от 1) до 7), независимо от формулировката си, се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора във въззивното производство, определен в пределите по чл. 269 ГПК, като изложи самостоятелни мотиви по спорните въпроси. Изложените от въззивния съд мотиви не разкриват отклонение от посочената практика, доколкото съдът е обсъдил относимите към единствения спорен въпрос относно предмета на въззивното производство и значението на вземанията за законна лихва от гледна точка на приетото за установено погасяване на главницата за спорното право по чл. 135 ЗЗД. Поради това по тези въпроси не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.