1. Към кой момент следва от страна на съда да се установи правото на собственост на погрешно заснетата в кадастралната карта част от имот при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; 2. Към кой момент следва да се установи дали ищцата Х. Д. е носител на правото на собственост върху спорния имот към момента на изработване на кадастралната карта през 2007 г. въз основа на приетите писмени доказателства и технически експертизи при предявен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск едва през 2022 г.; 3. Води ли произнасянето на въззивния съд извън обема на търсената защита по отношение на претенцията, с която въззивницата е призната за собственик на имот с площ от 117 кв. м., а не на 90 кв. м., каквато именно е била заявената от страна на последната претенция; 4. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворно място, което е било изключено от строителните граници на населеното място и в частност на [населено място],[жк]; 5. Може ли да се придобива по давност собствеността върху такъв имот, попадащ извън регулация; 6. Следва ли въззивния съд да приеме, че дворищната регулация е била приложена, щом като нито са били заплатени придаваемите места към парцел *-*, собствен на ищцата Х. Д., нито са били заети от нея като собственик на парцела, към който са били придадени; 7. Кога дворищнорегулационният план е приложен, какъв е начинът за неговото прилагане и от кой момент се прекратява отчуждителното действие на същия; 8. Следвало ли е да намерят приложение разпоредбите на пар.8, ал. 1 във вр. пар.6, ал. 2 и 4 ПЗР ЗУТ, когато придаването по регулация на процесната част е било извършено от предходния, а не по действащия регулационен план. Ответникът по касационната жалба Х. Б. Д., чрез адвокат И. Ж., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. Претендират се сторените в производството пред касационната инстанция съдебни разноски.