1. „Допустимо ли е липсата на вина и противоправност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на база комплексна СМАТЕ, която работи единствено въз основа на показанията на причинителя на произшествието, които пък са оценени от съда като такива без доказателствена стойност - поради обърканост и вътрешни противоречия в някои аспекти?”; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, както и доводите и възраженията на страните, след като направи свои фактически и правни изводи по делото?”; 3. „Как следва да се преценяват от съда събраните по делото показания на причинителя на увреждането - при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, и приетите по делото експертизи, основани единствено на тези показания?”; 4. „Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото? Следва ли съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните при формирането на своите решаващи изводи относно релевантните за разглеждания спор факти?”; 5. „Следва ли съдът, след като не е кредитирал свидетелски показания, да кредитира експертно заключение, основано на същите свидетелски показания?” и 6. „Каква е доказателствената сила на актовете на органите в досъдебното производство и на събраните в наказателно производство, водено срещу прекия причинител на увреждането, доказателства за механизма на пътнотранспортното произшествие, както и за допустимостта гражданският съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието, в производството по реализиране пряката отговорност на застрахователя по чл. 432 КЗ, да обоснове становището си за вината на водача на увреждащото МПС и за механизма на настъпилия пътен инцидент с оглед на последните?”.