1. Достатъчно ли е в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да са описани нарушенията и да е посочена датата, на която са извършени, по начин, осигуряващ на работника възможност да разбере какви са фактическите и правните основания за наказанието, за да се приеме, че заповедта е законосъобразна; 2. Задължително изискване ли е за законосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, в същата подробно да бъде описан текста на закона, въз основа на който се издава и конкретното нарушение по всеки един от текстовете. Касаторът формулира и процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: 3 При противоречиви показания на две групи свидетели следва ли да бъдат преценявани от съда и задължен ли е той да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК. Касаторът поддържа и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като формулира въпроса: 4. Изпълнени ли са изискванията на чл. 140, ал. 1 ГПК от първоинстанционния съд, когато не се е произнесъл по искания на страните и в частност, по направено в отговора на исковата молба оспорване истинността на съдържанието и автентичността на подписите, положени върху частни документи, не е открил производство по чл. 193 ГПК във връзка с това оспорване, при положение, че тези обстоятелства не са повлияли на крайния извод на съда.