Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 195 ал. 1 ГПК

Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

чл. 195 ал. 1 ГПК

Назначаване на вещо лице
Чл. 195. (1) Вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
(2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните? и 2/ Задължен ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, ако от приетите доказателства се установява, че по делото е останал неизяснен, релевантен за правилното му решаване въпрос, за чието изясняване са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. , при условие, че във въззивната жалба се съдържа искане по чл. 266, ал. 3 ГПК? Допълнителният селективен критерий по всеки от въпросите се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: с т. 19 ТР №1/2001 г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решенията по гр. д.№4375/2018 г. на ІІІ г. о., гр. д.№64/2020 г. на ІV г. о., гр. д.№195/2021 г. на ІV г. о. и т. д.№505/2017 г. на ІІ т. о. на ВКС / по първия въпрос / и с т. 3 ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Необходимо ли е работодателят да доказва по висящото производство по чл. 200, ал. 3 КТ, че предлаганата друга работа при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е била подходяща за работника?
Може ли по висящото производство по чл. 200, ал. 3 КТ съдът да разреши спора дали предлаганата друга работа е била подходяща за работника, или този спор е трябвало да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл. 3 Наредбата за трудоустрояване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Длъжен ли е съдът при назначаване на експертиза да укаже на вещото лице въз основа на кои документи да изпълни задачата си и длъжен ли е, в случай, че заключението се базира на документи, неприети като доказателство по делото, да събере тези доказателства, ако някоя от страните ги е оспорила?
Съставлява ли изявлението в спогодба, с която се определя размер на обезщетение за неимуществени вреди, че страните за в бъдеще няма да имат претенции една към друга във връзка с предмета на спогодбата, предварителен отказ от права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е съдът да изгражда своите изводи, въз основа на съдебна експертиза, чийто състав не е формиран по установения ред, твърди противоречие с решение №100/21.04.2022г. по гр. д.№2440/2021г. на ІV ГО на ВКС. Формулира въпрос 2. Когато от отговорите на вещите лица, при изслушването им в открито съдебно заседание за приемане на експертизата възниква основателно съмнение, че представения от ищеца за изследване предварителен договор е различен от този, който е представен за констатация в първоинстанционното производство, чия е доказателствената тежест и следва ли съдът да събере доказателства и да се произнесе по безспорността на оригинала на процесния договор и обект на изследване. По въпроса 3. Може ли съдът да не възприеме заключение на приети по делото експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им, твърди противоречие с решение №224/07.01.2019г. по гр. д.№612/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. Твърди противоречие на въззивното решение с решение №107/ 02.07.2020г. по гр. д.№2461/2019г. на ІV ГО по въпроса: 4. Следва ли съдът да обсъди подробно в решението всички противоречащи си експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и останалите събрани по делото доказателства, с оглед установяване на решаващо за крайния изход спорно между страните обстоятелство. По въпрос: 5. Ако по делото има доказателства, в които се съдържат различни противоречиви становища и експертизи, съдът длъжен ли е да изложи в решението си правни съображения кои от експертизите и доказателствата кредитира и защо, твърди противоречие с решение №223/19.06.2013г. по гр. д.№1006/2012г. на ІV ГО на ВКС, решение №554/08.02.2012г. по гр. д.№1163/2010г. на ІV ГО на ВКС. В изложението са формулирани и въпросите: 6. Ползва ли се с доказателствена сила оспорен договор, в частта имаща характер на разписка за доказване на плащане, ако продажната цена е в различна валута; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени по делото и то съвкупно-в тяхната взаимовръзка и зависимост, като по последния въпрос твърди противоречие с решение №817/04.01.2011г. по гр. д.№1903/2009г. на І ГО, решение №149/03.07.2012г. по гр. д.№1084/2011г. на ІІІ ГО и др. Не на последно място, са развити съображения, че въззивното решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

за наличието на прикрита търговска дейност на ответниците „Трейс А. Фарм" ЕООД. „Родопаимпекс България" АД и „Био Инвест Енерджи" АД през несъстоятелното дружество „Фаустина Груп" ООД, въззивният състав е следвало служебно да назначи експертиза и да използва вещо лице по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване на молбата на ЕТ „Петров-Ц. Петров с правно основание чл. 609 ТЗ и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Евгений Стайков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1) длъжен ли е въззивният съд, като израз на служебното начало в гражданския процес (чл. 7 ГПК), да допусне изготвянето на своевременно поискана допълнителна (или повторна) съдебно-медицинска експертиза или в изпълнение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК за безпротиворечивото изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото, сам да назначи такава, като не се задоволява само с налични по делото доказателства при постановяването на съдебния акт; 2) длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при приемането на заключението на експертизата в първоинстанционното производство, да назначи допълнителна или нова експертиза по същите въпроси; - по тези въпроси се сочи противоречие с т. 3 Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 на ОСГК на ВКС; 3) длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне допълнителна (или повторна) експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила той не е допуснал такава експертиза, въпреки че пред него е било направено искане за това (с въззивната жалба, в която са посочени допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения и след изслушване на вещото лице в о. с. з. пред въззивния съд); 4) длъжен ли е въззивният съд, с оглед нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне назначаването на поисканата допълнителна (или повторна) експертиза, при положение, че необходимостта от такава е възникнала именно в последното съдебно заседание, в което е приета от съда експертиза, която е неясна и противоречива; - по които въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №174/12.01.2011 г. по т. д. №36/2010 г., I т. о., решение №135/16.06.2015 г. по гр. д. №6627/2014 г., III г. о, решение №57/16.04.2013 г. по гр. д. №871/2012 г., III г. о., решение №150/20.03.2020 г. на по т. д. №279/2019 г., II т. о., решение №178/06.11.2017 г. по т. д. №600/2017 г., I т. о. и решение №72/09.07.2012 г. по т. д. №398/2011 г., II т. о.; 5) с оглед нормите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът длъжен ли е при спор относно фактите в мотивите към решението да обоснове изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост; 6) длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението; - по тези въпроси се твърди с противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №206/31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г., IV г. о, решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., решение №39/20.07.2016 г. по т. д. №2476/2014 г., I т. о. и решение №222/06.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г., II т. о.; 7) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях – поддържа се противоречие с практика на ВКС: решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г., II т. о.; решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г., II т. о.; решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г., II т. о., решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г., II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г., II т. о., решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г., I т. о., решение №8/19.01.2018 г. по т. д. №2435/2016 г., II т. о., решение №556/10.01.2011 г. по гр. д. №1019/2009 г., II г. о. и решение №312/10.09.2012 г. по гр. д. №849/2011 г., IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за такъв касаещ основателността му, въпреки че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се е твърдяло правоприемство между първия и втория ответник и не са представяни доказателства за такова, а договор, който сочи първия ответник като длъжник. Сочи се, че по въпроса липсва категорична съдебна практика, а и правна уредба; В решение №81 от 4.06.2019 г. на ВКС по т. д. №1097/2018 г., II т. о. се приема, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е вземането, което е установено с документа, послужил за издаване на заповедта за изпълнение; В заповедното производство не е представян документ, който да сочи за длъжник „РИГА ПАЛАС“ АД. Поддържа се разрешаване от страна на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и на въпроса: Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност, да обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства. Твърди се, че отговорът на въпроса, разрешен от въззивния съд е негативен и в отклонение от практиката на ВКС, като въззивният съд изобщо не е обсъдил или е обсъдил бланково посочени в касационната жалба доказателства и доводи на ответниците, а ако би го направил, изводите му за количеството на доставената топлинна енергия от ищеца и формирането на нейната цена, биха обусловили отхвърлителен диспозитив поне за периодите, в които първия ответник не е имал монтирано средство за търговско измерване за количеството потребена топлинна енергия. Касаторите сочат, че въпреки разнопосочната практика на Гражданската и Търговска колегия на ВКС, първата застъпваща, че това е въпрос по допускане до касация, а втората - че е въпрос на касационни основания, се позовават на следната практика на ВКС, от която въззивния съд се е отклонил: решение №63/28.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №2296/2018 г., II г. о. ГК, решение №28 от 6.03.2019 г. на ВКС по т. д. №205/2018 г., II т. о., ТК, решение №65 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №2589/2017 г., IV г. о., ГК, решение №209/20.02.2018 г. на ВКС по т. д. №1096/2017 г., I т. о., ТК; Същевременно са налице определения като например: определение №60486/23.07.2021 г. по т. д. №2004/2020 по описа на ВКС, I т. о., според които основателността на оплакванията за допуснати процесуални нарушения не може да бъде обсъждана в производството по допускане до касационно обжалване; Посоченото определение не е изолирано и според касаторите се налага образуване на тълкувателно дело, по което ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса - кога съществените нарушения на съдопроизводствените правила обуславят допускане до касационно обжалване и кога се преценяват като касационни основания; Въпросът е важен, доколкото въззивните съдилища много често изобщо не се произнасят по повдигнати пред тях въпроси за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при първоинстанционното разглеждане на спора, а постановяват актове, с които по същество не дават отговори на повдигнати подобни оплаквания, поради което и общата предпоставка за допускане до касация много трудно може да бъде обоснована. Твърди се, че в този смисъл въззивният съд се е произнесъл по въпроса: „Как се определя базата „средни стойности за клиента измерени при аналогични климатични условия и колко на брой стойности следва да вземе при определяне на тази база топлопреносното предприятие по чл. 44 Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./?“ Сочи се, че отговорът, който е дал съдът е в смисъл, че е достатъчна една стойност за аналогичен режим на потребление; Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; По въпроса отсъства съдебна практика; Отсъства и изрична правна норма, а съществуващата и сега правна и уредба е неясна; Текстът на чл. 44 от цитираната Наредба е възпроизведен в чл. 44 от сега действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването; Това налага създаване на тълкувателно правило, което да препятства неправилната практика, която се създава с обжалваното въззивно съдебно решение; Според касаторите определянето на средни стойности, измерени при аналогични метеорологични условия изисква определяне на средно аритметично поне между две стойности от различни времеви периоди, измерени при аналогични климатични условия и аналогичен режим на потребление. Сочи се по-натам, че въззивният съд е приел, че след като първият ответник – страна по договора с ищеца, не бил правил рекламации в 6 месечния срок по договора и бил осчетоводил фактурите се считало, че е приел, че изпълнението на ищеца е точно в количествено изпълнение, съответно това е обусловило извода му за основателност на предявения иск за дължимост на претендираните суми. Твърди се, че така е разрешен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и той е: „Приложими ли са разпоредбите на чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 303а, ал. 4 ТЗ при продажбата на топлоенергия в хипотеза на определяне на нейното количество по чл. 44 от цитираната по горе наредба и ако да, от кога тече срокът за възражения за недостатъци?“ Излага се, че в касационната жалба е посочено, че методиката за изчисляване на топлоенергията от ищеца е станала известна за пръв път от съдебно-техническите експертизи; Въззивният съд е приел, че посоченият правен режим е приложим; По въпроса отсъства съдебна практика; Отсъства и изрична правна норма, а съществуващата правна уредба е неясна; Това налага създаване на тълкувателно правило, което да препятства неправилната практика, която се създава с обжалваното въззивно съдебно решение; Въпросът намира приложение при доставката на всички видове енергии, газове и вода. Според касаторите при продажба на топлоенергия в хипотеза на чл. 44 от цитираната наредба, срокът за възражения тече от узнаване на начина, по който ищецът е изчислил количеството енергия, която ответникът следва да заплати и узнаването на конкретно използваните при изчислението показатели, съответно получени резултати. По-натам се поддържа, че въззивният се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, което е обусловило извода му за неоснователност на възражението за констатирано от приетите съдебно-икономически експертизи частично плащане, а от там и за основателност на предявения иск в пълен размер: „Може ли въззивният съд да обсъжда, съответно основе решението си на експертиза, която е отговорила па въпрос, който не и е поставен конкретно, но отговорът му може да бъде извлечен от нейното съдържание?“ По въпроса отсъства съдебна практика; Отсъства и изрична правна норма, а от съществуващата правна уредба дори и с тълкуване не се дава отговор; Това налага създаване на тълкувателно правило, което да препятства неправилната практика, която се създава е обжалваното въззивно съдебно решение. Според касаторите въззивният съд има задължението да обсъжда всяко едно доказателство в цялост, а не извадково; Съществува практика на ВКС в този смисъл, но същата не дава отговор на конкретно поставения въпрос - решение №192 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №1020/2020 г., III г. о., ГК, решение №257/2017 г. на ВКС по гр. д. №4902/2016 г., IV г. о., ГК, решение №149 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №1084/2011 г., III г. о., ГК. Иска се да допускане на въззивното решение до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

12321 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право