Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 193 ал. 2 ГПК

Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. […] (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.

чл. 193 ал. 2 ГПК

Оспорване на истинността на документ
Чл. 193. […] (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

биха допринесли за създаването на съдебна практика в условията на неточно тълкуване на материалноправните и процесуални разпоредби, както и че не е ясно кои законови разпоредби са неточно тълкувани. Поддържа се, че нормите на ГПК съдържат ясен, точен и недвусмислен отговор на така поставените от касатора два въпроса. Наведен е довод, че касаторът не е поискал допускането на съдебно-графологическа експертиза в първоинстанционно производство, поради което въззивният съд правилно е основал своите заключения на всички събрани по делото писмени доказателства и на свидетелските показания. Затова ответникът по касация счита, че е безпредметно разглеждането на втория поставен в изложението на касатора въпрос, а именно дали за установяване авторството на документа са достатъчни свидетелските показания лицето, което го е подписало, без назначаване на съдебно-графологична експертиза. Изложено е, че по формулираните от касатора въпроси не е налице нито противоречива съдебна практика, нито неточно тълкуване на материалните и процесуалните норми, поради което те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирано е искане, ако съдът намери касационната жалба за допустима, да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея въззивно решение, както и да присъди на „Планет Билдинг ЕООД разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, вкл. направените от страните признания за релевантни за спора факти? (По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по договор за паричен заем между физически лица)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Допустимо ли е съдът да изгражда своите изводи, въз основа на съдебна експертиза, чийто състав не е формиран по установения ред, твърди противоречие с решение №100/21.04.2022г. по гр. д.№2440/2021г. на ІV ГО на ВКС. Формулира въпрос 2. Когато от отговорите на вещите лица, при изслушването им в открито съдебно заседание за приемане на експертизата възниква основателно съмнение, че представения от ищеца за изследване предварителен договор е различен от този, който е представен за констатация в първоинстанционното производство, чия е доказателствената тежест и следва ли съдът да събере доказателства и да се произнесе по безспорността на оригинала на процесния договор и обект на изследване. По въпроса 3. Може ли съдът да не възприеме заключение на приети по делото експертизи без да се мотивира защо и в коя част не ги възприема в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката за годността им, твърди противоречие с решение №224/07.01.2019г. по гр. д.№612/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. Твърди противоречие на въззивното решение с решение №107/ 02.07.2020г. по гр. д.№2461/2019г. на ІV ГО по въпроса: 4. Следва ли съдът да обсъди подробно в решението всички противоречащи си експертни заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и останалите събрани по делото доказателства, с оглед установяване на решаващо за крайния изход спорно между страните обстоятелство. По въпрос: 5. Ако по делото има доказателства, в които се съдържат различни противоречиви становища и експертизи, съдът длъжен ли е да изложи в решението си правни съображения кои от експертизите и доказателствата кредитира и защо, твърди противоречие с решение №223/19.06.2013г. по гр. д.№1006/2012г. на ІV ГО на ВКС, решение №554/08.02.2012г. по гр. д.№1163/2010г. на ІV ГО на ВКС. В изложението са формулирани и въпросите: 6. Ползва ли се с доказателствена сила оспорен договор, в частта имаща характер на разписка за доказване на плащане, ако продажната цена е в различна валута; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени по делото и то съвкупно-в тяхната взаимовръзка и зависимост, като по последния въпрос твърди противоречие с решение №817/04.01.2011г. по гр. д.№1903/2009г. на І ГО, решение №149/03.07.2012г. по гр. д.№1084/2011г. на ІІІ ГО и др. Не на последно място, са развити съображения, че въззивното решението е очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е само през призмата на прекомерност на неустойката като не е преценено обстоятелството, че клаузата предвижда едностранно предимство само за едната договаряща страна, клаузата не отчита дали подобренията са необходими, полезни и нужни, същевременно не е договорена реципрочна неустойка за наемателя при едностранно прекратяване на договора от негова страна. Оспорва извода на въззивната инстанция, че страните са придали по-широк смисъл на понятието „подобрения“ и договорът следва да се тълкува разширително. Позовава се на разпоредбата на чл. 72 ЗС. Счита за неправилен и изводът, че в размерът на неустойката следва да се включи пълната стойност на подменени принадлежности с по-скъпи при отсъствие на твърдения за необходимост от такава подмяна, както и изводът, че размерът на неустойката следва да включи и съответната сума за ДДС. Оспорва като необосновани констатациите по отношение на фактурите на „Съни Спед Логистик“ЕООД, които са издадени от това дружество преди регистрацията му и изводите по отношение кредитирането на заключението на вещото лице К. С.. Въведен е и довод за недопустимост на въззивния акт като поставен по нередовна искова молба, несъдържаща изложение на обстоятелствата, които се отнасят до необходимостта и полезността на направените подобрения; за нередовност поради отсъствие на изложение на обстоятелствата, които да разграничават разходите за подобрения от необходимите разноски за запазване на вещта; позовава се на отсъствие на изложение относно извършването на подобренията и цената на изработката и конкретно дали в цената се включва сума за ДДС и платената ли е на изпълнителя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Решение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

1. Каква е доказателствената сила на частен документ, съдържащ признание на задължението, чиято автентичност е своевременно оспорена по реда на чл. 193 ГПК от страната, която го е подписала?
2. Каква е доказателствената сила на представени заверени от страната преписи при направено изрично искане за представяне на оригиналите на основание чл. 183 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право