1.„От кога се счита предявен искът, при положение, че исковата молба е предявена по пощата преди изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД, но постъпва в съда след този срок, и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл. 125 ГПК, според която искът е предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл. 62, ал. 2 ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата?“; 2.„Погасени ли са по давност исковете на ищеца в случай, че исковата му молба е депозирана до съда по пощата в срока по чл. 110 ЗЗД и при действието и съгласно чл. 116 буква б ЗЗД, но е постъпила в съда след срока по чл. 110 ЗЗД, как се съпоставят разпоредбите на чл. 62, ал. 2 ГПК и чл. 125 ГПК в този случай и приема ли се в този случай, че исковата молба е депозирана в срока по чл. 110 ЗЗД?; 3.„Следва ли въззивният съд да произнесе изричен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК при оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при неправилно разглеждане на предявени искове като евентуални, вместо такива като предявени в условията на кумулативност и в тази връзка да даде задължителни указания на страните за подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства?“; и „4. „Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати или макар и допуснати са останали несъбрани не по вина на ищеца, а поради процесуално нарушение на съда?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това поддържа, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол и отменено поради очевидната му несправедливост.