1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания и да изложи собствени мотиви? – въпросът обосноваван с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, съответно цитирана, от която страната акцентира на решения по т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о. и гр. д.№1100/2012 г. на ІV г. о. на ВКС; 2/ Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск за претендирани извънсъдебно в минал момент главница и лихви, при положение, че ответникът не ги претендира в производство по чл. 417 ГПК, образувано след предявяване на отрицателния установителен иск? – допълнителния селективен критерий се обосновава с цитирана практика на първоинстанционни и въззивни съдилища; 3/ Отпада ли правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, ако ответникът, след образуването на исковото производство, претендира същите суми в производство по чл. 417 и чл. 422 ГПК и в кое от двете производства следва да се реши въпроса за изтичането на давностния срок? Кое от производствата следва да бъде спряно, респ. прекратено, ако ответникът по отрицателния установителен иск, след образуването на исковото производство, претендира същите суми в производство по чл. 417 ГПК и чл. 422 ГПК? – допълнителният селективен критерий се сочи в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по т. д. №469/2012 г. на І т. о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Страната се позовава и на очевидна неправилност, обоснована с изводима от мотивите липса на тъждество в предмета на настоящото и производството по чл. 422 ГПК.