1. Включването на оплакване срещу непълнота на решението във въззивната жалба следва ли да се квалифицира като искане по чл. 250 ГПК. 2. Ако горният отговор е отрицателен, допустима ли е въззивна жалба с оплакване срещу непълнота на решението и може ли решението да се допълни от второинстанционния съд по реда на въззивното обжалване при акцесорния иск за законна лихва след предявяване на иска. 3. Преклудира ли се искането за допълване на решението по иск за законна лихва след завеждане на основния иск. 4. Може ли съдът да замести волята на страните в едни договор по съображения за техническа или друга житейска логика. Поддържа се че първият от въпросите е решен в противоречие с определение №40/2011 г. по гр. д.№24/2011 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, че вторият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че първите три въпроса противоречат на разрешението, дадено в решение №32/2014 г. по т. д.№1897/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, т. 9 ТР№1 от 04.01.2001 г. по т. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение №221 от 08.06.1999 г. на ВКС, 5 чл. състав. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно, в която връзка е поставен и четвъртия от въпросите.