чл. 213 ГПК

Съставлява ли разпоредбата за прекратяване при висящ процес по чл. 126, ал. 1 ГПК основание за отхвърляне на своевременно заявено от съделител искане по чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на друг имот, ако за този имот е заведено и висящо отделно дело за делба между същите страни?

Искането за привличане на нов ответник, наред с първоначалните, е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при кумулирано прилагане за изискванията за изменение на иска и другарството в процеса. В практиката на ВКС се приема, че определението, с което е отказано привличането, няма преграждащ характер, тъй като не препятства възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде конституирано в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго производство.

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

За вероятна недопустимост, обусловена от нередовност на исковата молба, в която съществува противоречие между твърденията в обстоятелствената част за притежаване на право на собственост от ищеца върху процесните реални части от УПИ, като същевременно петитумът е за установяване правото на собственост към минал момент – този на одобряването на плановете.
Дали е налице произнасяне по непредявен иск, когато след отделянето на един от обективно съединените искове за разглеждане в отделно производство, по което е образувано друго дело, двете дела са съединени за общо разглеждане?

При последвала смяна на работодателя откога се счита за наложен запор съобразно разпоредбите на ГПК?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

І. Намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия?
ІІ. Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?
ІІІ. Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

Допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба, като е прието, че по този въпрос няма обнародвана съдебна практика ?

Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)?

Следва ли при определяне на обезщетение до размера на застрахователната сума, до която е ограничена отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, да се съобрази размера на присъдено, на друг пострадал от същото застрахователно събитие,обезщетение за забавено изпълнение, съизмеримо със законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение, считано от увреждането ? С други думи – за установяване изчерпването на застрахователната сума съобразяват ли се само дължими застрахователни обезщетения / главници/ или и дължими обезщетения за забава,съизмерими със законната лихви за забава, считано от увреждането?

Как се определя родовата подсъдност при евентуално обективно съединяване на искове, когато главният иск е подсъден на районен съд, а евентуалният – на окръжен, както и дали при обезсилване на решение на първоинстанционен съд поради родова неподсъдност на спора, производството по иска подлежи на прекратяване?

Когато се произнася по въпроси, с които не се разрешава спорът по същество, съдът се произнася с определение – чл. 195, ал. 1 ГПК /отм./. Обстоятелството, че в случая същото е инкорпорирано в решение поради това, че съдът се е произнесъл и по съществото на предявения насрещен иск, не променя правната му характеристика. В обикновения случай, ако е постановено самостоятелно определение, преграждащото развитието на делото и то бъде отменено от въззивния съд по пътя на обжалването по реда на чл. 213 ГПК /отм./ и сл., сега чл. 274 ГПК и сл., той не решава спора между страните по същество, не се произнася относно съществуването или несъществуването на спорното материално право, а постановява връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него и постановяване на решение по същество. В този смисъл е константната съдебна практика.