не е изпълнено общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК( за поставяне на конкретен правен въпрос с обуславящо за изводите на съда значение) Отговаря на общото изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК единствено правен въпрос, който предвид значението за изхода на конкретното дело е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка. При тълкуване на ограниченията в чл. 164, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания признакът правна квалификация на вземанията няма отношение. Ограниченията не са обвързани с квалификацията на иска или възражението, което ще се доказва /материалното субективно право/ , нито имат отношение към делението на правните субекти на физически и юридически лица. Освен това, дадената от страната правна квалификация не обвързва съда, както е трайно установено в практиката на ВКС. Следва да се изтъкне, че заявената от касатора материалноправна квалификация на негово насрещно вземане по направеното възражение за прихващане (чл. 55, ал. 1 ЗЗД) не е възприета от въззивния съд при решаването на въпроса за допустимите доказателствени средства в процеса. Съобразявайки твърденията на ответника в отговора, че е плащал задълженията си по наемния договор„на ръка, при наличието на писмен договор и предвид съдържанието му за начина на плащане, въззивният съд е квалифицирал твърденията на ответника в приложното поле на ограничението по чл. 164, т. 4 и т. 3 ГПК, като пряко е свързал тез твърдения с погасяване на парично здължение над определена стойност. Домогване да се преодолеят наложените в закона доказателствените ограничения като се изтъкнат предпоставките за иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД при конкретното плащане, въззивният съд е оценил като накърняващо водещ принцип в чл. 3 ГПК. Предвид решаващо изтъкнатите обстоятелствата по делото, довели до оспорваните правни изводи, поставеният в изложението въпрос няма обуславящо за значение за решаващите съображения на съда по допустимостта на свидетелски показания.