1/ Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка? Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това, като мотивира вътрешното си убеждение?; 2/ Длъжен ли е съдът да изясни действителната обща воля на страните по договора, без да я подменя? Обвързан ли е съдът от определения от страните предмет на делото? Длъжен ли е да осигурява на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд, дори без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?; 4/ Забраната за разглеждане на второ дело по същия правен спор изисква ли пълен субективен и обективен идентитет между делата, а именно едни и същи страни предявяват идентични искания на едно и също основание, т. е. да е налице едно и също спорно право или правоотношение? Обхватът на силата на пресъдено нещо предполага ли обективно тъждество на предмета на разрешения с пресъдено нещо спор по решеното дело и предмета на второто дело, по което се поставя този въпрос? Длъжен ли е съдът при постановяване на акта си да вземе предвид и фактите, които са от значение за спорното право и са настъпили и след предявяване на иска?; 5/Разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК прегражда ли правото на иск на приобретателя, когато същият търси защита на придобитото право, което е било предмет на спора по решеното дело, но на друго правно основание и при различен предмет на спора? По първите четири въпроса поддържа наличие на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на определението с практиката на ВКС, като по първи въпрос се позовава на решение №15/30.01.2015г. по гр. д. №4604/2014г. на ВКС, IV г. о., решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010г. на ВКС, II т. о., решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, II г. о., решение №97/02.05.2019г. по гр. д. №3457/2018г. на ВКС, IV г. о., решение №151/30.07.2019г. по гр. д. №3044/2018г. на ВКС, III г. о., решение №45/25.06.2019г. по гр. д. №1466/2018г. на ВКС, III г. о. и решение №146/13.11.2015г. по т. д. №2687/2014г. на ВКС, II т. о.; по втори въпрос – на решение №162/29.01.2019г. по гр. д. №10/2018г. на ВКС, I г. о., решение №102/01.08.2017г. по т. д. №50254/2016г. на ВКС, IV г. о., решение №42/20.07.2016г. по т. д. №3489/2014г. на ВКС, II т. о., решение №60114/28.10.2021г. по т. д. №1751/2020г. на ВКС, II т. о., решение №50/16.05.2018г. по гр. д. №2104/2017г. на ВКС, III г. о. и решение №289/26.02.2020г. по гр. д. №950/2019г. на ВКС, IV г. о.; по трети въпрос – на решение №30/10.02.2014г. по гр. д. №592/2012г. на ВКС, IV г. о., а по четвърти въпрос – на решение №154/03.07.2018г. по гр. д. №4251/2017г. на ВКС, IV г. о., решение №202/16.03.2020г. по т. д. №2082/2018г. на ВКС, II т. о. и решение №104/26.11.2020г. по гр. д. №4871/2019г. на ВКС, II г. о. По отношение на петия въпрос въвежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като преповтаря изложените в касационната жалба съображения за очевидна неправилност на обжалваното определение.