„І.1.1.1/ Ако във въззивната жалба липсват оплаквания срещу доклада на първоинстанционния съд относно определения предмет на доказване, разпределението на доказателствената тежест и указанията към страните по доказването, оправомощен ли е въззивният съд да проверява тези въпроси и съответно – да приема разрешения на тези въпроси, различни от приетите от първоинстанционния съд?; І.1.1.2/ Ако във въззивната жалба липсват оплаквания срещу преценката на доказателствата и установяването на конкретни факти, извършени от първоинстанционния съд, оправомощен ли е въззивният съд да извърши изцяло нова и различна преценка на тези доказателства, събрани от първоинстанционния съд и съответно да приеме за установени различни факти?; І.2/ Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК и ако това е в рамките на оплакванията, наведени от страната, за да провери предмета на доказване по делото, съответно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса, да вземе предвид всички доводи и възражения на страните в исковата молба и в отговора на исковата молба, а ако приеме, че правилното определяне на предмета на доказване по делото, съответно разпределението на доказателствената тежест, са различни от тези, приети в доклада на първоинстанционния съд, то въззивният съд дължи ли най-късно в първото открито по делото заседание указания на страните с оглед даването на възможност те да направят съответните доказателствени искания?; І.3/ При оспорване от юридическото лице на датата на подписан от негово име частен документ, тежестта на доказване на тази дата носи ли се от оспорващия или се носи от страната, която извлича за себе си благоприятни последици от същия частен документ?; І.4/ Трябва ли страната, която носи доказателствена тежест за установяване на оспорена дата върху частен документ, с оглед чл. 154, ал. 1 и чл. 181, ал. 1 ГПК, за да е успешно доказването, да установи наличието на някое от примерно изброените обстоятелства по чл. 181, ал. 1 ГПК или друг конкретен факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа?; І.5/ Има ли доказателствена стойност признанието, извършено от страна по делото на изгоден за нея факт?; ІІ/ Когато е оспорена достоверността на датата на нотариално заверен документ и при проверка на специалния регистър по чл. 590, ал. 2 ГПК на нотариуса, направил заверката, се установи, че отбелязването на този документ в посочения регистър е направено в нарушение на изискването за редовно водене на нотариалните регистри и книги по чл. 28а ЗННД, въз основа на последното обстоятелство следва ли съдът да направи извод, че е оборена достоверността на датата на нотариалната заверка?”. Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на всички въпроси, с изключение на въпроса в раздел II от изложението, за който поддържа наличие на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Жалбоподателят цитира следната практика: решение №101/09.07.2018г. по гр. д.№2191/2017г. на ІV г. о. на ВКС, решение №54/25.03.2014г. по гр. д.№3066/2013г. на ІV г. о. на ВКС, решение №200/23.06.2015г. по гр. д.№6459/2014г. на ІV г. о. на ВКС, решение №188/13.05.2014г. по гр. д.№5563/2013г. на ІV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017г. по т. д.№2624/2016г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №670/15.11.2010г. по гр. д.№695/2009г. на ІV г. о. на ВКС, решение №724/30.11.2010г. по гр. д.№507/2009г. на ІV г. о. на ВКС, решение №375/17.06.2010г. по гр. д.№5080/2008г. на ІV г. о. на ВКС, решение №124/23.06.2014г. по гр. д.№2551/2013г. на І г. о. на ВКС, решение №125/12.09.2012г. по гр. д.№1135/2011г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №1/26.01.2016г. по гр. д.№3793/2015г. на І г. о. на ВКС, решение №40/15.09.2014г. по т. д.№1554/2013г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №167/03.07.2018г. по гр. д.№4020/2017г. на ІV г. о. на ВКС, решение №748/17.02.2011г. по гр. д.№801/2009г. на ІV г. о. на ВКС, решение №25/27.01.2012г. по гр. д.№1832/2010г. на ІV г. о. на ВКС, решение №65/30.07.2014г. по т. д.№1656/2013г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №70/29.05.2013г. по гр. д.№579/2012г. на ІІ г. о. на ВКС, решение №199/05.10.2011г. по гр. д. №1171/2010г. на ІІ г. о. на ВКС.