж по специалността/, което е послужило за прекратяване на ТПО по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ със служител, въвежда ново друго изискване, което е също с оглед спецификата и нуждите на работата му /определена специализация/ и на което уволнения служител също не отговаря, но новоназначения служител отговаря?, по който сочи разрешаването му в противоречие с решение №192/04.11.2016г. по гр. д.№674/2016г. на ВКС, ІІІ г. о.. По всички горепосочени въпроси касаторът освен допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, считайки че отговора на правните въпроси ще е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационния контрол – очевидна неправилност на въззивното решение, без да излага каквито и да било обстоятелства в тази връзка.