чл. 213 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

С какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли да се приеме, че чрез записа на заповед може да се материализира правоотношение произтичащо от от договор за заем и когато длъжникът не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга необходимо ли е кредитора да доказва наличие на вземането си по каузалната сделка, както и какво е правното значение на издадена от длъжника разписка, удостоверяваща получаването на определена сума?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съставлява ли разпоредбата за прекратяване при висящ процес по чл. 126, ал. 1 ГПК основание за отхвърляне на своевременно заявено от съделител искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на друг имот, ако за този имот е заведено и висящо отделно дело за делба между същите страни?

Искането за привличане на нов ответник, наред с първоначалните, е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при кумулирано прилагане за изискванията за изменение на иска и другарството в процеса. В практиката на ВКС се приема, че определението, с което е отказано привличането, няма преграждащ характер, тъй като не препятства възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде конституирано в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго производство.

По приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК - следва ли се съдът да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и да даде нов срок за отстраняването ѝ при хипотезата на депозирана молба за отстраняване на нередовност, когато съгласно текста ѝ не са налице приложенията?

Допустимо ли е да се предяви установителен иск за собственост, основан на фактически твърдения за трансформация на лично имущество по чл. 23 СК срещу взискател, насочил изпълнението срещу трансформираното имущество?
Има ли обвързващо действие оборимата презумпция по чл. 21 СК спрямо взискателя в изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, придобит по време на брака, който е изключителна собственост на съпруга-недлъжник.

Налице ли е преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при образувано производство, приключило с издаване на заповед за изпълнение, която не е връчена на длъжника, по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД?

Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Може ли да бъде постановено определение за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, преди да бъдат предприети действията по отстраняване нередовностите на исковата молба?

За вероятна недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба, в която съществува противоречие между твърденията в обстоятелствената част за притежаване на право на собственост от ищеца върху процесните реални части от УПИ, като същевременно петитумът е за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряването на плановете.
Дали е налице произнасяне по непредявен иск, когато след отделянето на един от обективно съединените искове за разглеждане в отделно производство, по което е образувано друго дело, двете дела са съединени за общо разглеждане?

При последвала смяна на работодателя откога се счита за наложен запор съобразно разпоредбите на ГПК?

Относно правното значение на шестмесечния срок по пар. 8, ал. 2, предл. второ ПЗР ЗИДЗОДОВ (обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и кои са допустимите доказателствени средства за установяване на началния момент на този срок.

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

І. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
ІІ. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
ІІІ. Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

1. Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?
2. Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?
3. Налице ли е процесуалната пречка от чл. 126 ГПК за допустимост на частичния иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо?

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

За обжалваемостта на определението по чл. 341, ал. 2 ГПК, с което се отказва включване на имоти в делбената маса по искане на ответника.

Длъжен ли е въззивният съд да допусне гласните доказателства за установяване на предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС, с осъществяването на които е обоснован предявеният иск в защита на собствеността, ако тези доказателства са били посочени в исковата молба, но са останали несъбрани поради отказ на първата инстанция да ги допусне?

Произнасяйки се по искове с които не е бил сезиран и по които не се е произнасял първоинстанционният съд, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото – върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав от стадия на устните състезания в заседанието по чл. 268 ГПК.

Как се определя родовата подсъдност при евентуално обективно съединяване на искове, когато главният иск е подсъден на районен съд, а евентуалният – на окръжен, както и дали при обезсилване на решение на първоинстанционен съд поради родова неподсъдност на спора, производството по иска подлежи на прекратяване?