(общо основание за допускане на касационното обжалване) е необходимо касаторът да обоснове връзката между този въпрос и някоя от допълнителните предпоставки за допускане на обжалването уредени в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. В случая в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран правен въпрос, който не отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в обжалваното определение въззивният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като правата му не зависят от оспорения частен, неподписан от него, документ, независимо дали е истински или неистински. Предвид това поставеният правен въпрос, свеждащ се най-общо до допустимостта на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК по отношение на частен документ, няма отношение към разрешението, дадено от въззивния съд. Въпрос относно решаващия извод за липсата на правен интерес от иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК не е формулиран, а непоставянето на такъв въпрос или въпроси е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване на определението на СГС, в какъвто смисъл са дадените указания с т. 1 ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.