1. След като ответникът оспорва изцяло насрещния иск и от събраните доказателства се установява, че ищците по него са загубили владението си за повече от две години и е настъпило прекъсване на давността, следвало ли е въззивният съд да се произнесе служебно по приложението на чл. 81 ЗС, дори и да не е бил изрично сезиран с такова възражение от ответника по насрещния иск? 2. След като от събраните по делото доказателства се установява, че в продължение на не по-малко от две години ищците по насрещния иск не са предприели никакви действия за отблъскване на владението /което са загубили/ и са допуснали прекъсване на придобивната давност, която претендират по делото като единствено основание за собственост, допустимо и правилно ли е въззивният съд да уважи така предявения насрещен иск единствено на база абстрактни твърдения на доведени от страната свидетели, които дори не са в състояние да установят границите, в които това владение евентуално се е осъществявало, респ. дали частично или изцяло границите на владението съвпадат или покриват границите на поземления имот, предвид липса на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни или друго/? 3. Следвало ли е въззивният съд да остави насрещния иск без движение, като укаже на ищеца, че не сочи доказателства и не прави релевантни искания за индивидуализирането на процесния имот, както и че при условията на пълно и главно доказване в негова доказателствена тежест е да установи точно, ясно, конкретно и пълно границите, съседите и площта на имота, както и дали владението му обхваща тези граници /предвид липсата на материални граници - ограда, синур, колчета, гранични камъни/, респ. след като пред въззивната инстанция са разпитани свидетели, които също не могат да установят конкретни граници, нито на владението, нито на поземления имот, имал ли е въззивният съд друга процесуална възможност, освен да потвърди първоинстанционното решение? 4. Може ли да се приеме, че е налице законосъобразно владение и в частност своене на недвижим имот /земя/, при положение, че по никой начин не са установени на терен каквито и да било материални граници на процесния имот /липсват ограда, колчета, синур, гранични камъни или друго/ и след като претендиращият владение /своене/ не е в състояние конкретно да установи с годни доказателствени средства границите, в които е осъществявал претендираното владение? 5. Следва ли въззивният съд в своя съдебен акт да се обоснове защо кредитира едни, а игнорира други доказателства по делото и длъжен ли е да обсъди събраните допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка, респ. налице ли е неизпълнение на задължение на съда за обсъждане на всички доказателства по делото, когато тези доказателства са обсъдени частично, избирателно и едностранчиво и представлява ли това съществено процесуално нарушение, което да служи като основание за отмяна на атакуваното въззивно решение поради неправилност?