1/ Може ли въззивният съд да допусне експертиза, искането за допускане на която е направено за пръв път във въззивната жалба? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановените по гр. д.№1151/2009г на І г. о., гр. д.№1295/2009 г. на ІV г. о. , гр. д.№1417/2011 г. на ІV г. о. , гр. д.№1297/2009 г. на І г. о. , по гр. д.№4474/2013 г. на ІІІ г. о., гр. д.№56/2009 г. на ІV г. о. на ВКС; 2/ Може ли наличието на договор на стойност над 5 000 лева да се доказва със свидетелски показания, извън хипотезата на договори, сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с възприетото в решенията по гр. д. №7200/2014 г., гр. д.№65/2010 г. и гр. д.№1779/2018 г. на ІV г. о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивния акт, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като въпреки възпроизведеното в мотивите заключение на съдебно-техническата експертиза, въззивният съд е обосновал извод за авторство на ищеца и на спорното съобщение, като ползващ и двата електронни адреса от които ответникът е получавал съобщения с формален автор - ищцовото дружество. Очевидна неправилност е обосновавана и с превратно възприемане съдържанието на показанията на разпитаните свидетели, от които не може да се установи факта на изходящо от ищеца нареждане за плащане на трето лице, респ. потвърждаването му с телефонен разговор, проведен в тяхно присъствие.