Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 17 ГПК

Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

чл. 17 ГПК

Компетентност по обуславящи въпроси
Чл. 17. (1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

/ относно действителността и законосъобразността на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР /, което е предпоставяло спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно ТР №1/09.07.2019 г. по тълк. дело №1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото правните изводи на въззивния съд се основават на приложението на решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР, то те се основават на един невлязъл в сила индивидуален административен акт, тъй като валидността на цитираното решение е предмет на висящ пред ВАС спор. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ във връзка с пар. 17 ПЗР ЗИД на ЗЕВИ / обн. ДВ бр.56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г. /. Според страната неправилно съдът е възприел изменението на законовата разпоредба от м. юли 2015г. и счел, че за произвежданата от него електрическа енергия, с оглед това изменение, е приложима единствено цената по т. 8 от Решение №Ц–10/2011 г. на КЕВР, без да извърши анализ на отношенията между страните, предходно на изменението. Считано от влизането му в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на допълнителен критерий - нетно специфично производство на електроенергия /НСПЕ/, но без да се променят самите преференциални цени. Съображенията на касатора са, че нито в текста на закона, нито в подготвителните за същия документи, са налични данни законодателят да е възнамерявал да промени прилаганата до момента методология по приложението и на двете преференциални цени към един и същ производител на енергия от възобновяем източник вятър - съответно по т. 8 и т. 9 на Решение №Ц - 10 на КЕВР / при работа до и над 2250 часа на година /. Не е обоснован, според страната, извода, че съществувалите предходни отношения и практики между страните следва да отпаднат след измененията, след като самият договор / чл. 18, ал. 3 и ал. 4/ съдържа уговорка за приложението на две отделни преференциални цени, по които да се фактурира произведената електроенергия в рамките на една календарна година. Акцентира на липсата на нормативен административен акт, определящ индивидуализиращия критерий, по който всеки от енергийните източници да може да бъде отнесен към едната или другата група производители на електрическа енергия от вятър - до и над 2 250 ефективни часа за календарна година, както и на фактическата възможност една и съща електроцентрала да премине от една в друга група в рамките на годината. В този смисъл се цитира практика на Върховен административен съд, с която касаторът намира, че въззивният съд е следвало да се съобрази, както и с правните последици от отмяната на т. 1.7 от Решение №СП – 1 на КЕВР, за частноправните отношения между страните по спора – окончателна и спрямо всички отмяна. В този смисъл и поради невлязлото в сила решение №СП – 5 на КЕВР, съдът, според страната, е следвало да съобрази, че към момента на произнасянето му липсва определено по надлежния ред и приложимо НСПЕ, въз основа на което ответникът да е отказал заплащането. Следвало е, поради това, съдът да съобрази и междувременно прогласената нищожност на това решение, във връзка с което е претендираното от ищеца спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до влизане в сила на решението за обявяването й. Нещо повече, според касатора, на основание чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК въззивният съд е следвало сам да се произнесе по действителността на индивидуалния административен акт – Решение №СП–5/28.03.2019 г. на КЕВР. Сочат се допуснати от съда съществени процесуални нарушения – непроизнасяне по всички правни доводи на страната, свързани с приложимостта на механизма, залегнал в сключения между страните договор, както и за несъстоятелността на позицията на НЕК – след изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ от м. юли 2015 г., на която се основава аргументацията на ответника. Касаторът счита, че въззивният съд е изхождал от напълно погрешна изходна позиция – че спорът е дали ответникът следва да изкупува по преференциални цени цялото произведено количество електроенергия, докато спорът в действителност е коя стойност на НСПЕ и по какъв механизъм следва да се приложи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

№3, всички останали въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са по правилността на въззивното решение. По тях не може да се допусне касационно обжалване, тъй като в настоящата предварителна фаза на касационното производство ВКС не се занимава с правилността на обжалваното решение, а преценява дали са налице правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и някоя от специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1 или чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Прието е също, че основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/ и проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Допустимо ли е първоинстанционният съд да осъществи инцидентен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК, в хипотеза когато страната не е отправила изрично искане в тази смисъл, но своевременно е оспорила правото на ищеца, произтичащо от решение на поземлена комисия, като е противопоставила свое придобивно основание по отношение собствеността на същите идеални части, възникнало в предхождащ реституционното производство момент, поради което и представляващо пречка за реституция по ЗСПЗЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

в каква категория е централата на ищеца, съдебният състав е приел, че с оглед доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. За да формира този извод съдът е посочил, че самият ищец твърди, че произведената ел. енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188.29 лв./МВтч. Относно произведената ел. енергия през 2017 г. също се твърди, че до достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника ел. енергия по цена от 188.29 лв./МВтч – преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №Ц-018/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250 часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173.06 лв./МWh. Напротив, от представените доказателства следва че ВяЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250 часа, в който смисъл са и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 18, ал. 4 от договора за изкупуване – цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни часове работа – 189 лв./МWh. За тези централи се отнася и НСП, използвано ДКЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №СП-5/28.03.2019 г. и Решение СП-1/15.10.2020 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения договор за изкупуване страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която преференциалната цена е определена на 188.29 лв./МWh.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в каква категория е централата на ищеца, съдебният състав е приел, че с оглед доказателствата по делото, ВяЕЦ на ищеца попада в категорията централи, работещи до 2 250 часа. За да формира този извод съдът е посочил, че самият ищец твърди, че произведената ел. енергия винаги е била заплащана по единична цена от 188.29 лв./МВтч. Относно произведената ел. енергия през 2017 г. също се твърди, че до достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника ел. енергия по цена от 189.29 лв./МВтч – преференциална цена, утвърдена c т. 7 от Решение №Ц-018/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като същата се отнася за централи, работещи до 2 250 часа работа. Освен това, самият ищец не твърди, а и не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2 250 часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 173.06 лв./МWh. Напротив, от представените доказателства следва че ВяЕЦ на ищеца е в категорията, работещи до 2 250 часа, в който смисъл са и издадените от страната фактури, представени с исковата молба, както и отбелязванията в чл. 16, ал. 3 от договора за изкупуване – цената, която е определена за централи, работещи до 2 250 годишни часове работа – 191 лв. За тези централи се отнася и НСП, използвано ДКЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. от 2000 КWh, по която цена са издавани и фактурите от ищеца. Същото е определено както в отменената по съдебен ред т. 1.7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение №СП-5/28.03.2019 г. и Решение СП-1/15.10.2020 г. За това, следва да се направи извод, че по сключения договор за изкупуване страните са се съгласили ВяЕЦ на ищеца да е в категорията централи, работещи до 2 250 часа работа, при която преференциалната цена е определена на 189.29 лв./МWh.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. длъжен ли е въззивния съд, при констатиране на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение №60101 от 14.10.2021 г. по гр. д. №655/2021 г., І г. о. на ВКС и ТР №1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС; 2. дали от въззивния съд е допуснато нарушение на правилата за тежестта на доказване и дали извода на съда, че тежестта на доказване е на ответника съобразно изложената по-надолу в изложението практика на ВКС“; 3. „за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение №335/23.04.2009 г. по гр. д. №841/2008 г. на ІV г. о. на ВКС и решение №176/24.10.2013 г. по гр. д. №550/2012 г., ІІ г. о. на ВКС;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали е налице преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя НСПЕ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ и делото /било то гражданско или търговско/, в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСПЕ по друга преференциална цена, е константна и непротиворечива, като отговорът на този въпрос е положителен, в какъвто смисъл са определение №10 от 06.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №2479/2020 г., II т. о., ТК и цитираната там практика, а именно: определение №25/10.01.2013 г. по ч. гр. д. №795/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение №410/27.09.2019 г. по ч. т. д. №1813/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №340/22.07.2019 г. по ч. т. д. №1250/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение №456/03.08.2015 г. по ч. т. д. №1826/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. На следващо място се излага, че въззивният съд е следвало сам да се произнесе по валидността на Решение СП-5 по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, което обаче не е направено, поради което и обжалваното решение е незаконосъобразно. Поддържа се необоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че въззивният съд не е разгледал нито един от аргументите и твърденията на касатора; Съдът не е разгледал съществуващата до момента на промените практика между касатора и ответника, като в решението на съда никъде дори не се споменава фактът, че между дружествата са прилагани и двете преференциални цени, определени с т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10, както е уредно в чл. 18, ал. 4 от договора, а съдът не е обсъдил и аргументите на касатора относно факта, че отказът за плащане от страна на ответника се обосновава само и единствено с тълкуване на НЕК;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Може ли малолетно лице самостоятелно да участва в охранително производство и да извършва съответни процесуални действия, насочени към признаването му за собственик на недвижим имот? Достатъчно ли е това лице повторно да се снабди с констативен нот. акт за собственост на този имот при действието на ЗСПЗЗ при условие, че се касае за земеделски имот, за който липсва решение за реституирането му? Кой носи доказателствената тежест при иск за собственост? По тези въпроси се твърди противоречие с ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение №239/30.12.2015 г. по гр. д.№6619/2014 г., І гр. о., решение №113/31.07.2014 г. по гр. д.№6740/2013 г. на ВКС, І гр. о. и решение №19/25.03.2015 г. по гр. д.№7783/2013 г. на ІІ гр. о. Формулиран е и процесуален въпрос: Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и в първата инстанция доказателства и въз основа на тях да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали е извършено престъпление, а по отношение на административните актове, които са с преюдициално значение за разрешаване на гражданско-правния спор, има правомощия да се произнесе инцидентно по валидността им, независимо дали са подлежащи на съдебен контрол, както и инцидентно - по материалната им законосъобразност, когато административен акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Не са изрично уредени в разпоредбата на чл. 17 ГПК правомощия на гражданския съд да се произнася за законосъобразността на постановленията на прокурора, когато те имат преюдициално значение за разрешаване на поставения гражданско-правен спор. Прието е, че съдът в настоящото производство няма правомощия да се произнася по законосъобразността на постановлението на прокурор от РП - Плевен за връщане на иззетото от третото лице Б. И. веществено доказателство - лек автомобил, по следните съображения: Постановлението на прокурор от РП - Плевен за връщане на иззето (в случая от трето лице, а не от ищеца) веществено доказателство не подлежи на съдебен контрол от наказателния съд, какъвто се предвижда само за постановленията, с които се отказва връщането на веществени доказателства (съгласно чл. 111, ал. 3 НПК). Прокурорското постановление за връщане на иззетия автомобил е подлежало единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура (съгласно чл. 200 НПК), какъвто в случая не се твърди и не се доказва да е извършен. Няма данни, нито доказателства, да е извършен контрол за законосъобразността на този прокурорски акт и същият да е отменен. Липсва процесуално-правна възможност за извършването на последващ съдебен контрол върху този акт от съда, в случая - от гражданския съд, поради което и следва да се приеме, че същият е законосъобразен. От това следва, че липсва противоправно поведение на прокурора от РП - Плевен, разпоредил връщането на веществено доказателство, което е извършено в съответствие със закона - чл. 111, ал. 2 НПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право