за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС. Съдът не е взел предвид факта, че ЗОДОВ съдържа деликтни състави, осъществяването на които поражда гражданска (обективна) отговорност на държавата да обезщети вредите от незаконни актове или действия на държавните органи и длъжностни лица (чл. чл. 1 – 2б ЗОДОВ), а от друга страна, чл. 7 Конституцията на Република България предвижда, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Съпоставката на деликтните състави в ЗОДОВ и чл. 7 от върховния закон налага извод, че предметният обхват на закона е по-тесен от предвидената в основния закон защита за вредите от всеки незаконен акт или действие на държавните органи или длъжностните лица. ЗОДОВ предвижда съдебна защита на деликните вземания, които са възникнали на основание съставите, предвидени в него (чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ). Особена е процесуалната легитимация - искът по ЗОДОВ се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ), макар че длъжник по вземането е държавата/ общината. Следователно когато в отправеното до съда искане за защита по вземане за обезщетение на вреди с длъжник държавата е конкретизиран конкретният акт, действие или бездействие на държавния орган или длъжностното лице, претендентът е обосновал неговата незаконност и твърденията покриват деликтен състав твърденията са достатъчни, за да определят квалификацията на иска по ЗОДОВ или по ЗЗД и реда, по който следва да се разгледа.