не е формулиран. Твърди се, че за съдебното заседание, проведено на 27.06.2013г., в което са събрани доказателства, управителят на ответното дружество Б. Т. е била нередовно призована, тъй като призовката е била връчена на 24.06.2013г.- при неспазване на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК. Според касатора делото е следвало да бъде отложено, още повече, че за това заседание на управителя на дружеството са били поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК. Посочва се, че при постановяване на първоинстанционното решение в нарушение на правилата, обезпечаващи правото на участие на страната при събиране на доказателства /и прилагане на последиците по ал. 3 на чл. 176 ГПК/, въззивният съд е следвало да повтори порочните процесуални действия, още повече, че в случая са приети за доказани обстоятелствата, за изясняването на които представителят на ответника не се е явил, за да поясни. Без да посочва конкретно допълнително основание касаторът се позовава на Решение №788/27.04.2011г. по гр. д.№120/2010г. на 4 г. о. на ВКС, с което касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на чл. 10 ГПК. Даденият отговор е, че един от начините за осигуряване възможност за установяване на фактите, с оглед провеждане на принципа за установяване на истината, е събирането на допуснатите доказателства с участието на страните /чл. 148 ГПК/ в открито съдебно заседание, за което те следва да бъдат призовани най-късно една седмица преди определената дата за провеждането му /чл. 56, ал. 3 ГПК/, а ако страната е нередовно призована и не се е явила, съдът е длъжен да отложи делото; в случай че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на тези правила, при обжалване въззивният съд следва да повтори порочните процесуални действия по събиране на доказателствата.