1. „Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да съобрази на първо място тяхната допустимост и ако установи допустимостта им, да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля/свидетелите с оглед на данните по делото и да изложи мотиви защо кредитира изцяло техните показания, както и да изгради фактически и правни изводи по съществото на спора, като обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка, установените факти и обстоятелства, както и въведените от страните доводи и възражения“; 2. „Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на писмен договор за наем и за неговото прекратяване/разваляне, страна по който договор е искащата събирането на гласни доказателства страна в процеса, и 3. „Следва ли съдът да приеме за доказани причинените от деликт пропуснати ползи, ако те не са доказани със сигурност“. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обосновано с довода за несъобразяване с императивна правна норма /чл. 164, ал. 2, вр. с чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК/.