от материално и процесуално естество, от значение за изхода на делото, както следва – следва ли да се извърши анализ на всички доказателства по делото и да се даде отговор на тях със съдебното решение; следва ли съдът да се произнесе по всички възражения, направени в хода на съдебното производство; трябва ли съдът да се произнесе по правното значение на представените и допуснати от съда въпроси по чл. 176, ал. 1 ГПК и да обсъди правните последици от неотговарянето на тях от задължената страна; какво е правното значение на изпълнението на задълженията на ответника от трето лице и как се отразява на основателността на исковата претенция; при определяне на действителната воля на съдоговорителите по договора за издръжка и гледане, не следва ли да се вземе предвид и наличието на още един договор за издръжка и гледане в полза на ищцата, сключен по същото време и място и безспорно с нейно знание; трябва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви по отношение на всички правнорелевантни факти, а не да препраща бланкетно към мотивите на първата инстанция. Позовава се на противоречие със задължителната и установена практика на ВС и ВКС, а именно – ТР №6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. №6/2011 г. на ОСГК на ВКС, ТР №30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и сл. – решение №990/24.03.2010 г. по гр. д. №47/2009 г., І г. о., решение №283 от 14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г., ІV г. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г., ІІ т. о., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., І г. о., решение №119 от 04.06.2015 г. по гр. д. №1269/2015 г., І г. о., решение №256/27.04.2017 г. по т. д. №3378/2015 г., І т. о., решение №173 от 12.01.2011 г. по т. д. №901/2009 г., І т. о., които не представя. Релевираните основания за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката сочи също като основание за допускане на касационно обжалване основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение, без обосновка.