от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с Тълкувателно решение №1 от 10.02.2012 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. №1/2011 г. и постановено по реда на чл. 290 ГПК решение №56 от 14.03.2014 г. на ВКС, III г. о. по гр. д. №5173/2013 г. Поставени са следните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, а именно: 1/ Налице ли е надлежен съдебен състав, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 1 ГПК, ако подписалият съдебното решение съдия, към момента на подписване на съдебното решение вече няма качеството на съдия в същия съд, издал решението, а отново изпълнява функциите си на съдия в съда, от който временно е бил командирован; 2/ Следва ли съдът да е обвързан от Тълкувателно решение №1/2011 г. по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС /което тълкувателно решение е постановено във връзка с приложението от съдилищата на чл. 236, ал. 3 ГПК и чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ – при разглеждане на спорове за нищожност на съдебни решения, подписани от командировани от друг съд съдии, които макар и участвали в последното съдебно заседание по делото, към момента на подписването на съдебното решение, вече не са съдии в съда, длъжен да издаде решението, а отново изпълняват функциите си на съдии в съда, от който са командировани.