в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ - по дело С-119/2017, т. 29 и дело С-186/16: 1/ Възможно ли е банката като професионалист да прогнозира за 30 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът и какви са доказателствата в тази насока?; 2/ Прехвърлен ли е целият риск на кредитополучателя, при положение, че в процесния договор е предвидено, че рискът от понижаване на курса се поема от банката и видно от извлеченията от счетоводните книги изражението в национална валута на погасителните вноски в швейцарски франкове са по-ниски при понижаване на курса?; 3/Съдържа ли се в договора клауза, според която при понижаване курса на франка, няма да бъдат намалени вноските на кредитополучателя или няма да са по-ниски от нивото при усвояване на кредита?; 4/Следва ли валутният риск да се преценява единствено върху период, който съставлява една трета от 25 годишния договор, без съдът да е изяснил какъв ще е курсът на швейцарския франк за останалите 15 години от договора за кредит?; 5/Следва ли съдът да изясни какви са били доходите на кредитополучателите като източник, вид валута, спестявания и други, за да се направи точен извод, а не предполагаем с какви средства е погасяван кредитът?; 6/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите покупката на валута за погасяване на кредита извън договора за кредит?; 7/ Счита ли се за допълнително услуга между банката и кредитополучателите изпалзването на услуги и заплащането им по тарифата на банката, които не влияят на погасяване на кредита?; 8/ Какво следва да се има предвид под „критерии за промяна на тарифата?; 9/ По какви критерии съдът е определил, че определени клаузи на договора са индивидуално договорени, а други не и съответно как съдът е определил, че кредитополучателят не е могъл да повлияе върху определени договорни клаузи?; 10/ Каква е погасителната давност за възстановяване на „надвзети суми“ по договор за кредит, в частност лихви при промяна на лихвен процент?