дали операцията е била показана за пациента и дали е била предприета след съобразяване на предходно заключение на д-р К. – невролог, въззивният съд е приел, че лекарска грешка би била налице ако лекарят е извършил повърхностен клиничен преглед, без да назначи всички медицински изследвания, каквито добрата медицинска практика изисква. Въз основа на заключенията на двете експертизи и свидетелските показания съдът е констатирал, че предоперативна неврологична консултация не е извършена, а изследването на д-р К., предоставено на лекуващия лекар в болницата, не е било обсъдено в клиничен план, а това е било от значение за повишаването на оперативния и анестезиологичен риск за пациента; на Д. ситуацията е представена като спешно необходима, без да са били налице показания за спешност и неотложност /което е установено не само от заключението на вещите лица, но и от записите в документите за плановост на операцията/ и при липса на предложено алтернативно лечение /медикаментозно и рехабилитационно/, каквито възможности, според вещите лица е имало и са могли да бъдат предприети приоритетно, предвид високия оперативен риск. Именно това поведение на лекарския екип е отчетено от съда като противоправно, доколкото нарушава правото на пациента за вземане на решение за предприемане на съответното лечение след получаване на точна и изчерпателна информация за състоянието му и за всички възможности за лечението му. Настъпилото по време на операцията усложнение, довело до смъртта на Д., съдът е приел, че не се дължи на конкретни действия на екипа по време на операцията, но е резултат от взетото от пациента решение да се подложи на нея, въпреки високия риск и при липсата на жизнен капацитет да я преживее /факт, сочен от вещите лица и по двете медицински експертизи/. Поради това е формирал извод за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между липсата на конкретна информация за другите варианти на лечение и смъртта на пациента, тъй като алтернативата на операцията в случая е била по-приемливото решение /доколкото липсват категорични данни, че, въпреки повтаряемостта на исхемичните инсулти в 90% от случаите той не би преживял по дълъг период от време с приложено консервативно лечение и рехабилитация/. За осъществени са приети и останалите предпоставки за уважаването на иска по чл. 49 ЗЗД – наличие на трудово-правни отношения между лекарите от екипа и ответното дружество, липса на доказателства за обстоятелства, изключващи отговорността им, настъпили за ищцата вреди, изразени в претърпени от нея интензивни душевни страдания вследствие преждевременната смърт на съпруга й, с когото, според свидетелските показания, били много близки. По установените в практиката критерии съдът е определил справедливо обезщетение за тези вреди в размер на 80 000 лв., които е присъдил, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба. Уважавайки главния иск, съдът се е ангажирал с произнасяне и по обратния такъв, предявен от МБАЛ“Света Анна- ВарнаАД срещу третото лице ЗАД “Армеец“ АД. Квалифицирал е претенцията по чл. 223 КЗ/отм./, приемайки, че отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност“ е за вреди, причинени от застрахования на трето лице. Съобразил е наличието на валидно сключен между страните договор за застраховка гражданска отговорност на юридически лица за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди с лимит, надхвърлящ определеното по главния иск обезщетение.