1. Когато въззивният съд констатира непълен или неточен доклад, при който доказателствената тежест е разпределена неправилно, следва ли да изготви нов доклад и да даде указания относно разпределението на доказателствената тежест. 2. Може ли вещото лице да изследва документ за неговата автентичност, без да е наличен оригинал, т. е. само по копие. 3. Лимитивно ли са изброени доказателствата, които според чл. 194, ал. 1 ГПК могат да се ползват за проверка на истинността на документ и може ли при тази проверка да се използват отговори на страна, дадени по реда на чл. 176 ГПК. 4. Императивна ли е нормата на чл. 183, изр. 2 ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие. Поддържа се, че решаването на втори, трети и четвърти въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо първия – селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради решаването му в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението.