/които са от значение за изхода на спора/, не са разрешени в противоречие с установената съдебна практика, т. е. не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно дадените в т. 2 ТР №1/2010г. по т. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да е налице противоречие с практиката на ВКС следва поставените от касатора въпроси да са разрешени в противоречие с вече дадено по същите въпроси разрешение. В настоящия случай това не е така, защото посочените от касатора решения са постановени по различни от сега поставените от касатора въпроси: решението по т. д.№200/2020г. на ІІ т. о. е по въпрос, касаещ „регламентираното в чл. 202 ГПК задължение на решаващият съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице, по т. д.№311/2010г. на ІІ т. о. за „приложението на разпоредбата на чл. 266 ГПК и в частност нейната ал. 3“ и по гр. д.№1295/2018г. на І г. о. за „предметът на доказване, когато е по-голям от очертания в доклада по чл. 146 ГПК“. Във случая, въззивният съд е изпълнил задълженията си, във връзка с които са поставените от касатора въпроси, като е обсъдил не само заключението на приетата от него автотехническа експертиза, а в съвкупност и всички събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъждайки и доводите на страните. Този извод следва от следните две обстоятелства. Първото е, че кредитираната от въззивният съд автотехническа експертиза е допусната на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, след констатиране на нарушение на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК, предоставяща възможност на страната да оспори вече прието от съда заключение на експертиза. Второто е, че същата е изготвена след съобразяване на всички ангажирани по делото доказателства, включително и тези, на които касаторът акцентира в жалбата си - постановление за прекратяване на наказателното производство от 6.12.2018г. по желание на пострадалия, показанията на свидетелите, събраните технически данни в изготвените документи. Съгласно същата, в момента на удара скоростта на мотоциклетиста е била 35 км./ч., а на лекият автомобил 2.49км./ч. Първият е имал възможност да избегне удара, при равни други условия, ако се е движел със скорост 11 км./ч. и своевременно е задействал спирачната уредба. Ударът за водача на автомобила е бил непредотвратим, считано от момента когато за първи път е имал видимост към мотоциклета /неговата видимост е била спряна от високият джип, който е бил в лентата за движение, която той е пресичал и му е дал предимство/. Мотоциклетистът е предприемал маневра /движел се е в еднопосочна лента на движение, успоредно на образувалата се колона от автомобили и е трябвало да се убеди, че „няма да създаде опасност за участниците в движението“/чл. 25 ЗДП/. Доколкото, съгласно пар.13 ДР ЗДП, „мотоциклетът“ е двуколесно пътно превозно средство“, а „пътното превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари /пар.1- ДР/, водачът му има и задължението да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента/чл. 15, ал. 1 ЗДП/, като „не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение /чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДП/.