1. Представлява ли рискът „забавяне на плащане от длъжника риск, включен в обхвата на застрахователен лиценз „Кредити“ по раздел II, буква „А“, т. 14, трето тире от действащия КЗ и попада ли договор за осигуряване на застрахователна защита в полза на застрахования срещу неизпълнение от страна на трето лице в обхвата на КЗ и в случай, че не, валиден ли е такъв застрахователен договор. 2. За задължението на въззивния съд, като съд по съществото на спора да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания и да разгледа спорното субективно материално право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. 3. За задължението на съда да следи служебно за редовността на исковата молба, като при констатирано несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 ГПК да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. 4. С оглед правната същност и преобразуващото действие на договора за спогодба, с която застраховател и делинквент са уредили отношенията си във връзка със суброгационното право на застрахователя, следва ли претенцията на застрахователя да бъде разгледана на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ или на основание чл. 79, вр. чл. 365 ЗЗД и допустимо ли е възникването на вземането по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ да бъде обосновано единствено с описаните в спогодбата факти. 5. Следва ли въззивният съд да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи собствени мотиви и съображения защо възприема едни, а други не. Следва ли въззивният съд въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради свои фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията, изложени във въззивната жалба. 6. Когато препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, задължен ли е въззивният съд да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка и съответно – да изложи собствени фактически и правни констатации по делото. 7. Длъжен ли е съдът да следи за нищожност на договори, които са от значение за разрешаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса, само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност. Спрямо въпроси трети, пети, шести и седми се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, по отношение на въпроси първи и четвърти – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втори въпрос – че са налице селективните основания и по чл. 280, ал. 1, т. 1, и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.