Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 164 ал. 1 ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

чл. 164 ал. 1 ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за това дали е доказано извършеното плащане на цената от купувача – ответницата, вкл. с възражения за доказателствената сила на нотариалното удостоверяване. Решаващият състав е съобразил е, че удостоверяването на изявлението на страните по сделката се ползва с материална доказателствена сила, която не е оспорена и няма твърдения за невярно документиране от страна на нотариуса. Прието е, че в тази хипотеза изявлението има характер и на признание на неизгодни за страната по сделката факти по смисъла на чл. 175 ГПК, доколкото права на това лице са предявени чрез иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и същото следва да се преценява съобразно и другите доказателства по делото. Изложени са съображения, че нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт, както и че опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила (в този смисъл е съобразено приетото в решение №402/17.01.2012 г. по гр. д. №449/2011 г., на ВКС, ІІІ г. о.). Прието е, че плащането на продажната цена е установено от нотариалния акт в частта му имаща характер на разписка. Развити са доводи, че доколкото ищцата твърди, че наследодателят ѝ не е получил посочената в нотариалния акт цена – обратно на направеното и удостоверено от нотариуса изявление на лицето, че сумата е получена, то на тази страна лежи доказателствената тежест да опровергае верността на удостовереното. Изтъкнато е, че в тази насока са ангажирани единствено гласни доказателства, които обаче са счетени за недопустими предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Обобщено е, че от данните по делото не може да се направи съждение, че е опровергана верността на удостовереното в нотариалния акт изявление на продавача. Изложени са съображения, че последният е останал да живее в имота след сделката, като е съжителствал с майката на ответницата и до смъртта си – за период над две години от продажбата, няма данни да е търсил изпълнение, респ. да е твърдял, че не е получил цената на имота, да е искал разваляне или по друг начин да е демонстрирал, че е недоволен от така сключената сделка. При така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че искът за разваляне на договора за покупко - продажба се явява неоснователен, поради недоказаност на твърдяното неизпълнение на насрещното задължение на купувача за цената, което влече неоснователност и на обусловения иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. По отношение на съединените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави е прието, че основанието за нищожност се свързва с преследване на незаконна цел, а именно накърняване наследствените права на ищцата. По първото основание за нищожност, предвид възмездния характер на сделката, решаващият състав е посочил, че няма накърнено имущество на продавача, съответно на бъдещата наследствена маса. По второто – за нарушаване на добрите нрави (при нееквивалентност на престациите) пък е прието, че то не е доказано в процеса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва мандатно правоотношение за предоставяне на сума над 5000 лв.?“ и 2. „Представлява ли процесуално нарушение отказа на съда за събиране на доказателства, когато те са след преклузивния срок?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение №59 от 06.03.2014 г. по гр. д. №4617/2013 г., IV г. о., решение №239 от 08.06.2015 г. по гр. д. №7200/2014 г., IV г. о., решение №323 от 06.01.2015 г. по гр. д. №689/2014 г., IV г. о. и решение №208/29.07.2013 г. по гр. д. №916/2012 г., IV г. о., а вторият с решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., решение №173/27.07.2010 г. по гр. д. №5166/2008 г., IV г. о. и решение №390 от 06.06.2012 г. по т. д. №903/2011, I г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е изпълнено общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК( за поставяне на конкретен правен въпрос с обуславящо за изводите на съда значение) Отговаря на общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК единствено правен въпрос, който предвид значението за изхода на конкретното дело е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. При тълкуване на ограниченията в чл. 164, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания признакът правна квалификация на вземанията няма отношение. Ограниченията не са обвързани с квалификацията на иска или възражението, което ще се доказва /материалното субективно право/ , нито имат отношение към делението на правните субекти на физически и юридически лица. Освен това, дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, както е трайно установено в практиката на ВКС. Следва да се изтъкне, че заявената от касатора материалноправна квалификация на негово насрещно вземане по направеното възражение за прихващане (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) не е възприета от въззивния съд при решаването на въпроса за допустимите доказателствени средства в процеса. Съобразявайки твърденията на ответника в отговора, че е плащал задълженията си по наемния договор„на ръка, при наличието на писмен договор и предвид съдържанието му за начина на плащане, въззивният съд е квалифицирал твърденията на ответника в приложното поле на ограничението по чл. 164, т. 4 и т. 3 ГПК, като пряко е свързал тез твърдения с погасяване на парично здължение над определена стойност. Домогване да се преодолеят наложените в закона доказателствените ограничения като се изтъкнат предпоставките за иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при конкретното плащане, въззивният съд е оценил като накърняващо водещ принцип в чл. 3 ГПК. Предвид решаващо изтъкнатите обстоятелствата по делото, довели до оспорваните правни изводи, поставеният в изложението въпрос няма обуславящо за значение за решаващите съображения на съда по допустимостта на свидетелски показания.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– относно действителността на тази сделка, за плащането или не на договорената цена, за възможността да се осигури сумата – въззивният съд е преценил като правноирелевантни, защото при недействителност на сделката кредиторът няма интерес да води иска по чл. 135 ЗЗД. Съобразно приетото в ТР №1/27.04.2022г. по т. д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС е посочил, че от събраните доказателства не може да се изведе извод за недействителност. 3. Законоустановената презумция за знание /пред вид обстоятелството, че купувачът по сделката е дъщеря на прехвърлителя/ не е оборена. Свидетелските показания на бабата и вуйчото на малолетната Д. /свидетелите К. и А./, че майката на купувачката не е знаела за дълга на ответника Л., се опровергават от показанията на свидетеля Б. /брат на ответника/, който заявява, че е чувал майката и законен представител на Д., да заявява на Л., че знае, че дължи пари на ищцата И. и именно за това желае имотът да бъде прехвърлен на нейната дъщеря. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д. /приятел на Л./.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

При въведено възражение по чл. 531, ал. 1 ТЗ, чия е доказателствената тежест за установяване датата на предявяване за плащане на записа на заповед с уговорка без протест и разноски„, когато тя не е била отразена от издателя и авалистите, с оглед разпоредбата на чл. 500, ал. 2 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

към кой момент е завършена в груб строеж сградата, в която се намират спорните обекти, e представено удостоверение за въвеждане в експлоатация №434/26.04.2016 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол”, СО, вх. №САГ17-ТК00-2242 от 15.09.2017 г. В съдържанието към окончателен доклад съгласно чл. 168, ал. 6 ЗУТ, в приложение №3, т. 13 и т. 14 от преписката приложена Столична община, е отбелязано съставяне на акт образец №14, като в т. 13е посочено приемане на конструкцията без хидроизолационни работи по покрива от 01.03.2009 г. и акт образец №14 за приемане на конструкцията с хидроизолационни работи по покрива от 30.08.2014 г. Представен е акт 14 от 01.03.2009 г. и неговото съдържание свидетелства, че носещата конструкция на строежа жилищна сграда с подземни гаражи, абонатна и два магазина, находяща се в УПИ *-*, кв. 29, м. „В. В. С.”, е в състояние да понесе по време на последващото изпълнение на СМР, както и при експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба. Приложен е констативен протокол от 10.10.2008 г. съставен на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ и вх.№АБ 70/2010 от 03.09.2008 г. по искане на М. М., в който се сочи, че сградата е изпълнена в груб строеж, частично монтирана ПВЦ дограма, изпълнени са ел. инсталации и ВиК инсталации, частично са изпълнени ОВ инсталации, с вътрешна мазилка, без външни мазилки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените от касаторите въпроси от първата група са: „1. Що е добросъвестна търговска практика и добросъвестна ли е търговската практика да сключваш договор за кредит, на който основните клаузи са уговорени във вреда на потребителя?; 2. Отчел ли е целта на закона съдът, преценявайки дали клаузите са равноправни?; 3. Съдът тълкувал ли е клаузите по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 2 ЗЗП/, във връзка с всички останали клаузи на договора, предвид вида на стоката/услугата /чл. 145, ал. 1 ЗЗП/?; 4. При преценката на съда ясно и разбираеми ли са клаузите /за преценка равноправността им/ отчел ли е критерия - дали от съдържанието може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора?; 5. Когато една клауза е неравноправна и поради това нищожна, то спогодбата, основана на такава клауза, нищожна ли е?; 6. Ако банката нарушава изискванията за добросъвестност и потребителят приема под заплахата за предсрочна изискуемост, клаузата е нищожна.“ При обосноваване на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите правят позоваване на практиката на ВКС, обективирана в решение №165 от 02.12.2016 г. по т. д. №1777/2015 г., решение №189 от 18.01.2019 г. по т. д. №1607/2017 г., І т. о., решение №77/22.04.2015 г. по гр. д. №4452/2014 г., ІІІ г. о., решение №9/27.02.2020 г. по т. д. №62/2019 г., І т. о., решение №146 от 01.11.2017 г. по т. д. №2615/2016 г. и решение №205 от 07.11.2016 г. по т. д. №154/2016 г., І т. о. Въпросите по т. 1 – т. 4 касаторите поставят и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като ги включват във втората група въпроси, въведени с изложението, където същите са по т. 6 – т. 9. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени и следните въпроси: „1. Допустимо ли е допускането на свидетелски показания в хипотезата на забраната на чл. 164 ГПК?; 2. Неравноправна клауза ли е чл. 30 от договора, неуговорена индивидуално, във вреда на потребителя, неотговаряща на изискванията за добросъвестност, водеща до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя, нееквивалентност и несъответствие във възможността им да упражнят правата си за защита по договора, даваща едностранно непропорционални права на банката?; 3. Неравноправна ли е клаузата т. 14, ал. 1 от договора - да бъде фиксиран лихвеният процент цели 5 г., след като за 2 години основният лихвен процент пада 10 пъти, без банката да предложи намаляване на лихвения процент?; 4. Действителен ли е договорът, след като очевидно с всяка клауза банката е увреждала потребителя?; 5. Следва ли да се приложи варианта от т. 10 - прил. 6 към допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по гр. д. №17132/2018 г. на ВРС, тъй като единствено той отразява равноправно и лоялно измененията на пазарните условия - рязкото падане на ЮРИБОР през 2010 г., поради което от 18.02.2011 г. следва да действа уговорената променлива лихва?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право