чл. 124, ал. 1 ГПК

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отделно се поддържа и „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

1/ Допустимо ли е въззивния съд да приеме и да постанови своето решение на базата на недоказани по делото факти, почиващи на предположение в приетата по делото експертиза; 2/ Следва ли въззивния съд, при разглеждане на делото и при допусната нова експертиза, с нови задачи за вещите лица, да приеме становището на вещото лице, дадено пред първата инстанция или следва да възприеме заключението на допуснатата от него повторната експертиза, при положение, че двете водят до формиране на различни изводи относно постановеното решение; 3/ При указания за разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, при която има недоказани от едната страна факти /потребление на ел. енергия от ищеца/, следва ли въззивния съд да направи ново разпределение на доказателствената тежест; 4/ Съществува ли потестативно право на продавача на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, при положение, че към датата на монтиране на електромера, същият е заведен само по две тарифи не е отбелязано какви са показанията в трети, т. н. „скрит“ регистър, който не е изведен на дисплея; 5/ Допустимо ли е да бъде извършено пълно и главно доказване на факта на потребяване на ел. енергията само чрез косвени доказателства, без да бъдат използвани преки такива и 6/ Следва ли лицензианта в сферата на енергетиката, изискващ корекционна сума, да докаже виновно поведение на потребителя, при положение че не е успял да докаже факта на потребяване на ел. енергия от същия. Всички въпроси са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е изложена конкретна обосновка защо поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. кои са непълните и неясни норми, които се нуждаят от тълкуване и съдебната практика по приложението на кои норми следва да бъде осъвременена или променена, ако е налице неправилна такава. Поддържа се също така, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, но отново без конкретно посочена обосновка за наличието на тази квалифицирана форма на неправилност.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 2. Доколкото при висящност на спора е прието друго задължително тълкуване на закона, същото следва ли да бъде съобразено при разрешаване на правния спор?; 3. Молба за присъединяване на едно изпълнително дело към друго изпълнително дело попада ли в хипотезата на същинските изпълнителни действия, които прекъсват давността в изпълнителен процес по смисъла, вложен в т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, или същата молба представлява действие по администриране на едно изпълнително дело?; 4. Мотивирано и законосъобразно ли е решението при липса на мотиви и анализ на характера на изпълнителното действие, което прекъсва или не прекъсва давността спрямо всеки един от длъжниците в производството?; 5. При наличие на съдебна практика – ППВС по стария ГПК, следва ли тя да се прилага при изменянето на разпоредбата и преуреждането на производствата от момента на влизането в сила на действието на новия ГПК, предвид практически неприложимостта на Постановлението?; 6. Може ли да се присъедини изпълнително дело към вече перемирано друго изпълнително дело и валидни ли са действията по него, респективно – тече ли давност в този период? и 7. Дължи ли съдът при постановяване на въззивното решение произнасяне и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства?

1. „Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия, ако корекцията е извършена след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила?“; 2. „Може ли електроснабдителното или електроразпределителното дружество да начислява ел. енергия, измерена в скрит регистър за периода преди влизане в сила на чл. 83, т. 6 ЗЕ /изм. ДВ, бр. 38/2018 г., в сила от 08.05.2018 г., изм. бр. 41/2019 г., в сила от 21.05.2019 г./, т. е. преди 08.05.2018 г.?“; 3. „В случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване /СТИ/ и операторът на съответната мрежа следва да начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, когато периода от монтажа до демонтажа обхваща повече от три календарни години, при своевременно отправено възражение от длъжника за наличие на изтекла погасителна давност спрямо това вземане по см. на чл. 111, б. в ЗЗД, същото би ли било основателно и следва ли съдът за периода на корекцията в частта на давността да я приложи?“; 4. „Какъв е характерът на протокола от метрологична експертиза на БИМ, в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър – официален или частен?“ и 5. „При липса на доказателства, представени от собственика на електроразпределителната мрежа, че е изпълнявал добросъвестно задълженията си, вменени му от разпоредбите на ПИКЕЕ и по точно на чл. 33 и чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ от 2019 г., да обслужва измервателните системи и да съставя досие за същите най – малко веднъж на всеки три месеца, което досие да съдържа показания на всички регистри към датата на монтаж и демонтаж на СТИ, при това неправомерно поведение и бездействие може ли първият да черпи права и да претендира суми за период по - дълъг от три месеца назад, считано от демонтажа на СТИ?“.

дали може да се придобие по давност процесната реална част от поземлен имот чрез установено повече от десетгодишно давностно владение, обхващащо периода от 1963 до 2022г. при действието на нормата на чл. 200 ЗУТ като се поддържа противоречие на изводите на съда с практиката на ВКС – решение №г. по гр. д. №280/2009 г., на ВКС, I г. о. и решение №55 от 14.04.2014 г. по гр. д. №12/2013 г., на ВКС, II г. о. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Как съдът трябва да преценява доказателствената сила на експертизата?
Длъжен ли и е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

се поставят във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - твърди се разрешаването им в противоречие с тълкувателно решение №6/2017 от 15.01.2019 г. по т. д. №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а останалите въпроси – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

„за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка Според касатора, поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

в изложението не могат да обосноват достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се сочи съдебна практика в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно определение. Нормата на чл. 225, ал. 2 ГПК установява срок, в който може да бъде предявен иск от трето лице. Тези въпроси възпроизвеждат доводите в частната жалба пред въззивната инстанция, които са обсъдени в акта.

Прекъсването на течението на погасителния давностен срок по силата на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ли за последица прекъсване и на владението върху имота, започнало преди това?

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение.

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да вземе предвид и да обсъди всички относими към изхода на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, в т.ч. и експертното заключение.

За естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 9 ЗМВР 1997 /отм./ (предишна ал. 8); и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./; и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване.

1) допустимо ли е коригирането на сметките за електрическа енергия само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано виновно поведение от страна на потребителя, и нарушава ли подобна корекция принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност; 2) длъжен ли е доставчикът на електрическа енергия – лицензиант да осигурява освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване, които са негова собственост, и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, както и да констатира своевременно грешката при измерването или неизмерването; 3) длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените от страните доводи и възражения; и 4) представлява ли нарушение на правото на защита на страна в производството безмотивният отказ на съда да допусне въпроси към експертизата, които са от значение за разкриване на обективната истина, както и отказът да бъде допусната повторна експертиза за оборване заключенията на предходната. По отношение на първите три въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първият въпрос – с решение №115/20.05.2015 г. по гр. д. №4907/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №200/30.12.2013 г. по търг. д. №983/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №201/21.12.2013 г. по търг. д. №799/2012 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №38/15.05.2014 г. по търг. д. №5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС, решение №165/19.11.2009 г. по търг. д. №103/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение №104/05.07.2010 г. по гр. д. №885/2009 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС; вторият въпрос – с решение №115/20.05.2015 г. по гр. д. №4907/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №38/15.05.2014 г. по търг. д. №5/2013 г. на І-во търг. отд. на ВКС и решение №30/23.04.2015 г. по търг. д. №1118/2014 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС; и третият въпрос – с решение №324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №157/08.11.2011 г. по търг. д. №823/2010 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение №10/04.07.2011 г. по гр. д. №533/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. По отношение на четвъртия правен въпрос в изложението се сочи единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да се излагат каквито и да било съображения, този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Жалбоподателката сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържа вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.

Очевидно неправилни ли са изводите във въззивното решение за неспазване на формата и съдържанието на завещанието, така и относно приетото, че завещанието е частно завещателно разпореждане, а не универсално и начина, по който съдът е тълкувал волята на завещателката въпреки, че между страните не е имало спор относно направеното разпореждане за след смъртта.

Може ли да се приеме, че са доказани елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС в хипотеза, при която позоваващия се на придобивната давност, който е упражнявал фактическа власт върху имота, има качеството „длъжник“ в изпълнителен процес, в който имотът е възложен на друго лице с постановление за възлагане. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора факти, както и за начина, по който следва да бъдат обсъдени и преценени свидетелските показания. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

- дължат ли се разноски по неразгледан иск в предходни инстанции, при връщане на делото за ново разглеждане; - дължи ли се от съда нов доклад в същата хипотеза при връщане на делото ВКС за ново разглеждане на иск, който не е разглеждан от предходните инстанции; - откъде следва да започне делото при новата първа инстанция- от кое процесуално действие; - следва ли съдът да обсъди всички възражения в възивната жалба, които въпроси се твърди да са решени в противоречие с практиката на ВКС, като и че правилното решаване на същите тези въпроси, по които ОС-Пловдив се е произнесъл, има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради липсата на съдебна практика - сочещо на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

„Признанието на задължението и изразяване на воля за плащане, след като е изтекла давността, има ли за последица заличаване на изтеклата давност и представлява ли то изявена воля от страна на длъжника за отказ от изтекла давност?“, за проверка дали въззивното решение противоречи на решение №65 от 03.06.2011 г. по т. д. №600/2010 г. на ВКС, I т. о. Със същото определение е оставена без разглеждане касационната жалба на А. С. А. в частта, с която се иска отмяна на решението на Окръжен съд – Монтана, с което се отхвърлят исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. С. А. не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД следните парични вземания: 948,62 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение за електроенергия по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г., и 1147,16 лв. по споразумителен протокол от 07.05.2020 г. – задължение по фактури с падежи за периода от 10.06.2005 г. до 10.12.2005 г. В тези части решението на въззивния съд е влязло в сила.

е разрешен в противоречие с решение №90/27.06.2014 г. по гр. д. №3433/2013 г. на ВКС, 2 г. о., вторият – в противоречие с ТР №1/2013 г., т. 1, третият – в противоречие с решение №20/23.07.2018 г. по гр. д. №1377/2017 г. на ВКС, 2 г. о., решение №105 от 14.01.2021 г. по т. д. №2939/2019 г. по т. д. №2939 на ВКС, 2, т. о., решение №210 от 09.02.2018 г. по т. д. №1115/2017 г. на ВКС, 1, т. о., четвъртият – с решение №108 от 09.05.2014 г. по гр. д. №7662/2013 г. на ВКС, 1 г. о.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения, наведени с въззивната жалба, както и доводите на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички приети доказателства?, по който поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №222/27.03.2017 г. по т. д. №505/2017 г. на Второ т. о. и решение №86/05.10.2020 г. по гр. д. №2566/2019 г. на Първо г. о.; 2. При установено въздействие върху СТИ, в резултат на което същото не отчита цялата потребена енергия, съществува ли възможност за доставчика/електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако не е установено точното количество доставена и реално потребена енергия от потребителя?, по който сочи разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №60188/18.10.2021 г. по гр. д. №872/2021 г. на Трето г. о., решение №119/26.01.2021 г. по гр. д. №4124/2019 г. на Трето г. о., решение №18/01.02.2021 г. по гр. д. №1504/2020 г. на Трето г. о., решение №107/26.11.2020 г. по гр. д. №1096/2020 г. на Трето г. о., решение №141/12.01.2021 г. по гр. д. №4486/2019 г. на Трето г. о., решение №20/01.02.2021 г. по гр. д. №1896/2020 г. на Трето г. о. и др., и 3. Доставчикът на електрическа енергия/електроразпределителното дружество следва ли да доказва виновно поведение на потребителя при установено неточно отчитане на СТИ и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ със ЗИД ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г.?, който твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №29/15.07.2011 г. по т. д. №225/2010 г. на Второ т. о., решение №104/05.07.2010 г. по т. д. №885/2009 г. на Второ т. о., решение №165/19.11.2009 г. по т. д. №103/2009 г., решение №189/11.04.2011 г. по т. д. №39/2010 г. и решение №103/10.08.2015 г. по т. д. №1112/2015 г. на Второ т. о.. По горепоставените въпроси навежда и допълнителното основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.