не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод произтича от това, че същият не е свързан с решаващите изводи на състава, който не е приемал, че не следва да се зачита подаването по пощата на искането за предявяване на вземанията, а с оглед събраните доказателства е направил извод, че оспорването истинността на датното клеймо е проведено успешно и същото не обективира валидно подаване в срок на искането. Същото е относимо и за втория поставен въпрос, който въвежда като предмет на спор вида на пощенското клеймо и неговите удостоверителни качества. В тази връзка еднозначно съдилищата са приели/ въззивният съд по реда на чл. 272 ГПК/, че редовното пощенско клеймо е официален документ, който съдържа словни и цифрови знаци и удостоверява авторството на клеймото – пощенския код на станцията, в която е подадено, датата и часът на обработка и номера на самото пощенско клеймо. Именно тези удостоверявания, обаче, е приел съставът на ВтАС са опровергани по делото, тъй като е установено, че документът не е издаден от съответното длъжностно лице в установената форма и ред и следователно неговата доказателствена сила е оборена. С оглед тези решаващи изводи, не само втория, но и общо поставения впоследствие въпрос /без номер/, съдържателно обосноваващ твърдението за неправилно поставено пощенско клеймо, не са релевантни за спора. Или касаторът не е обосновал общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК с оглед така поставените въпроси.