1/ Как следва да се прилага принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли определеното от съда обезщетение да съответства на установените по делото факти? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с ППВС №4/1968 г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения по т. д.№60323/2016 г., т. д.№60334/2016 г., т. д.№1053/2012 г. , т. д.№1015/2011 г. на ІІ т. о., т. д.№387/2008 г. на ІІ т. о. , гр. д.№78/2011 г. на ІІІ г. о., гр. д.№465/2011 г. на ІV г. о. на ВКС; 2/ Следва ли, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд да допусне поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд, а показанията на другите свидетели са ценени през призмата на чл. 172 ГПК? – въпросът обосноваван с допълнителен селективен критерий в същата хипотеза, с ППВС №6/1968 г. – т. 7 и решение по гр. д. №1008/2013 г. на ІV г. о. на ВКС; 3/ Следва ли въззивният съд да допусне поискана с въззивната жалба експертиза, ако заключението по нея ще има значение за решаващите изводи на съда, а за същите обстоятелства са били събрани свидетелски показания, които са ценени през призмата на чл. 172 ГПК? - допълнителният селективен критерий е обосноваван в същата хипотеза, с ТР №1/2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2001г. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решения по гр. д.№2407/2015 г., т. д.№1501/2015 г., т. д.№3750/2014 г., т. д.№861/2010 г. и т. д.№2940/2015г.. В евентуалност се поддържа очевидна неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, предвид силно занижения размер на присъденото обезщетение.