Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 154 ГПК

Доказателствена тежест
Чл. 154.  (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.

чл. 154 ГПК

Доказателствена тежест
Чл. 154.  (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от въззивния съд е в съответствие с установената практика на ВКС в производства по чл. 290 ГПК за реда за деклариране и разследване на трудови злополуки, който е регламентиран с разпоредбите на чл. 57 и сл. от КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?
Липсата на посочване и анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителни критерии по приложението на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС №1/25.05.1961 година?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

обуславят решението – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1 ГПК. Позовава се и на очевидна неправилност. Основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК обосновава с доводи, че само от прочита на решението личи, че възражението за съпричиняване е отхвърлено неправилно, и че размерът, до който искът е уважен, е неоснователно завишен. По същество касаторът се оплаква, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 179, чл. 162, чл. 153 и чл. 154 ГПК, причината материалният закон да бъде приложен неправилно (чл. 432 и чл. 390 КЗ) – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. второ и 3 ГПК. Претендира разноски.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл. 69 и чл. 79 ЗС, установена с ТР №4 от 17.12.2012г. по тълк. д. №4/2012г. на ВКС, ОСГК; ТР №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК и практиката на ВКС /Решение №92/25.04.2016 г. по гр. д. №6259/2015 г. I г. о, на ВКС; Решение №60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. №1431/2021 г. I г. о. на ВКС и др./, като не е съобразил, че въззиваемият не е ангажирал доказателства, които да оборват презумпцията за владение, което е довело до неправилния извод, че въззивникът е държател на имота, а не владелец. Излага, че по въпросите: как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по чл. 290 ГПК. Твърди, че въззивният съд изборно е кредитирал свидетелските показания, независимо от наличието на обстоятелства по чл. 172 ГПК за евентуална тяхна заинтересованост, което е довело до необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилното възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно решение №4 от 17.12.2012г. по тълк. Дело №4/2012г. на ОСГК, което е предпоставка за допускане касационно обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Излага, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 69 ЗС в противоречие с решение №92/25.04.2016г. по гр. д. №6259/2015г., I г. о. на ВКС, в което е прието, че съгласно ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №4/2012г., ОСГК е възприето автоматичното придобиване на правото на собственост след изтичане на давността при наличие на двата елемента на владението. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 79, ал. 1 ЗС, чл. 68 и чл. 69 ЗС/ и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК/, което е предпоставка за допускане касационно обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. На следващо място твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 предложение последно ГПК поради допуснати от съда нарушения на относима и приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, постановено в противоречие с установената съдебна практика, без обективна преценка на установените по делото факти и постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл. Счита, че същото е в противоречие с материалноправни норми от Закона за наследството, Закона за собствеността и Семейния кодекс във връзка с твърдението му, че ищецът е собственик само на ид. част, а не на целия имот. Във връзка с изложеното, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от изложението към касационната жалба не покрива общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение, че „се касае за обещание за изпълнение, което не произтича само от менителничния ефект“, противно на приетото от съда. Относно правните последици от разкриването на каузалната сделка в менителничния ефект са налице и задължителни указания, дадени в т. 4д ТР 4/2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че направена добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т. е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл. 455, т. 2 и чл. 535, т. 2 ТЗ. Отбелязване, при което е посочено, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, обективно е от значение при доказването на иска по чл. 422 ГПК, когато длъжникът е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК. Въззивният акт е постановен в пълно съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, тъй като самото плащане по ценната книга не е обусловено от посочените каузални правоотношения, а само сочи на неговия обезпечителен характер. Доколкото въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС (задължителна вкл. и за съставите на ВКС), не следва да бъдат обсъждани цитираните от касатора решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

От значение ли е в случаите, когато ответникът дължи връщане на получени от ищеца движими вещи въз основа на развален, прекратен или недействителен договор, но не изпълнява това свое задължение, ищецът да е собственик на вещите, за да може да иска обезщетение за това неизпълнение и каква е правната квалификация на иска в случаите, когато се претендира такова обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Когато работодателят е прекратил без предизвестие трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, към кой момент съдът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценя спирането на работа за повече от 15 дни – към датата на издаване или на връчване на заповедта за уволнение? и 2. При спор за не/законност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ длъжен ли е съдът да провери дали персоналната заповед по чл. 120в КТ е резултат на икономически, организационни технологически и други причини, които са породени от обявената извънредна епидемична обстановка? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Оплакването по същество е, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– 1.1/“Когато във въззивната жалба страна се позовава на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, длъжен ли е същият да реши делото съгласно разпределената от него тежест на доказване.“,1.2 „ В същата хипотеза, съдът длъжен ли е, след като укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения и направените оспорвания, да разгледа тези доказателства при постановяване на своето решение. 1.3“Следва ли съдът да повтори опорочените действия като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, ако с въззивната жалба или с отговора е въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК“. Страната е заявила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с изброена съдебна практика. Направено е оплакване, че представените от банката материали, направените възражения и аргументи не фигурирали в съдебното решение, определено от касатора като „липса на мотиви“, в каквато връзка са поставени въпросите- 3.1/по поредност на номерацията указана от касатора/ “Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички твърдения и възражения на страните във връзка, с които те черпят своите права, както и правните им доводи относими към тях.“ ,3.2 „ Длъжен ли е въззивният съд да направи цялостна и самостоятелна преценка на всички правно релевантни факти, от които произтичат спорните по делото права, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към тези релевантни за спора факти, на които страните се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решаване на делото, както и да изложат подробни мотиви кои доказателства кредитира, кои не кредитира и защо“. Касаторът е изброил съдебни актове на ВКС, за които поддържа, че разрешават въпросите по начин, различен от този на въззивния съд, без да го конкретизира. Поддържал е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е развита защитната теза по отношение, твърдението, че в случая съдът неправилно е приел доказателствената тежест указана в чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Поставен е въпросът – „ Може ли съдът да приложи разпоредби на ЗПУПС при наличие на договорка между банка – доставчик на платежни услуги и търговско дружество – ползвател на платежни услуги на основание чл. 67, ал. 4 ЗПУПС за изключване на тяхното приложение. Страната е поддържала и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК като по отношение на него е преповторила изложеното във връзка с другите основания, а именно –неправилно разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на представените материали от банката. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

12397 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право