относно размера на обезщетението за ползване на процесния имот за периода от 05.05.2010 до 10.12.2014 г. и относно момента, от който следва да бъде начислявана лихва за забава върху дължимото обезщетение. Разяснил е, че предявеното искане е за присъждане на пропуснати ползи – наем, който собствениците биха получили, ако можеха да отдадат имота си и в тежест на страната, която твърди, че е могла да реализира полза от недвижимия имот е, да я докаже. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил, че по делото са допуснати и приети три експертизи – единична и две тройни, заключенията на които подробно е обсъдил. Обосновал е, че съобразно местоположението и състоянието на имота и съществуващата инфраструктура през процесния период неприемлив е подходът на единичната експертиза – за прилагане на метода на вечната рента, в сравнение с възприетия в двете тройни експертизи - метод на пазарните аналози, който е значително по-реален от икономическа гледна точка и съпоставим с действащия пазар. Посочил е, че повторната тройна експертиза, допусната по искане на процесуалния представител на ищците, е определила размера на обезщетението за ползване, отчитайки много по-детайлно и прецизно характеристиките на имота през процесния период – включително местоположение, регулационен статут и инфраструктура. Споделил е изводите на първоинстанционния съд, че обезщетението следва да се изчисли като за имот без достъп до улична мрежа, като приел за недоказани твърденията, че ищците са имали достъп до [улица]през останалите части на възстановения имот. В подкрепа на този извод било обстоятелството, че при въвода срещу ЕТ „П.“ последният се е задължил да осигурява достъп на ищците през някаква друга част от терена, ползвана от него. Въззивният съд е посочил във връзка с липсата на електрификация, вода и канал в имота, че възможността процесните 843 кв. м. да ползват вода и електричество от съседните имоти не може да обоснове присъждане на по-високо обезщетение, доколкото подобно включване в мрежите на водоснабдяването, канализацията и енергоснабдяването изисква административни разрешения и сериозни финансови разходи. Отчел е също при определяне размера на обезщетението, предвижданията на ПУП от 2001 г. през възстановения имот да премине част от трасето на метрополитена, което само по себе си ограничава възможността за строителство и инвестиции в него. При тези съждения е заключил, че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие със заключението на повторната тройна експертиза – вариант без достъп до улична мрежа. Относно втория спорен въпрос за началния момент, от който следва да се счита, че ответникът е изпаднал в забава на изпълнение на задължението си за заплащане на обезщетение за ползване е посочил, в допълнение на мотивите на СГС, че не е доказано, представената от ищеца нотариалната покана да е била връчена на лице, представляващо ответното дружество, поради което лихвата за забава следва да бъде начислявана от датата на предявяване на иска. За преклудиран е приет доводът на ищцата, че ответникът е поставен в забава и с подаване на искова молба по предходно дело, тъй като същият е релевиран едва с въззивната жалба, а по същество е счетен за неоснователен, тъй като претенциите за заплащане на обезщетение за ползване за предходен период по гр. дело №98/2003 г. са отхвърлени.