1. Може ли при тълкуване на договора съдът да извежда съдържание на задължение, което не е обективирано в договора и не е съответно на поведението на страните преди и след сключване на договора?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства?; 4. Следва ли съдът да извърши преценка каква е изпълнената част от едно задължение, за да прецени в каква част се дължи съответното на изпълнението възнаграждение?; 5. Кои обстоятелства следва да прецени съда и има ли значение процесуалното поведение на страната, за да приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК?; 6. Възможно ли е да се кредитират свидетелски показания, в случай че страната оспорва съществуването на даден документ, който е задължена да представи?“ Поддържа, че съдът се е произнесъл по поставените въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС, като се позовава: по първи въпрос – на решения на ВКС по т. д. №761/2008 г., I т. о., т. д. №666/2010 г., I т. о. и гр. д. №2007/2021 г., IV г. о., по втори въпрос – на ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК – по т. д. №1106/2010 г., II т. о., т. д. №811/2012 г., II т. о., т. д. №1544/2014 г., II т. о., т. д. №2483/2014 г., II т. о. и др.; по трети въпрос – на решение на ВКС по т. д. №505/2017 г. на ВКС, II т. о. и на цитираната в него практика на ВКС; по четвърти въпрос – на решения по гр. д. №747/2009 г., III г. о. и т. д. №1938/2013 г., I т. о.; по пети и шести въпрос – на решения по гр. д. №2732/2016 г., IV г. о. и гр. д. №4079/2019 г. IV г. о. Касаторът поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивния акт, изразяваща се в явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Излага и доводи за вероятна недопустимост на атакуваното решение, като твърди, че съдът е разгледал и възражение за намаляване на цената на продадените дружествени дялове, каквото ответникът не бил релевирал с отговора на исковата молба.