гласят: „Когато страна по дело за делба заявява наличие на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които признава, че е загубила правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от имот, предмет на делбата, в резултат на давностно владение, упражнено от други съсобственици, но в същото време не се яви без уважителна причина лично пред съда, за да посочи, изясни и потвърди тези обстоятелства, при условие че е задължена за това по реда на чл. 176 ГПК, може ли да се приеме на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, че заявените от страната обстоятелства не съществуват?“ и „Следва ли да се приеме на основание чл. 175 ГПК, че направено пред съд от една от страните признание на неизгодни за нея факт и право има по-голяма доказателствена стойност от оттеглянето на това признание от страната преди влизане в сила на решение относно този факт и право или следва да се приеме, че изобщо липсва направено признание?“. Поставените въпроси намират недвусмислен отговор в разпоредбите на закона. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /чл. 175 ГПК/. Съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. Освен това по приложението им е налице вече произнасяне от страна на състави на касационната инстанция в смисъл, че обясненията на страната, съответно поведението ѝ във връзка с обясненията, следва да се ценят наред с всички доказателства по делото. Свидетелят или страната може да се откаже от дадени обяснения, с които се установяват искания и възражения на противната страна. Дадените повторно обяснения, с които се отричат дадени преди това обяснения, установяващи искания и възражения на противната страна, не са задължителни за съда. Съдът е длъжен да преценява както едните, така и другите обяснения с оглед на всички доказателства по делото и да приеме кои - първите или вторите обяснения на свидетеля и страната отговарят на истината и да обоснове решението си на тях / решение №226/26.I.1977 год. на ВС по гр. д. №1971/76 год., I г. о., решение №23 от 02.02.2018 год. на ВКС по гр. д. №920/2017 год., IV г. о./. В случая съдът е посочил в решението си именно, че не е обвързан от съдебно или извънсъдебно признание на факт и право, а е длъжен да прецени същите с оглед на всички установени по делото обстоятелства. След това е обосновал извода си за несъмнено установяване елементите от фактическия състав на придобивната давност в полза на А. О., като се е аргументирал със направения съвкупен анализ на всички събрани доказателства – свидетелските показания, процесуалното поведение и обясненията на страните по делото, както и представената писмена документация между съделителите. В този смисъл произнасянето е съобразено с установената съдебна практика по поставените въпроси, която настоящият съдебен състав споделя напълно. Липсва основание за нейното осъвременяване или изменение, поради което и не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси.