1. Следва ли съдът, който след приключване на съдебното дирене, е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след като решението по преюдициалния спор бъде постановено, да реши делото съобразно твърдените и установените до този момент факти и обстоятелства и събрани за тях доказателства, като вземе предвид и разрешението по преюдициалния спор, или разполага с процесуалната възможност след постановяване на решението по преюдициалния спор да допусне въвеждането от една от страните на нови факти и обстоятелства по предмета на спора, които нито са новооткрити, нито са нововъзникнали и да възобнови съдебното дирене, съобразявайки тези нови факти и обстоятелства, както и да постанови решението си въз основа на последните; 2. Постановяването по преюдициален спор на съдебно решение, което е неизгодно за ищеца, предвид изложените от последния в исковата молба твърдения, факти и обстоятелства, на които се основава иска, основание ли е и дава ли право на ищеца да сочи нови обстоятелства и факти, извън хипотезата на основанията по чл. 147 ГПК; 3. Допустимо ли е ищецът да въвежда след срока по чл. 146 ГПК нови твърдения за нови факти и обстоятелства, без да са налице условията на чл. 147 ГПК, а съдът да ги допусне и без да допълни доклада си, без да даде указания във връзка с тях и да укаже доказателствената тежест, да обсъжда такива факти и да основава крайните си изводи на тях; 4. Преклудирани ли са правата на ответника по чл. 133 ГПК да прави нови възражения и да сочи нови доказателства във връзка с допуснати от съда твърдения за нови факти и обстоятелства от страна на ищеца и то без да са налице условията по чл. 147 ГПК и длъжен ли е съдът да укаже на ответника доказателствената му тежест за установяване на новите релевантни факти; 5. При оспорване на истинността на друг документ по реда на чл. 193 ГПК, допустимо ли е да бъдат приети по делото писмени доказателства, преклузивния срок за представянето на които е изтекъл; 6. Длъжен ли е съдът при формиране на вътрешното си убеждение да обсъди точно всички доказателства по делото, в тяхната съвкупност, без да ги тълкува превратно и извадково; 7. Следва ли въззивният съд да разгледа и да се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност или е достатъчно да се присъедини към извършената преценка на първоинстанционния съд в обжалваното решение; 8. Следва ли при направено във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да направят в първа инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания; 9. Следва ли владението да се определя само като недобросъвестно, когато е възникнало въз основа на действителна възмездна сделка за продажба на бъдеща вещ, вещнопрехвърлителният ефект от която е настъпил в по-късен момент, след възникването на вещта, и кой е началния момент, от който започва да тече придобивната давност.