всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 146 ал. 1 т. 4 ГПК

Доклад по делото
Чл. 146. (1) Докладът по делото съдържа: […]

4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Счита ли се, че с промяна в начина на олихвяване на кредита -от договорна на законна лихва, кредита е направен изискуем от кредитора?
От коя дата започва да тече давността за банков кредит, по който кредиторът е направил промяна в начина на олихвяване -от договорна на законна, без кредита изрично да е обявен за предсрочно изискуем?
Когато за обезпечаване на същото задължение по банков кредит е издаден нов запис на заповед от друг издател и с друг авалист, който е встъпил в договора, отпада ли отговорността на издателя или авалиста по предходен запис на заповед за същото вземане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Доказването в исково производство по чл. 57, ал. 3 ЗБН на противоправно поведение на администраторите, както и доказването на настъпила за несъстоятелната банка имуществена вреда, определящо ли е за преценката на съда относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка на доказаната вреда с установеното противоправно поведение на администраторите?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато едва в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучател по отпуснат банков кредит се установи, че към момента на сключване на договора за кредит кредитополучателят е бил неплатежоспособен?
Какво е значението на определената дата на неплатежоспособност на кредитополучател по отпуснат банков кредит, установена в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя, за отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Налице ли е причинно - следствена връзка между вредата и противоправното поведение на администраторите като елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, когато вредата, представляваща несъбираемо вземане по правилото на чл. 739 ТЗ, се установи след прекратяване на правоотношенията между банката и администраторите, в рамките на инициирано от синдика на несъстоятелната банка универсално принудително изпълнение по отношение на кредитополучателя?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК? Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т. е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

(т. 2в изложението): длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи; длъжен ли е той да съобрази всички правно релевантна факти, от които произтича спорното право, както и да се произнесе въз основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като отрази всички съждения по тези въпроси в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени“ – твърди противоречие на въззивното решение с решение №17 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. №1926/2021 г., IV г. о. и в цитираните в него решения на ВКС по чл. 290 ГПК, както и с решение №97 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №3457/2018 г. , IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да се прави разлика между почивка след положено дежурство, компенсация от положено дежурство и труд, положен над нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, и тъй като се касае за три различни института, уредени в различни разпоредби на нормативни актове, за кое от всички тези вземания на военнослужещия е валидна тригодишната погасителна давност съгласно ТР №6/2017 г. на ОСГК на ВКС?
Признаването на факти от претенцията на ищеца на основание чл. 146, ал. 4 ГПК равнозначно ли е на признаване на иска му от страна на ответника?
След като за процесния случай поради нормативна непълнота се прилага на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА правилото на чл. 136а, ал. 5 КТ, не следва ли съдът да приложи по аналогия и правилото на чл. 136а, ал. 4 КТ?
Не съставлява ли нарушение на принципа на равенство на страните, посочен в чл. 9 ГПК, след като в ТР №6/2017 г. от 11.2.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС се урежда защита правата на икономически по-слабата страна, а не е уреден механизъм за защита правата на ответната страна?
След като ТР №6/2017 г. от 11.02.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС урежда кратката тригодишна погасителна давност в полза на правоимащия военнослужещ, а не урежда защитата на ответника-военното формирование работодател, не следва ли в полза на ответника да се приложи на по-силно основание институтът на десетгодишната абсолютна давност по смисъла на чл. 171 ДОПК и дали неприлагането и в противен случай не определя военното формирование като вечния длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога се преклудират основанията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи? Какво е разпределението на доказателствената тежест по тези основания и възражения за минали грижи? Защо съдилищата не са ги обсъдили в мотивите на решенията си, ако те са правно релевантни? Може ли пред съд да се доказват минали грижи и издръжка, ако те не са отбелязани в нотариалния акт? Може ли съдът да развали служебно, без направено искане, алеаторен договор за минали грижи или да се позове относно тях на липса на основание? Може ли доказани по делото минали грижи пред компетентен съд да бъдат уважени, като се вземе предвид факта, че по отношение на алеаторен договор е възможен и предварителен договор? Може ли пред един суверен, какъвто е съдът, да бъдат доказани и минали грижи, поради пропуск на нотариуса да ги впише в нотариалния акт? Игнорирайки доказателствените факти, по делото съдът не е ли пренебрегнал и елиминирал сам себе си? Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, и какви са предпоставките за развалянето му по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въпреки, че по делото такъв иск няма предявен? Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване за ответника, въпреки липсата на такова разпределение в доклада по делото? Въпреки това осъществено ли е пълно доказване от страна на ответника, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства? След като са доказани минали грижи и издръжка районният съд е следвало да промени определението по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, въпреки пропускът за разпределение на тежестта на доказване; в противен случай съдът би допуснал нарушение на чл. 146, ал. 1 ГПК и със собственото си поведение е препятствал установяване на истината в нарушение на чл. 10 и чл. 7 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли съдът да не кредитира експертно заключение, мотивирайки се със свои специални знания от областта, в която е възложил изготвяне на експертизата?
Когато релевантен за делото факт е отделен като ненуждаещ се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, може ли с решението съдът да установи друго относно този факт, без да е уведомил страните относно необходимостта от провеждане на доказване за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства или на несъществуващи такива, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?
Относно задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

При постановяване на въззивното решение и във връзка с твърденията и доводите на всяка от страните длъжен ли е съдът да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, пълнота и взаимна връзка, като изложи конкретни съображения защо кредитира едни, а други приема за недостоверни?
Длъжен ли е съдът при постановяване на въззивното решение да обсъди всички своевременно въведени защитни доводи и възражения на страните, както и тяхната връзка със събраните по делото доказателства, като изложи мотиви защо възприема или не възприема конкретни защитни доводи?
Допустимо ли е пълното доказване на релевантни за спора обстоятелства да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Допустимо ли е съдебното решение да се основава на факти, твърдения и възражения, които не са въведени в процеса или съдът да приеме за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор?
Правно легитимиран да предяви иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./ е собственикът на стоката или нейният действителен притежател, който осъществява разпространението на стоките, етикирани с посочената марка на определена територия?
В чл. 19, ал. 3 ЗМГО /отм./ е уредена фикция или презумпция за ползвателя на марката?
За прилагането на презумпцията на чл. 19, ал. 3 ЗМГО /отм./ необходимо ли е да се установи безспорно съгласието на действителния собственик?
За прилагането на презумпцията необходимо ли е установяването на това съгласие или е достатъчно да се предполага?
Налице ли е икономическо свързване на две юридически лица, ако има съвпадение между физическите лица, притежатели на капитала и на двете дружества и това води ли до презумпция, че икономическите действия на едното обвързват и другото или пък, че едното дружество действа със съгласието на другото?
Следва ли да се приеме за надлежен първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 185 ГПК ксероксно или индигирано копие, съставено на чужд език, което да бъде валидирано като такъв с превода му на български език?
Представените „четливи" ксероксни копия от фактури достатъчно доказателство ли е за установяване разпространението на енергийни напитки клас 32, маркирани с търговската марка „Черна мечка“ на българския пазар, за да се приеме, че стоката е станала обществено известна или следва да бъдат придружени и с други документи, доказващи наличността й на територията на Република България?
Достатъчно ли е за установяване на недобросъвестността обстоятелството, че заявителят е в роднинска връзка по съребрена линия с един от съдружниците на дружеството вносител или е необходимо да се установи по безспорен начин наличието на знание, което да не се предполага, и умисъл, който обхваща освен знание на заявителя за определени обстоятелства и цел, несъвместима с добрите нрави, и намерението да увреди друго лице при недобросъвестното заявяване на вече ползваща се търговска марка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела