по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК (вместо това са наведени единствено оплаквания за неправилност на въззивното определение), а и липсва обосновка на предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът в изложението следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в представеното изложение изобщо не е формулиран въпрос. Непоставянето на релевантен правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - вж. мотивите в съобразителната част към постановките по т. 1 от горецитирания тълкувателен акт. Вън от изложеното, касаторът следва да обоснове и поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед твърденията му за противоречие на въззивното определение с актове на Съда на Европейския съюз. В изложението липсват доводи за конкретни правни въпроси, разрешени в отклонение с практика на СЕС и тяхната връзка с решаващите мотиви по обжалвания акт на второинстанционния съд.