за характера на производството по чл. 409 ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение. По този въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът. Начинът, по който е уредено производството издаване на дубликат от изпълнителния лист по чл. 409 ГПК, съществено се различава от начина, по който е уредено, в чл. 405 и чл. 406 ГПК, производство по издаване на първообраза от изпълнителния лист, при което се извършва само формална проверка на изпълнителното основание. Молителят в производството по издаване на дубликат носи доказателствената тежест да установи твърдението си, че издадения в негова полза изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Тъй като производството се развива след като издаденият в полза на молителя изпълнителен лист е бил получен от него, длъжникът има възможност да противопостави на кредитора не само възраженията свързани с липсата на условията за издаване на дубликата, но и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му (чл. 409, ал. 3 ГПК). По отношение на тези възражения съдът, разглеждащ молбата за издаването на дубликата от изпълнителния лист се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред (чл. 409, ал. 4, изр. 1 ГПК). Влизането н сила на това решение преклудира възможността длъжникът да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата (чл. 409, ал. 4, изр. 2 ГПК), включително и при последващ иск по чл. 439 ГПК. От това следва, че предмет на производството по чл. 409 ГПК е самото съществуване на изпълняемото материално право, по отношение на което се иска издаването на дубликата от изпълнителния лист. Поради това решението за издаване на дубликат от изпълнителния лист се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването или не на изпълняемото право, към релевантния за това момент (чл. 149, ал. 2 ГПК). Решението, с което молбата за издаване на дубликат се уважава, изцяло или отчасти, установява със сила на пресъдено нещо, съществуването на изпълняемото право, в пълния му размер или до размера, за който молбата е била уважена. Същевременно решението, с което молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист се отхвърля, установява със сила на пресъдено нещо погасяването на изпълняемото право, поради настъпили след издаването на изпълнителното основание обстоятелства. Затова производството по чл. 409 ГПК съдържа елементи характерни за исковото производство и е определено като такова в т. 2 от мотивите на ТР №5/12.07.2018 година, постановено по тълк. д. №5/2015 година на ОСГТК на ВКС. Поради това като страни в производството по чл. 409 ГПК участват онези, които са били страна в производството, по което е постановено изпълнителното основание или техните действителни правоприемници.