чл. 124, ал. 1 ГПК

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Дали е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за защита на правото на собственост?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

За процесуалния ред за защита на членствени права на съдружници в събирателно дружество.

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Симулативният процес е недопустим, каквото е и постановеното по него решение. Изложеното сочи на липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост, а наличието на такъв е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването, съгласно чл. 124, ал.1 ГПК. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо. Затова въззивното решение и потвърдените с него решения по иска и за поправка следва да се обезсилят. Право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него. /чл. 119, ал.3 ГПК/ Целта на привличането е превличащата страна да обвърже със задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице, съгласно чл. 223, ал.2 ГПК при евентуално предявяване на обратен иск от нея против привлеченото трето лице, за да не може то да противопостави възражение за лошо воден процес. В отношенията между привлеченото или встъпило трето лице и насрещната страна на тази, която подпомага, постановеното решение има установително действие. Никоя от страните обаче не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна, респективно така не може да се установи обвързваща сила на мотивите, съгласно чл. 223, ал.1 ГПК.

За точното прилагане разпоредбата на чл. 299 ГПК и за необходимостта да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост.

Какво е действието на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в кой момент настъпва реституционният ефект при постановяване на такова решение, с което е уважена жалбата против отказ на Поземлената комисия / респ. Общинска служба „Земеделие и гори” и легитимира ли това решение жалбоподателите като собственици?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

За задължението на съда да обсъди всички заявени във въззивната жалба доводи и да тълкува договорите по правилата на чл. 20 ЗЗД.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

В хипотезата на придобивна давност – чл. 79 ЗС и сл., кое е правно релевантното действие, което прекъсва същата?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

За наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка.

Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Такъв е ефектът на вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД. Н. й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респективно несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Не е ли обвързан на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

Дали при въведена по делото и установена каузална сделка във връзка със запис на заповед съдът може да постанови своето решение, отчитайки само нередовността на менителничния ефект, когато е доказана действителността на сключената каузална сделка, за обезпечаване на която служи записът на заповед?

От кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 67 ЗС в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине - от момента, в който същата загуби характеристиките си на „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Дали се смята за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовност на искова молба, ако молбата, с която се отстранява нередовността, е подадена по поща в последния ден на изтичане на срока?

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).

Налице ли е правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожност на целия договор за прехвърляне на недвижим имот, когато ищецът не е собственик на целия имот, а на идеална част?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 от Закона за лечебните заведения?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл. 48 ПИКЕЕ - чл. 51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

Относно възможността да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.

Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема някои за неотносими, както и защо кредитира едни, а не кредитира други?
Дали в преценката си за допусната грешка при заснемане на поземлен имот в кадастралната карта съдът е задължен да изследва и да обоснове правните си изводи с прилагането на предходни, одобрени преди одобряване на кадастралната карта, регулационни планове и трансформацията на регулационните граници в имотни?

Необходими другари ли са съсобствениците на недвижим имот в производство по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал.3 ЗКИР/ и допустимо ли е да се предявява установителен иск за собственост с твърдения за наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта, респ. установителен иск за собственост, съединен с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР /стар чл.53, ал.3 ЗКИР/ само от един от съсобствениците?

За проверка на извода на въззивния съд, че едно училищно настоятелство, регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел – сдружение в обществена полза, може да придобие по давност земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на училището, за подпомагане на чиято дейност е създадено сдружението.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото.
2. За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието или срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие-извършване на продажба на недвижим имот?
3. За правните последици от несъобщаването на длъжника на модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти.
4. За правните последици от плащането /погасяването/ на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

Изрично пълномощно означава ли да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник?
Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Длъжна ли е въззивната инстанция при осъществяване на контрола върху обжалвания акт да констатира дали дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовност на исковата молба са правилни и релевантни за спора, както и какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба и води ли до връщане на молбата?

Дали искът по чл. 269, ал.1 ДОПК може да се упражни еднократно, след приключване на обжалването на първото изпълнително действие, с което се насочва принудително изпълнение по ДОПК върху имота на третото лице, или всяко ново изпълнително действие поражда право на нова жалба и съответно – на нов иск по чл. 269, ал. 1 ДОПК?

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект?

С оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд, че е без значение за изхода на делото оспорването на акта за общинска собственост от 1999 г., който легитимира Столична община като собственик на процесния имот, апортиран впоследствие в капитала на ищеца „Софийски имоти“ ЕАД.

Относно задължението на съда да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи.

За преценка на допустимостта на въззивното предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск.

Формирайки изводите си въз основа на буквалния прочит на заявения петитум и употребената от ищците правна терминология, без да квалифицира правоотношенията, следващи от заявените в исковата молба факти и приложените към исковата молба доказателства, въззивният съд е дал неправилна правна квалифицаия на предявения иск /за установяване на притежавано от ищците въз основа на земеделска реституция право на собственост върху ½ ид.ч. от имота към настоящия момент/, поради което е стигнал и до неправилния извод, че първоинстанцонният съд се е произнесъл по непредявен иск /за принадлежността на правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи с оглед възможността да се придобият права въз основа на земеделска реституция/.

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

Как се определя правната квалификация на исканията, с които е сезиран съдът, кой я дава и при неясни искания (искови молби), какви указания дължи съдът, са от значение за постановения правен резултат?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.?

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

За проверка налице ли е очевидна неправилност на извода във въззивното решение, че първоинстанционното решение е недопустимо, когато първоначалната и последващата искови молби сочат на установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, а с решението е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС.

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието и срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие – извършване на продажба на недвижим имот и за правните последици от несъобщаването на длъжника за модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти, както и за правните последици от плащането (погасяването) на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

Погасява ли се ипотечното право, ако третото лице, собственик на ипотекирания имот, заплати на кредитора сумата, за която е извършено вписване на ипотеката?

Следва ли съдът, след направено възражение на ответника за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, да се произнесе за съществуването и действителността й?

Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по едно невъведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение?

За изискването за писмена форма на трудовия договор и за установяването на трудово правоотношение между страните, когато работникът твърди, че е сключил трудов договор и добросъвестно е полагал труд на съответната длъжност, но екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ до НАП не са му предоставени от работодателя.

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

Очевидна неправилност, изразяваща се в очевидно несъответствие на извода на съда за наличие на нормативна забрана, предвидена в чл. 24 и чл. 26 ЗИСС /отм./ и в чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./, за сключване на прехвърлителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост.

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

За процесния период м. Октомври 2014 г. – м. Април 2015 г. притежава ли „Националната електрическа компания“ ЕАД /“НЕК“/ в качеството си на координатор на специализираща балансираща група /“СБГ“/ правомощия едностранно да изменя прогнозните графици, изготвени и представени от производителите?

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Има ли доказателствена стойност представеното и прието като доказателство по делото решение на поземлена комисия (на хартиен носител като заверен препис), като извлечение от специализирания софтуер, при своевременно направени възражения относно авторството и съдържанието му и при липса на оригиналното решение?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./ (предишна т.8) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./ и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване.

Допустим ли е предявен иск за установяване правото на служител на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

За задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност (давност и наследство)?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Легитимирани страни по иск с правно основание пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР ЗСПЗЗ ли са областният управител одобрил плана за новообразуваните имоти и съответната служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, когато имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

Прекъсва ли се упражняването на фактическата власт върху имот и тече ли придобивна давност, когато наследодателят е упражнявал фактическата власт преди кооперирането, основана на частен писмен договор за покупко-продажба?

За рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение.

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

Предвид противоречивите твърдения в исковата молба, същата се явява нередовна и е налице съмнение относно това какъв иск е предявен и за кой имот: иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване собствеността и за нанасяне в кадастралната карта на имот или са предявени и двата иска. Съответно недопустимо е постановеното по тази нередовна искова молба решение.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

По какъв начин се установява обема на придобитото от публична продан когато е налице несъответствие между описанието на недвижимия имот в документите за собственост на длъжника и в производството по принудително изпълнение, включително в постановлението за възлагане?

Относно значението на признаване на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?

Допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза - по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл. 342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

Към кой момент следва да е изтекъл в полза на длъжника по изпълнително дело предвидения в чл. 79, ал.1 или 2 ЗС давностен срок, за да се приеме, че изнесеният на публична продан имот е придобит от него по давност и че публичната продан е прехвърлила собствеността на имота върху продавача?

При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира?

Дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот, когато е предявен от лице с уважен отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по отменителния иск?

Изгубва ли се правото на собственост по давност при неупражняването му?

Относно възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация , в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците.

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Допустимо ли е разпореждане чрез принудително изпълнение върху имот – публична общинска собственост?

Относно определение № 31 от 16. 01. 2017 г. по гр. д. № 3472/2016 г. на ВКС, III г.о.

Относно отрицателния факт и доказателствената тежест е на страната , която го твърди.

При предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за който съдът е приел, че е допустим /че е доказан правния интерес на ищците за предявяването му/, какъв е предмета на спора, по който съдът следва да се произнесе по същество- правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника?

Тъй като в случая с исковата си молба ищецът не търси изпълнение по посочения в нея договор /твърденията са за наложени финансови корекции след осъществено изпълнение от страна на ответника по договора/, нито претендира обезщетение за неизпълнение, а по същество обжалва изявлението за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, делото е подсъдно на местно компетентния Административен съд – [населено място].

Има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора, дължащо се на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013г.

Следва ли съдебният изпълнител, зачитайки силата на пресъдено нещо по успешно проведен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК, да прекрати производството по изпълнителното дело, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител?

Относно наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, в хипотезата на претендирано признаване авторско право върху изображение- лого, регистрирано като търговска марка в Патентното ведомство от ответника, когато тази регистрация впоследствие е обусловила отказ да бъде регистрирано същото изображение на името на ищеца.

Относно частта, с която е уважен предявеният от [фирма] – Х. против Е. Я. Х., действуващ като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а правният въпрос, обусловил допускането е свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД.

Когато кооперацията е изградила сграда със собствени средства до 13 юли 1991 г., която не е била иззета или одържавена, необходимо ли е било кооперацията да иска по реда на §1 от ДР към ЗК от 1999 г. връщане като кооперативно имущество на терена, прилежащ към сградата? Когато за прилежащия терен няма съставен акт за държавна /общинска/ собственост, задължително ли е развитие на административно производство, за да възникнат правата на кооперацията по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/? Без да е съставен акт за държавна/ общинска/ собственост за прилежащ терен, възможно ли е развитие на предвиденото в ЗК административно производство? Имат ли възможност кооперациите да защитят правата си по общия исков ред ако до края на срока по §1 от ДР към ЗК от 1991 г.- 7.02.1993 г. не са поискали деактуване на сградите и прилежащия терен съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК-ДВ бр.41/ 2007 г.?

Плащанията за топлинна енергия представляват ли „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД и поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК ?

Относно правния статут на обектите в сградата с предназначение културен клуб и втори салон.

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

В кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата ?

Относно иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение?

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

Относно предмета на доказване и разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?

Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице-приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок ?

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение ?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства на страните?

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

Може ли съдът да признава право на собственост върху земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, за които има влязъл в сила отказ на поземлената комисия за възстановяването им ?

Възниква ли право на собственост в полза на кооперацията върху сгради, изградени върху държавен терен със средства и труд на член кооператорите преди 13.07.1991 г. / пар. 26 ПЗР ЗК / ? Относно допустимостта на гласни доказателства за установяването на вложените лични средства при изграждането на тези обекти върху държавен терен.

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост,към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за суперфиция за строителство на отделните обекти в сградата?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Otnosno иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

Дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице?

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Дали договорът с нотариална заверка на подписите, с който носителите на правото на строеж разпределят собствеността върху бъдещите обекти в общата сграда, създава разделна собственост върху тези обекти? Дали прехвърлянето на реални обекти от съсобствена сграда има вещен транслативен ефект?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?

Относно противоречието му със задължителна практика на ВКС /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, според която предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия, приключва с издаването на решение на ОСЗ /ПК/ за възстановяване на имота в стари реални граници.

Допустим ли е иск за устанвовяване несъществуване на ипотечното право след като е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за ипотека, от който ответника извежда същото ипотечно право?

Относно материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчик на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.

Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетението, т. е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата ?

Кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията.

Подлежи ли на реституция по ЗВСОНИ недвижим имот, който при влизане в сила на закона е застроен и е собственост на физически лица; въпрос за тази от предпоставките за възстановяване по ЗВСОНИ, отнасяща се към обекта на реституцията, и по-специално за настъпването на реституционния ефект до размерите на одържавения имот, които лицето е притежавало към момента на одържавяването; поставен е и свързаният въпрос за необходимостта от пълно и главно доказване на правото на собственост на ищеца.

Налице ли е правоприемство на основание чл.170, ал.4 вр. чл. 229, ал.1 от Устава на Българската православна църква от страна на Манастир „Св. А. М.”, като правоприемник на монах в манастира, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с приетото в приложеното по делото решение от 29.09.1972 г. по гр.д. № 1334/1972 г., І г.о. на ВКС ?

Относно проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните?

Преклудира ли се правото на ответника да въведе възражения по съществото на спора след отговора на исковата молба ? Какви са правомощията на въззивния съд при „голо оспорване „ на иска и направени конкретни възражения в писмената защита по делото ? Може ли съдът да основе решението си на обстоятелства,невъведени от ответника чрез конкретно възражение в законоустановения преклузивен срок ?

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на трудово правоотношение по чл. 124,ал.1 ГПК във вр. чл. 357 КТ.?

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК?

Допустимо ли е решението в частта, с която съдът, определяйки правната квалификация на предявените искове като такива по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е постановил в диспозитива на решението, че ищците са собственици на имота и към момента на предявяване на иска, без да е излагал мотиви в решението, от което да се установи, че е формирал воля и по установителени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Търсената с установителния иск защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с която спорното право/правоотношение/ се потвърждава или отрича. Като предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, изрично се подчертава изискването за интерес от установяването,който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право, като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителния иск, защото смущава нормалното упражняване правата на ищеца. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени с исковата молба,като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото,а когато констатира, че ищецът няма правен интерес прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията.

Относно доказването на факта на предоставяне на държавно имущество за стопанисване и управление от държавно предприятие или учреждение, включително за значението на направеното в акта за държавна собственост отбелязване относно това предоставяне.

Изисква ли се изрично наличие на акт за държавна собственост или изрично установяване на учредено вещно право на строеж от държавата като собственик на земята, за доказване на нейна собственост върху изграденото, или за това доказване са допустими всички доказателства по ГПК?

Относно общата или кратката тригодишна погасителна давност е приложима относно вземането за адвокатско възнаграждение.

Относно правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните пред въззивния съд части.

Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Нищожно ли е поради противоречие със закона /чл. 21, ал. 2 ЗН/ завещателно разпореждане, което създава задължение за предприемане на определени действия от страна на заветника с цел изпълнение на поето приживе от наследодателя задължение за извършване на разпореждане с имота, предмет на завета, обвързано с волята му притежавани от него имоти да бъдат използвани за постигане на обществено полезна цел – основаване на фондация?

При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

Как се разпределя доказателствената тежест при изследване истинността на документ в хипотезата, при която оспорилата го страна не разполага с оригинал от същия, и какви са допустимите доказателствени средства за проверка истинността на документа?

Правният интерес за ищеца [фирма] да установи по исков ред, че [фирма] /в ликвидация/ и [фирма], САЩ не дължат на АПСК процесната сума, произтича от изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед посочената разпоредба, предявеният от [фирма] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и след обезсилване на въззивното решение следва да бъде разгледан по същество. Допустимо е съответно и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната законна ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания.

Лицата, на които държавата е предала доброволно недвижим имот за ползване, считайки че той е реституиран в тяхна полза, дължат ли обезщетение за ползване, или не дължат такова, тъй като ползването е на правно основание.

Налице ли е валидно учредено право на строеж от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред?
Допустим ли е иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск?
Текла ли е придобивна давност спрямо процесния апартамент в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000г. предвид нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК?

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Дали следва собствеността на имоти, които са изключени от регулацията на населеното място, но не са включвани в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законно основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъдат възстановена по реда на ЗСПЗЗ?

За условията , при които може да се признае за валидна , сключена сделка на основание Наредба за търговете от 1992 година от ответника, с предмет част от спорния недвижим имот , без наличен договор и за допустимостта да се приеме, че доказването на факта на липсата на сделка / като отрицателен факт/ е в тежест ищеца , претендиращ собствеността, а не в тежест на ответната страна , която твърди наличието на такава сделка с вещно-правен ефект.

Налице ли е предвидена възможност в Закона за енергетиката след изменението с ДВ бр.54/12г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия?

Допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.?

Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г./отм./ , съответно чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Според тези текстове съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл. 21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. В СК от 1985 г./отм./ – чл. 19, ал. 3, съответно чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Според практиката на ВКС оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, съответно чл. 21, ал. 2 СК от 2009 г., така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът, който се легитимира като приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака ще защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, съответно на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на съвместния принос на съпрузите и респ.включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. В двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми. В настоящият случай предявеният иск от ищеца М. А. Ц. е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 22, ал. 1 СК/ от 2009 г./ и е налице правен интерес от търсената с иска защита. В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК е възпроизведен текста на чл. 20, ал. 1 СК /отм./. Въззивният съд непрецизно е формулирал правното основание по чл. 20, ал. 1 СК /отм./, което не води до извода, че се е произнесъл по непредявен иск.

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Относно преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт.

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Ако енергийният обект (трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори да е част от националната електроразпределителна система? Законът за електростопанството от 1975 г.(отм.), заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege са включени в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличният собственик на капитала?

Дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и е основание за обезсилване на постановеното решение?

При постановена от закона защита на масата на несъстоятелността чрез конститутивен иск и осъществена такава чрез установителен иск и невъзможност по висящото производство да се премине към разглеждане на новия фактически състав на иска чрез промяна на вида на защитата, съответно чрез едновременна промяна на обстоятелствената част и петитума на иска, разгледаните от съдилищата искове по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /стара редакция/ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК са недопустими, като постановените по тях решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете – прекратено.

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред – по реда на чл.124, ал.1 ГПК?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З. ? Дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала ?

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР З., дори да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дръжуство, на което българската държава е едноличен собственик на капитала ?

Като средство за контрол отмяната следва да намери приложение само в случаите, когато за съответната страна не съществува друг ред за защита на правото й. В случая, постановявайки, че иска на [фирма] не е подлежал на разглеждане в рамките на делбеното производство, ВКС не е отрекъл принципната допустимост от произнасянето по тази претенция в самостоятелно производство. Именно обезсилването на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска като неоснователен, е препятствувало формирането на сила на пресъдено нещо по установителния иск на [фирма], която на основание чл. 299, ал. 1 ГПК би съставлявала пречка за ново предявяване на същия иск. Понастоящем не съществува забрана от процесуално естество за сезиране на гражданския съд (при наличието на интерес от това по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК) с искане за признаване правото на собственост на дружеството върху УПИ II, кв.57, м.“ж.к.Д.“ в неговата цялост, както и на всички постройки в парцела. Това обаче означава, че за [фирма] не съществува интерес от защита по реда на извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК - чл. 309 ГПК.

Въззивното решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците – че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост.

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

Може ли правото на ползване, предоставено от Държавата със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, да се трансформира в право на собственост на търговско дружество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и губи ли качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд имот, който със счетоводен баланс и приемо – предавателен протокол е включен в активите на търговско дружество?

Може ли при спор с трети лица, не участвали в административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за реституция?

За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост? За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?

Пропускането на срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК?

С произнасянето по нередовна искова молба е постановено процесуално недопустимо решение от въззивния съд. С разглеждане на иска по същество, без да се отстранят недостатъците на исковата молба е постановено недопустимо решение и от първоинстанционния съд.

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

За възможността да се придобие по давност обект в етаж от сграда, който няма самостоятелен вход.

Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.?

Може ли по своето естество „етажната собственост” да бъде възприета като комплекс от правоотношения или същата има характер на правно значим факт? Допустимо ли е съществуването на етажна собственост да се установява с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на обоснован правен интерес от това?

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване?

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Наличието или отсъствието на признато в действащото през исковия период законодателство право на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия?

Относно допустимостта да бъде извършвана едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена електрическа енергия за минал период.

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал. 1 и чл. 424 ГПК. Според чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая длъжниците се позовават на обстоятелства, които са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което предявения на това основание отрицателен установителен иск се явява недопустим. Постановеното решение по недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”?

Относно възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период.

Относно приложимия давностен срок по отношение на вземанията за консумирана топлинна енергия.

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито?

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

За допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен.

Представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл. 254 ГПК /отм./, сега – чл. 124, ал. 1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл. 250 ГПК /отм./, вр. пар. 9, изр. 2 ПЗР ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство?

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Дали ревандикационният иск, предявен от лица с признато право за възстановяване, е допустим, при наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и записването по него на ответниците като собственици, е определящ за изхода на делото?

По какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за имот, индивидуализиран по план за земеразделяне, който към датата на предявяване на иска се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план при изходното положение, че кадастралната карта на имота не е попълнена?
Съществува ли задължение за ищеца да индивидуализира имота в исковата молба с актуалното регулационно състояние, при положение, че територията, в която се намира е без действащ устройствен план?
В каква зависимост е вида на собственическата защита по чл. 53, ал. 2 ЗКИР или чл. 124, ал. 1 ГПК от етапа, в който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта?
Допустим ли е иск за собственост на недвижим имот или идеална част от него, който не е нанесен в кадастралната карта, но е индивидуализиран с план за земеразделяне, преди да е проведен успешно иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за попълване на кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР?
Допустим ли е иск за собственост на сграда, нанесена в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот, върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта?

Кои са предпоставките за предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и могат ли те да бъдат съединени с иск по чл. 69, ал. 1 ЗН; допустимо ли е прилагането на чл. 537, ал. 1 ГПК без да е предявен иск за собственост; необходимо ли е при предявяването на установителен иск за собственост да е налице правен интерес?

Относно въпроса за прекъсване на придобивната давност.

Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане?

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане.

Относно собствеността върху постройката – ресторант „Л.”, за ползването на който се претендира заплащане на обезщетение. Дали ищците са материалноправно легитимирани да претендират съответното обезщетение, е преюдициален за спора?

Предявеният отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата ... по запис на заповед от ...., с правно основание чл. 254 ГПК /отм./, не може да се разгледа на това основание, тъй като този иск не се обхваща от пар. 2, ал. 9, предл. второ ПЗР ГПК – не се касае за производство, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, нито за молба за спиране по чл. 250 ГПК /отм./, нито за молба за спиране на изпълнение на въззивно решение. Тъй като длъжникът има правен интерес да обори материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, да предяви иск за установяване, че не дължи сумата, произтичаща от несъдебно изпълнително основание – чл. 237 ГПК /отм./, предмет на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо право, искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, аналогичен на иска по чл. 254 ГПК /отм./

За допустимостта на предявения иск, както и по материалноправния въпрос за формата на вината по чл. 3, б. а ЗН.

Относно възможността за едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия, въз основа на общите условия, в частност в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 20.10.2009 г. – 25.03.2010 г…

Следва ли гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да вземе предвид и да зачете обвързващата материална сила на съдебното решение по чл. 4 ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони; допустимо ли е гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да приеме, че към датата на реституцията му със съдебен акт този имот не е съществувал като самостоятелен обект; възможно ли е гражданския съд, разглеждащ спор за собственост върху недвижим имот да приеме, че отразеното в реституционното решение състояние в имота не отговаря на фактическото положение?

Дали плащанията за топлинна енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД ?

Въззивното решение в посочената част е недопустимо като постановено извън заявената претенция и следва да бъде обезсилено. По начало при уважаването на предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт се отменява, съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 537, ал. 2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца.След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид.ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прилагането на законовата последица по чл. 537, ал. 2 ГПК за целия имот по нотариален акт № 184/2008г. с оглед крайния резултат – уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за претендираните имоти по този нотариален акт, не съответства на признатите на ищеца права.Това също води до недопустимост на решението в тази част.

Завършва ли процедурата по реституиране на земеделска земя решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет с изменението на закона публикувано в ДВ бр. 98 от 1997 г. и преди изменението му с ДВ бр. 68 от 1999 г.) и от който момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на спорния имот, са дадени в противоречие на закона и формираната задължителна практика, в която се приема че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ?

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?

Какъв е порокът на съдебно решение, постановено от административен съд, когато спорът е следвало да бъде разгледан от граждански съд - нищожност, недопустимост или неправилност на решението?

Относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора и не е собственик на целия, а само на идеална част от прехвърляния с договора имот, предвид това – налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск за нищожност на целия договор, и чии права брани ищецът с предявяването на такъв иск.

Нищожно ли е съдебно решение, поради това, че към датата на създаването му, в него не е изписано името на съдията, който го е постановил и подписал, което отразяване на името е извършено по – късно, обуславящ изхода на делото по иска за прогласяване нищожност на решението на фирмено отделение?
Недопустимо ли е допълнителното решение, с което съдът се е произнесъл по искане за заличаване на вписано обстоятелство, уважено въз основа на иск за обявяване за нищожно на съдебно решение за вписване?

Съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право правното естество на което се определя от основанието и петитума на иска и възоснова на правната норма. Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както и в изрично предвидените от закона случаи. Примери в тази насока са предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот от лица с възстановено право на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ срещу ползватели по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и искът по чл. 440 ГПК, когато правото на ищеца като трето лице е засегнато от насочено върху него индивидуално принудително изпълнение за парично вземане на длъжника. В тази хипотеза изрично е предвидена възможност в закона третото лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск за установяване, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника. Когато ищецът разполага с друг път за защита на претендираното право не е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск. Преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск следва да се извършва във всеки конкретен случай оглед на изложените в исковата молба твърдения за начина, по който правата на ответника смущават претендираното от ищеца право.

Правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара?

Прилага ли се ограничителната разпоредба на чл. 424 ГПК по отношение на предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва вземане, за което е издаден в полза на ответника изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК /отм./ или този иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

Относно собствеността на процесната земя, заснета по кадастралната карта като ПИ №101135.513.203 е сведен до това основателно ли е правоизключващото възражение на ответника за придобита от него собственост по приватизация на основание чл.30 ал.3 във връзка с чл.35 З. /отм./.

Относно задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение. На каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника?

Допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на която се позовава страната и да се разкрие действителното съглашение?

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

Относно началния момент на погасителната давност за упражняване правото на строеж на отделен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

Има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 З./отм./ ? Следва ли да се приеме,че постройките, извършени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането ?

Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ относно имоти, които вече са реституирани, в полза на техните собственици?

За началния момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на закона? Как следва да се приложи пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразувано търговско дружество? Как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивния съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага ?

Дали при определяне спазването на срока по чл. 13, ал. 1 З. следва да се прилагат единствено нормите на З. или нормата на чл. 60, ал. 5 ГПК, както е възприел въззвивния съд? Кога е налице неотложен случай по чл. 13, ал. 1 З.; 3. след като съсобственик не се е вписал в книгата на собствениците по чл. 7 З. има ли право да бъде призован по чл. 13, ал. 2 З. за участие в ОС на ЕС?

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Относно правния интерес и за точната индивидуализация на имота.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 115, б. “ж” ЗЗД в производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за времето от постановяване на определението / разпореждането / за издаване на изпълнителен лист до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело?

Относно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване за изтекъл период.

Относно възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Искът за собственост към настоящия момент се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Това обуславя извода, че при едновременно предявени искове по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК първо следва да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, същите да се отстранят въз основа на влязлото в сила решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и едва след това правото може да се защити и с исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК или чл. 108 ЗС.

При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. “д” ГПК/ отм./, следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. “в” ЗЗД? Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

Относно обхвата на проведения по делото косвен инцидентен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт/ конкретно този за узаконяване на сградата / разрешението по Решение Nо 203/2009 г. на ВКС-III отд. Относно наличието на правно защитим интерес на ответника за оспорване чрез възражение правата на собственост на ищците, придобити чрез правна сделка , като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение,когато оспорващият ответник не противопоставя собствени права , с Определение Nо 374/7.05.2009 година по гр.д. Nо 110/2009 година на ВКС-I отд..

Относно вида на вземанията на топлофикационните дружества, с оглед това с каква давност ще се погасяват правата при бездействие на кредитора да ги упражни, е обосновано приложно поле.

Непризоваването за първото заседание за разглеждане на делото от въззивната инстанция лишава обикновения другар от възможността да се присъедини към въззивната жалба и предпоставя възможността да бъде обвързан окончателно от различно от въззивното съдебно решение, т.е. лишава страната от право на участие в делото.

Дали съдружниците в дружеството към момента на заличаването му от търговския регистър имат правен интерес да предявят искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на последващи решения след заличаване на дружеството /за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител/, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър - прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството и за назначаване на управител, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание двете решения?

Относно нищожността на разпоредителна сделка , на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД, липса на съгласие, поради липсата на оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, възприетото с обжалваното решение становище , е в противоречие с представеното Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, т.е. поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

Относно обжалваното решение – от една страна, и с определенията на К. окръжен съд и на Софийския апелативен съд. Относно провеждане на разграничение между процесуалната легитимация като предпоставка за допустимост на иска и материалноправната легитимация, обуславяща основателността на иска, а оттук и с оглед различието при преценката на доказателствата от значение за наличието на процесуалните предпоставки и доказателствата, от които зависи изхода на материалноправния спор.

Относно сроковете и условията,при които страните при действието на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г. разполагат с възможност да правят възражения по наведените от другата страна доводи,както и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и досежно правомощията на съда по приемането и разглеждането на подобни възражения.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?

От кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност /от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент?

Относно наличието на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК (чл. 97, ал. 1 ГПК отм).

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.