от №3 до №6 касаят необсъдените доводи на ищеца във въззивната му жалба във връзка с приложението на чл. 171 ГПК. Доколкото по процесуалноправните въпроси въззивният съд не се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, не се установяват допълнителните предпоставки за достъп до касация, на които страната се позовава. Що се отнася до материалноправния въпрос, то той, предвид изложеното по-горе, не е бил разглеждан от съда, поради което и няма значение за формиране на изводите му за неоснователност на предявения иск. Съответно, спрямо него не се установява наличието на общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Въпрос №1 също е ирелевантен за изхода по делото, доколкото ипотекарният гарант, обезпечаващ чуждо задължение, който не е бил страна в производството по издаването на изпълнителното основание, винаги има право да оспори по исков път валидността и действието на така учредената ипотека и тези искове са допустими, както са приели и инстанциите по конкретния спор. Ето защо качеството на ищеца в изпълнителния процес е без правно значение за допустимостта, а и за правилността на обжалваното въззивно решение. Поради това, направеното с допълнителна молба искане от страна на касатора за спиране на производството по делото по реда на чл. 292 ГПК във връзка с висящото тълк. дело №4/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно качеството на ипотекарния гарант, обезпечаващ чужд дълг, в изпълнителното производство, не следва да бъде уважавано. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по последния въпрос №2. Той не може да се окачестви като правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. к. касае тълкуване и съпоставяне на два конкретни договора. Дори да бъде направен опит за преформулиране на въпроса от страна на съда /във връзка с предпоставките за продължаване и/или потвърждаване на действието на договор/, то спрямо него не се установява наличието на поддържаното от касатора допълнително селективно основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място, въпросът се поставя с оглед определение на ВКС по чл. 288 ГПК, което не попада в хипотезата на посочената по-горе норма, а на следващо – определението се цитира в частта, в която е посочено, че ипотеката има акцесорен характер спрямо договора, който обезпечава. Тези правни изводи се споделят както от страните, така и от постановилия решението въззивен съд, и по тях липсва отклонение от практиката на ВКС, нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, освен това същите не се намират в логическа връзка с формулирания въпрос №2.