чл. 146 ГПК

Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е приел за преклудирано доказателствено искане, което страната е направила в изпълнение на изрично дадените й указания?

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?

При предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазената част, какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест с ясни и точни указанията до страните, и за задълженията на въззивната инстанция да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с това.

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?

Предметът на правния спор се очертава в исковата молба с посочване на страните, обстоятелствата, от които произтича спорното материално право и отправеното до съда искане. Когато предмет на делото е спор по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация на лични средства в придобиване на имущество по време на брака между страните, ищецът следва да посочи в исковата молба на каква цена е закупено спорното имущество и каква е сумата на личните средства, дадена от него. Тази яснота е необходима, за да може ответникът да проведе своята защита, като на свой ред заяви дали признава тези твърдения или ги оспорва. Съдът на основание чл. 145 ГПК, ал.1 и ал.2 ГПК е длъжен да изясни фактическите твърдения на страните, преди да изготви и съобщи доклада по чл.146 ГПК и преди да пристъпи към събиране на доказателствата по делото. Твърденията в исковата молба, че спорното имущество е закупено по време на фактическата раздяла между страните, не освобождава ищеца от задължението да посочи цената, на която е закупено това имущество и размера на вложените лични средства, тъй като не се знае предварително дали ще бъдат доказани твърденията за фактическа раздяла и пълната финансова независимост на съпрузите, която изключва възможността при закупуване на имуществото да са вложени семейни средства или да има някакъв друг принос в придобиването. Съдебното решение по спор с правно основание чл.23, ал.1 СК следва да съдържа фактическите изводи на съда, направени въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото - за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства. Въз основа на тези изводи съдът гради преценката дали се касае за пълна трансформация по чл.23, ал.1 СК, за частична трансформация по чл.23, ал.2 СК, или искът е изцяло неоснователен. Следва да се има предвид, че според трайно установената съдебна практика, когато искът за установяване на пълна трансформация на лични средства в придобито по време на брака имущество е недоказан, съдът следва да се произнесе по иск за частична трансформация, ако има данни за това. За да се направи преценка дали има пълна или частична трансформация, следва да са ясни твърденията на ищеца за придобивната цена на имуществото и размера на вложените лични средства, както и становището на ответника по тези въпроси.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на положителен установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, но решаващият първоинстанционен съд и в доклада, изготвен в открито съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК, и в постановеното решение, еднозначно е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос в придобиването на процесното жилище за бившия съпруг – ответник, макар в исковата молба да липсват твърдения за формите на съвместния принос, легално формулирани в разпоредбата на чл.21, ал.2 СК.

За задължението на въззивният съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

1.Съставляват ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд и неизпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК, ал.2 и ал.3 процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство?
2. При изготвянето на неизчерпателен доклад по делото допустими ли са нови доказателства пред въззивния съд? Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна?

При наличие на изисквания в нормативни актове /чл.90 ал.3 ЗЗ и чл.20 ал.3 1 от Наредба № 49/2010г. за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебните заведения за болнична помощ/ за начина на отразяване на факти и обстоятелства в медицинска документация може ли такива факти да се приемат за установени въз основа на свидетелски показания, ако не са отразени в изискуемите се форма и ред?

Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

За правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно чл.146 ГПК, при наличие на оплакване във въззивната жалба за липса на доклад от първоинстанционния съд.

1. Следва ли въззивният съд при разпределение на тежестта на доказване да вземе предвид въведените от ответника възражения, като даде изрични указания по същите за ангажиране на съответни доказателства?
2. Как следва да се установи идентичността между два недвижими имота, в различен период от време и достатъчно ли е да бъде приета за доказана такава идентичност с наличието на съвпадение между две граници?
3. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, чиято собственост е отнета или същият е одържавен.

Формирайки изводите си въз основа на буквалния прочит на заявения петитум и употребената от ищците правна терминология, без да квалифицира правоотношенията, следващи от заявените в исковата молба факти и приложените към исковата молба доказателства, въззивният съд е дал неправилна правна квалифицаия на предявения иск /за установяване на притежавано от ищците въз основа на земеделска реституция право на собственост върху ½ ид.ч. от имота към настоящия момент/, поради което е стигнал и до неправилния извод, че първоинстанцонният съд се е произнесъл по непредявен иск /за принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи с оглед възможността да се придобият права въз основа на земеделска реституция/.

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип.

Поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

Явява ли се нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

1. Следва ли въззивният съд, когато не възприема заключението на тройна съдебно – техническа експертиза, да изложи мотиви?
2. Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни или служебно известни на съда?

За правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото.

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е непълен или неточен и жалбоподателят е направил оплаквания в тази насока във въззивната си жалба ? Следва ли в такъв случай въззивният съд да допусне събирането на поискани с жалбата доказателства, които не са били събрани в първоинстанционното производство, в резултат на непълния / неточния доклад и поради липса на надлежни указания от страна на съда, за кои твърдени от страните факти не сочат и/или не представят доказателства?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

1. Когато съдът в доклада си по делото е приел нещо за ненуждаещо се от доказване, може ли и ако да, при какви условия, да мотивира решението си с извод, че същото обстоятелство е недоказано? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Може ли вземането по договор да е обезпечено със запис на заповед с по-ранна дата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Налице ли е преклузия, когато доказателственото искане е направено във второ по ред съдебно заседание във връзка с факти, установени за първи път в това заседание? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други.

При вътрешно противоречие на мотивите, съответно неразбираемост на същите, съдебният акт опорочен ли е, съответно какъв е порокът.

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания и възможност на страните да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

За липсата на предпоставките на придобивната давност – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, което да е изрично демонстрирано пред собственика.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Следва ли ищецът при спор за собственост на недвижим имот, основаващ правата си на наследствено правоприемство, да доказва правото на собственост на наследодателя си, след като наследствения характер е установен с частни писмени доказателства и в доклада по чл. 146 ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че имотът е придобит по наследство от общ наследодател?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

За извършване на преценка за допустимост на решението, с оглед подсъдността на исковете, обусловена от характера на правоотношението по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие” по Наредба № 14 / 18.05.2001г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони.

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Налице ли е нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и на диспозитивното и служебното начало, когато при направено само с въззивна жалба на ответник оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, въззивният съд допусне на ищеца събирането на гласни доказателства, каквито вече са събрани в предходната инстанция, и основе въззивното решение и на тези свидетелски показания?

Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Следва ли съдът да отрази изрично в доклада си по чл. 146 ГПК , че се оспорва доказателствената сила на конкретен нотариален акт при положение, че това не е акта от който черпи права ищеца , а на негов праводател, като укаже разпределяне на доказателствената тежест по това конкретно оспорване, за да може след това в решението си, съдът да се позове на неблагоприятните последици от недоказването?

Oтносно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно подлежащите на доказване факти, обсъждайки факти, по отношение на които не е извършено разпределение на доказателствената тежест в доклада, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти.

Следвало ли е въззивният съд да обсъди постановеното по чл. 146 ГПК определение от първостепенния съд, в което не било посочено кои обстоятелства не се нуждаят от доказване?

При изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за ревелантни, но неизяснени обстоятелства и за необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен? Относно съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба. Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?

Допустимо ли е да се установява в отношенията между бивши съпрузи дали придобитото от съпруга- едноличен търговец е в резултат на неговата търговска дейност, в хипотезата на собственост на едноличния търговец върху земята, при въведено от другия съпруг възражение за общност на придобиването на изградената върху нея сграда?

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

По какви критерии се установяват границите на поземлените имоти в кадастралната карта, когато те са урегулирани и след изготвянето й, устройственият план е променен?

Относно определение № 730 от 19.10.16г.настоящият състав на ІV г.о.е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

Относно избирателното кредитиране заключението на съдебноикономическата експертиза, в частта по приложената , в установяване размера на иска за обезщетение за пропуснати ползи, средна пазарна цена на тон земеделска продукция от съответния вид, но некредитирането му в частта относно среден размер на разходите за производството на същата.

За условията, при които настъпва преклузията за навеждане на възражения и сочене на доказателства в производство по търговски спорове.

В кой момент се преклудира правото на ответника да представи писмени доказателства – с изтичането на срока за отговор на исковата молба/респ. срока за допълнителен отговор/ или представянето на писмени доказателства може да се направи за първи път след доклада на делото при разглеждането му в открито съдебно заседание от първата инстанция?

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Относно приложението на чл. 312, ал. 2 ГПК и в частност преклудира ли се възможността на ищеца да представи доказателства по направените от ответника оспорвания в бързото производство по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.

Относно зачитането на материалната доказателствена сила на акта за държавна собственост.

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка ?

Може ли въззивният съд да прави констатации , че ищецът не е доказал определени факти за които носи доказателствената тежест в мотивите на решението си , в хипотеза , че с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма , не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата , когато въззивният съд прави констатация , че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за които първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл. 147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната?

Трябва ли при преценката дали определени длъжности са идентични и подборът е задължителен, да се изследва има ли съществени различия между тях и дали когато първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК е приел, че дадено обстоятелство не е оспорено от ответника и не се нуждае от доказване, то ищецът трябва да доказва същото обстоятелство?

Kой факт поражда правните последици на съкращаване на щата – волеизявлението на работодателя за съкращаване на щатни бройки или изготвеното въз основа на решението на работодателя щатното разписание и длъжен ли е работодателят да включи в подбора всички работници в дружеството или само изпълняващите длъжността в съответното структурно звено ? Oтносно последиците от неустановяване на факт, за който съдът не е допуснал доказателства, които страната е поискала своевременно.

Следва ли въззивният съд да се произнася по правоотлагащо възражение,което противната страна не е релевирала своевременно?

Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК? Следва ли при иск по чл. 225, ал. 1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти – оставане на ищеца без работа за последващия период?

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и дали пред въззивния съд страните могат да представят писмени доказателства, които са могли да посочат и представят пред първата инстанция. Относно начина на погасяване на парично задължение, начина на плащане и дали плащането по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект.

Длъжен ли е съдията да указва на страните, че по някои технически въпроси няма нужните специални знания, така че да се даде възможност на страните да поискат назначаване на вещо лице, което да отговори на зададени му от съда въпроси ?

Относно възможността въззивният съд да събира нови доказателства, ако те не са посочени от страната пред първоинстанционния съд поради неизпълнение на служебното задължение по чл.146 от ГПК.

Относно задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и изготвянето на доклад за разпределението на доказателствената тежест по чл.146 ГПК.

Относно приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК във връзка с нарушения на първата инстанция по приложението на чл. 143, ал. 1 ГПК, чл. 145, ал. 1 ГПК, чл. 145, ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК и недопускането на Д. експертиза и свидетели от въззивната инстанция с оглед интересите на детето.

Относно компетенциите на въззивната инстанция при констатиране на процесуални нарушения, за приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал. 1 ГПК, в частност и в чл. 140 ГПК и чл. 146 ГПК, както и за обхвата на доказването на предпоставките по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Относно правните последици от непроизнасянето на първоинстанционния съд по направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение с посочените в ГПК съдебни актове- определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или неприсъствено решение , и вместо това постановяване на решение по общия исков ред , с което искът е бил отхвърлен.

Не са изложени мотиви относно неуваженото му възражение за прихващане със стойността на увредените вследствие на теч в обекта мебели в размер на 54 625 лв. – противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г. и ППВС № 1/85 г. и ТР № 1 от 04.01.2011 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Относно незачитане на доказателствена сила на частни документи, които не са оспорени от насрещната страна – в противоречие с Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1037/2010 г., ІІ г.о. В какъв срок ищецът следва да направи възраженията си във връзка с направено от ответника възражение за прихващане? Преклудира ли се възможността да се направи възражение за съдебно прихващане след приключване на устните състезания по делото? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да направи доклад по делото по чл.146 ГПК, в който да отдели спорното от безспорното, да укаже подлежащите на установяване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните?

Относно недължимост на сума в общ размер 5665. 31 лв. за неплатена топлинна енергия в периода от 1. 2. 1998 г. до 17. 10. 2005 г.

Относно доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги.

Вместо да даде указания относно възможността за сочене и събиране на доказателства от страните и конкретно на ищеца с оглед наведените от него твърдения с последната уточнителна молба, въззивният съд е отказал назначаването на поисканата още с исковата молба съдебно – счетоводна експертиза. Последната дори в поискания от ищеца обем е била относима към изясняването на спора и нейното недопускане след като изрично е поискана и във въззивната жалба представлява грубо нарушение на процесуалния закон.

Какви са провомощията на въззивната инстанция, когато докладът по чл. 146 ГПК на първоинстационния съд е непълен и/или неточен; може ли въззивният съд да допуска доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК ако не е сезиран с такова оплакване?

Относно правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК за проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, включително следва ли да се оставя въззивната жалба без движение поради липса на указания в какво се състои порочността на решението. Относно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Относно това дали се дължи доказване на неоспорени факти при условията на чл. 153 ГПК.

Относно допускането за проверка на съответствието на обжалван въззивен акт със задължителната практика на ВКС – т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по процесуалноправния въпрос, свързан с правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК.

Относно доклада и за събирането на доказателства при препращане на дело при действието на ГПК от 2007г.

Относно момента за определяне параметрите на спора и преклудиране на доказателствените искания – чл. 133 и чл. 146 ГПК, съдържаща се в Решение № 67/2010 год. по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о.; Решение № 290/2011 год. по гр.д.№ 1211/2010 год. на І г.о.; Решение № 556/2011 год. по гр.д.№ 1019.2009 год. на ІІ г.о.; Решение № 310/2010 год. по гр.д.№ 1086/2009 год. на ІІ г.о.

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Относно задължението на съда да даде правилна правна квалификация на иска. Относно подлежащите на доказване факти при неточни указания от първата инстанция. Относно това да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Относно разпределението на доказателствената тежест по отношение на спорно обстоятелство.

Относно задълженията на въззивната инстанция при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право и по материалноправния въпрос за правната квалификация на иска при твърдение, че извършилия разпоредителното действие не е могъл да волеобразува поради помраченост на съзнанието от силни болки.

Относно служебното задължение на въззивния съд да укаже доказателствената възможност по отношение на относими факти , когато сам възприема нова правна квалификация на предявените искове , различна от докладваната и това води до разместване на доказателствената тежест.

Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?

Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на вещта, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания относно фактите, които страните следва да докажат?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на сключване на сделки при заобикаляне на закона?

Въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по заявените в исковата молба и уточненията й фактически обстоятелства.

За правния интерес от предявения иск в светлината на приложението на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради недоказаност на правнорелевантен факт, ако с доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК не са давани указания на ищеца, че носи тежестта да докаже този факт, и с въззивната жалба ответникът не е оспорил неговото съществуване и не е въвел оплаквания за неправилното му установяване от първата инстанция?

Може ли въззивният съд да размести доказателствената тежест, определена от чл.154 ГПК по решаващ спора факт, посочен от ищеца и на който той основава искането си, факт, който не е общоизвестен, не е признат от ответника, съдът не го е обявил за ненуждаещ се за доказване, в доклада си по чл.146 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражение на ответника за недоказване на този факт?

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта.

При наведено твърдение от ищеца, че извършеното съкращаване на щата не е реално, а трудовата му функция продължава да се осъществява, чия е тежестта на доказване на този факт – на ищеца – работник, или на ответника – работодател? Следва ли въззивният съд служебно да констатира непълнота, неточност и неяснота на доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК, без да е сезиран от страните в процеса?

Допуснато ли е процесуално нарушение от първоинстанционния съд, налагащо назначаването на нова експертиза в случай, че въззивникът в първата инстанция не е оспорил експертизата и се е противопоставил на искането на ответниците за назначаване на тричленна експертиза, и може ли въззивният съд да допусне доказателство в случай, че въззивната жалба не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

За условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме, че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността, а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект.

За необходимостта от нов доклад от въззивната инстанция и неговото съдържание при конкретно релевирани с въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушение на първата инстанция във връзка с доклада и точното приложение на чл. 146 ГПК при разминаване на правната квалификация по доклада и тази, на която е уважен иска.

Може ли въззивният съд да даде защита на субективното право по начин, различен от искането на ищеца, давайки нова квалификация на иска, различна от заявената от ищеца и некореспондираща със събраните доказателства, при нов доклад, без оплаквания във въззивната жалба и обосновава ли процесуална недопустимост на съдебното решение хипотеза при която въззивният съд, в правомощията на въззивна инстанция, два нова правна квалификация на иск, разгледан на основания, определено от друг състав на въззивния съд в частно гражданско производство, по същото дело?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен, и доказателствената тежест по иска за установяване на парично вземане по запис на заповед, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, и задължението на въззивния съд да обсъди възраженията и доводите на страните.

Недопустимо ли с съдебното решение, постановено по нередовна искова молба, а именно искова молба, в която не е посочено на какво основание наследодателят е придобил собствеността върху имота?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, разпределението на доказателствената тежест и връзката между доклада и един от основните принципи на гражданския процес на установяване на истината /чл. 10 ГПК/.
Относно доказателствената тежест и начина на доказване на прекратяване на трудовото правоотношение.

Може ли въззивният съд да въвежда в решението си по делото нови факти и обстоятелства от предмета на спора – в случая финансовата възможност на ответника по иска да дава поисканата му издръжка, без в хода на производството да ги е посочил на страните и да им е указал доказателствената тежест за тях?

Относно правомощията на въззивната инстанция при дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация.

Има ли правен интерес купувачът по приватизационна продажба по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП/ отм./, който се е разпоредил с придобития имот преди изтичане на срока по чл. 41, ал. 2 ЗППДОП/ отм./, да се позовава на нищожност на извършената от него разпоредителна сделка, и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по основания за нищожност, които не са въведени с изменение на иска и са направени след първото по делото заседание?

Кое определя един иск като допустим – обстоятелствата, които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация в доклада му при изпълнение на задълженията си по чл.146 ГПК – да определи правното основание на спора, и която квалификация е грешна?

Относно направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на страната, която го оспорва, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебно-графологична експертиза. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ?

За задължението на въззивния съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, както и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум.

За правомощията на въззивния съд при разрешаване на материалноправния спор, без да е указал на страните да посочат относими доказателства по спора и при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд, заявена чрез оплакване във въззивната жалба.

Допустимо ли е да бъде зачетено възражение, направено от ответника след срока за отговор, както и да се обсъждат доказателства, постъпили след преклузивния за това срок?

Относно приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото. Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. Относно съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства.

Следва ли във въззивното производство да се допуснат своевременно направени в исковата молба доказателствени искания при условие, че първоинстанционният съд е пропуснал в доклада си по чл. 146 ГПК да се произнесе по някое от тях или изобщо е отказал събирането на относими към предмета на делото доказателства, във връзка с направеното от ищеца искане за събиране на доказателства за адресни регистрации на описани лица?

Нотариалният акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК елемент ли е от фактическия състав на чл. 79 ЗС и с него удостоверява ли се датата, на която е придобито правото на собственост поради изтичане на давностния срок; кой е моментът, в който се придобива правото на собственост-датата на издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка или осъществяването на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС ? Задължен ли е съдът в доклада си по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти между страните , като укаже на всяка от тях за кои твърдени от нея факти не сочи доказателства и длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото, ако за факти от съществено значение не е разпределена доказателствената тежест, не е указано на страните,че не сочат доказателства;какви са последиците, ако не са дадени указания, допустимо ли е да бъде отхвърлен искът като недоказан,след като за приетите за релевантни факти не са дадени указания за събиране на доказателства съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК и този пропуск не е отстранен от въззивния съд?

При двама представляващи дружество следва ли плащането на последното да се извърши задължително и на двамата?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада на делото, когато докладът на първоинстанционния съд по чл. 146 ГПК е непълен или неточен, и връзката между доклада и основните принципи на гражданския процес на служебно начало /чл. 7 ГПК/ и установяване на истината /чл. 10 ГПК/.

Относно правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад на първата инстанция във връзка с правната квалификация на спорното право и разпределението на доказателствената тежест по отношение на твърдяни релевантни факти относно неизпълнени задължения от страна на изпълнителя и последиците при липса на дадени от съда указания на страните за подлежащите на доказване факти.

Длъжен ли е въззивният съд в случаите, когато извърши доклад за разпределение на доказателствената тежест по тези искове, по които първоинстанционният съд не е направил доклад и не се е произнесъл, да съобщи на страните изготвения от него доклад или да го докладва в открито заседание, съответно да осигури упражняването на процесуалните права на страните, предвидени в чл. 146 ГПК?

При направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти ?

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск? Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?

Относно приложението на чл. 266, ал. 1 и чл. 266, ал. 3 ГПК, с оглед на доказателствата, които могат да се ангажират и събират във въззивното производство, в хипотезата, когато заявени в срок доказателствени искания на страната са отклонени от първоинстанционния съд, поради изрично приетата с доклада му по делото / чл. 146 ГПК/ безспорност на факта, за които същите са относими, но впоследствие счетен от въззивния съд за недоказан.

Относно правомощията на въззивния съд при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада.

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

Правно валидно ли е (нищожно ли е) нотариалното удостоверяване на пълномощно, в което упълномощителят не е изписал собственоръчно трите си имена?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и инвокираните доводи на страните? Има ли задължение въззивният съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като изготви доклад по делото и укаже на страните кои факти се нуждаят от доказване?

Следи ли въззивният съд за спазване на чл. 146 ГПК за разпределяне на доказателствената тежест между страните и длъжен ли е при нарушение да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните кои са фактите, които се нуждаят от доказване?

Дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени от вещо лице, но тя не е внесла определения депозит и съдът е отменил определението си за допускане на експертизата?

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

За пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора.

Какви са пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивника не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба?

Kак трябва да процедира въззивния съд,когато не е направен доклад по делото?

Допустимо ли е в производството по трудов спор съдът служебно да основе своето вътрешно убеждение на непосочени от ищеца-работник фактически основания, за които в доклада на съда по чл. 146 ГПК липсват указания за доказването им?

Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти? Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК?

Трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане – дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част?

Относно правомощията на въззивния съд при допуснати от първоинстанционния съд пропуски и грешки при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК и дадена погрешна квалификация на иска. Относно правната квалификация на иск, предявен от потребител срещу енергийно предприятие за вреди, произтичащи от доставка на некачествена електроенергия.

Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с длъжностната характеристика за длъжността ”оперативен директор”, която е представена едва в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция?

Допустимо ли е да се променя правното основание на претенцията във въззивното производство, след като с доклада по делото на основание чл. 146 ГПК първата инстанция вече се е произнесла по правната квалификация на иска и същата е различна от приетата от въззивния съд ?

Относно изведена на материален носител информация от електронна система, има претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото законодателството не съдържа изричен отговор на този въпрос, а съдебна практика по него няма данни да е формирана.

За възможността от посочване и представяне на нови доказателства и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, включително във въззивното производство.

Относно иск за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа и клас за разликата над сумата 1236,48 лв. до размер на сумата 2275,11 лв.; иск за сумата 528,64 лв. обезщетение за незаконно недопускане на работа от 15 март до 1 април 2011 г..

Допустимо ли е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране вземането му от дължимо застрахователно обезщетение , да предяви и други основания за отказ за заплащането му , освен заявените извънсъдебно, по образуваната щета ?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

Следва ли въззивният съд да се произнася по правоотлагащо възражение,което противната страна не е релевирала своевременно?

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

За приложението на чл. 145 ГПК и чл. 146 ГПК относно задължението на съда да изготви доклад и да изясни фактите по делото.

Спорът между страните е за собствеността на тези поземлени имоти към настоящия момент, към който ищците, за да установят твърдението си, че са собственици в конкуренцията с правата, противопоставящи им се от ответниците, следва да се легитимират с решение на административния орган, натоварен по закон с възстановяване на собствеността върху земеделските земи – поземлената комисия, сега О.. ЗСПЗЗ регламентира изрична процедура по възстановяване на собствеността при наличие на определени предпоставки и предвижда различни способи за възстановяване на собствеността, но във всички случаи компетентността за признаване правото на възстановяване е на този административен орган, който решава въпроса за реституцията на земеделската земя на бившия собственик или на наследниците му.

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

Относно задължението на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.предварително да събере информация от работниците, които смята да уволни.

Aко при продължаване на дело за развод от наследниците на ищеца по реда на чл. 327 ГПК се установи, че бракът между починалия съпруг – ищец и преживелия съпруг – ответник е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, а не само по изключителна вина на ответника, то искът подлежи ли на отхвърляне или следва да се установи разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи?

Споразумението съставлява ли пречка за предявените по делото претенции?

Придобиват ли търговските дружества от държавата недвижимите имоти, които са апортирани в капитала им ако тези имоти отговарят на изискванията да са самостоятелни такива, но не са обособени при спазване на предвидения законов ред за това? По този въпрос е приложима практиката по приложението на чл. 17, б. а ЗППДОП, но в случая се поставя във връзка с правилното кадастрално заснемане.

Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ? Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ? Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ? Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ? Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?

Могат ли да бъдат самостоятелно защитени отделни софтуерни компютърни модули свързани с системата, когато самата система представлява самостоятелен обект на авторско право?

Могат ли да се сочат нови доказателства във въззивното производство,ако касаят факти, които не са били спорни пред първата инстанция и за тях ответната страна своевременно е представила доказателства,но съдът ги е счел за недоста-тъчни да установят спорния факт,без предварително да даде указания за това на страната?

Какви са правомощията на въззивния съд в случай, че първоинстанционният съд е разгледал нередовна искова молба поради липса на актуална индивидуализация на недвижимия имот, в който е построена сградата, предмет на иск за ревандикация – длъжен ли е да остави исковата молба без движение с указания за уточняване индивидуализацията на имота, или следва да прекрати производството по делото?

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

Дали съдът може служебно да се произнася по прекъсването или спирането на придобивната давност, както и по въпроса за задължението на съда да се произнесе по всички доводи и твърдения на ищците и да им даде съответната правна квалификация?

Спорното подпокривно пространство представлява обща част по предназначение, която би могла да бъде придобита по давност от лице, което има собствено жилище в сградата.

Съставлява ли висящото производство по несъстоятелност отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск по чл. 627 ТЗ?

Дали в доклада по чл.146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания ?

Дали в доклада по чл.146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания ?

Дали сравнението на качествата на отделните работници е елемент от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ ?

Дали съдът съгласно чл. 146 ГПК трябва да укаже на страната представила документ съставен съобразно право на чужда държава, да докаже чуждестранната правна норма въз основа на която е съставен документът?

Има ли задължение въззивния съд, при нарушаване на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване?

Относно равната квалификация на иска, с който решаващия съд е бил сезиран и за вида и правната характеристика на сключения между страните договор, са разрешени в противоречие с трайната практика на съдилищата, материализирана, както в цитираните и приложени с касационната жалба решения, така и в служебно известната на настоящия съдебен състав, а тези, свързани с приложението на чл. 146 ГПК, чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно правомощията на въззивната инстанция да събира доказателства.

Относно момента на настъпване на преклузия за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове.

Относно релевантните факти, включването им в доклада по чл. 146 ГПК и произнасяне по евентуалните доказателствени искания.

Могат ли да се събират доказателства пред въззивния съд за факти, за които първата инстанция в нарушение на чл. 146 ГПК не е указала в доклада си, че страната не сочи годни доказателства за тях?

Задължително ли е в заповедта за уволнение изрично да се посочи правното и фактическото му основание и каква е необходимата степен на конкретизацията им; може ли основанието за уволнение да се съобщи устно на работника, без да е изрично посочено в заповедта, както и процесуалният? Допустимо ли е представяне с въззивната жалба на нови писмени доказателства, които са съществували, били са известни на страната и тя е могла да ги представи пред първата инстанция. Процесуалният въпрос? Следва ли въззивният съд при пререшаване на спора да се произнесе по оставения без разглеждане от първата инстанция евентуален иск, пък е решен в противоречие с ТР №1/01 г., т.15?

Относно доказателствената сила на счетоводните книги, като е приел за доказано оспорването на официалните документи по делото – заповед № 71 А/12.05.2005 г. и заповед № 95/21.07.2004 г., мотивирал се единствено с доказателствената сила на платежната ведомост за заплатите, където всъщност следва да намери отражение резултата от тяхното изпълнение.

Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на посочените процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с отказа от допускане на доказателства с доклада по делото- чл. 146 ГПК и по приложение на разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради липсва съдебна практика, тъй като самите текстове на ГПК са нови институти за въззивната инстанция , налагат тълкуване от касационния съд поради необходимостта за правилното, еднакво и законосъобразно приложение на новите разпоредби на ГПК.

Дали фактическият състав на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ изисква държавното предприятие да е завзело имота за нуждите, за които е извършено отчуждаването и по въпроса за правното значение на записването на имота в баланса на дружеството с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното предприятие, които въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата.

По въпросите за съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК.

Какво трябва да е съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК? Има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл. 106 СК от 1985 г. /отм./? В кои случаи съдът събира служебно доказателства?

Кой определя предмета на спора и в какви рамки съдът трябва да се произнесе?

Дали съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание?

Относно задължението на общинската администрация да предприеме действия за поправяне на сградата, с което да охрани здравето и живота на гражданите.

Относно отхвърлянето на иска за разликата над 1/3 до 1/2 ид. ч. от имота, останал в наследство на страните, с оглед твърдяното от ищцата недостойнство на ответницата Л за наследяване в хипотезата на чл. 3, б. „в”, предл. последно ЗН – същата съзнателно си е служила с неистинско завещание и по-конкретно допустимо ли е в производството по иск за собственост да се установява недостойнство за наследяване на това основание и начина на доказването му.

Има ли задължение въззивния съд, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване – в случая, че липсва страница от представеното копие на решението на Общинския съвет?

Как следва да се ценят като доказателство дневниците на горовладелска кооперация и посочените списъци и те годно доказателство ли са за установяване правото на собственост върху определени декари гори, като се има предвид, че в тях се вписват имуществени дялове, а не площ?