чл. 124, ал. 1 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Извършва ли се трансформация на правото на собственост, придобито изрично с нотариален акт от държавата, в право на ползване по силата на сега действащия пар. 4 ПЗР ЗНЧ (Закона за народните читалища) (предишен § 3 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но не само не са доказали това твърдение, но и е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост?

Какво е правното действие на новото вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД на неподновена ипотека, спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително и за правото на доставчика на ел.енергия да извършва корекции на сметки на потребители за минал период при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г./отм./?

1. Относно наличието на правно основание за корекция на сметка на потребител при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.дело № 2385/2016 г от петчленен състав на ВАС и при действие на чл.48-51 ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По силата на изградените съобразно всички законови изисквания (на ЗУТ и ЗЕ) фотоволтаичните електрически централи като система от съображения, терен върху които са монтирани, свързването им с електропреносната и електроразпределителните мрежи на страната, съставляват единен предмет на правото на собственост. Именно в тази насока на изводи може да бъде възприта тезата, че извършеното прехвърляне на правото на собственост върху процесните недвижими имоти като неотделима част от извършеното прехвърляне на заложеното търговско предприятие, поражда вещно-правен ефект .

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предявяването на чужди права пред съд.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли искът по чл. 422 ГПК, произтичащ от неизпълнение на договор за кредит, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на СПН по спора, ако по делото се установи, че банката – кредитор не е обявила надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Задължителни необходими другари на страната на ответника ли са обезпеченият кредитор и неговият длъжник (респ. – техните универсални правоприемници) в производството по предявен от трето лице, ипотекирало свой имот, отрицателен установителен иск, че ипотечното право, учредено от ищеца в полза на обезпечения (ипотекарния) кредитор, е погасено поради погасяване на обезпеченото задължение, респ. – на насрещното му обезпечено вземане?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на правния спор, да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предявяването от изключен съдружник, оспорил с иск по чл. 74 ТЗ решението за изключването си, на иск за определяне на стойността на дружествените дялове и до наличието на правен интерес от такъв иск?

За задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, както и при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
2. Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1.Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.12 г. и при действието на чл.48,49,50 и 51 от ПИККЕ, в сила от 16.11.13 г.?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При липса на въведен „Имотен регистър“ и продължаващо вписване при условията на Правилника за вписванията по партида на собственика /персонална, а не реална система на вписванията/, може ли да се приеме, че вписването на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот няма оповестително действие, само на основание на това, че след издаването на нотариален акт за поправка на грешка в първоначалния нотариален акт относно землището, в който се намира имотът, не е била създадена нова помощна имотна партида, а нотариалният акт за поправка на грешката е отбелязан в първоначално създадената за имота помощна партида?

Когато ищецът по иск за собственост се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост, удостоверяващ придобиване на имота на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, а ответникът оспорва верността на извода на нотариуса, съдържащ се в констативния нотариален акт, и се легитимира като собственик на същия имот с нотариален акт за правна сделка, следва ли ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването на всички факти от удостоверения с констативния нотариален акт правопораждащ фактически състав?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите и възраженията на страните.

По реда на коя разпоредба на Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималното адвокатско възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абонат електрическа енергия, но е отчетена само час от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея електронен регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съдържанието на въззивния акт сочи на допуснато очевидно съществено нарушение на процесуалните правила, установени като гаранция за постановяването на правилни съдебни актове, което представлява основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и на всички събрани доказателства?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху СТИ в резултат на което с него е измерено доставено и потребено от абоната ел.енергия, а е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализирания на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача и от правно значение ли са за отговорността на купувача на ел.енергия причините, довели до измерване на част от потребената енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в този регистър е безспорно установен?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?
Приложими ли са общите правила по ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД в отношенията между доставчик на ел.енергия и абонат?

Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

1. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

1. За възможността съдът да признае вещни права на основание наследяване на лица, които не се позовават на придобивна давност като способ за придобиване на процесния недвижим имот от страна на техния наследодател и не сочат нито противопоставят друг придобивен способ срещу възражението на друг наследник, който релевира лично придобиване на имота на основание давност, в хипотеза на присъединено владение на наследодателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по см. на чл. 69 ЗС без да се проведе в хода на съдебното производство доказване и изследване на своителното му намерение по отношение на процесния имот? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.

Когато ищецът по иск за собственост се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост, удостоверяващ придобиване на имота на основание пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, а ответникът оспорва верността на извода на нотариуса, съдържащ се в констативния нотариален акт, и се легитимира като собственик на същия имот с нотариален акт за правна сделка, следва ли ищецът да установи, при условията на пълно и главно доказване, осъществяването на всички факти от удостоверения с констативния нотариален акт правопораждащ фактически състав?

Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.4.2019 г, в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

Има ли право ловна дружина да вземе решение за преместването си от едно ловно сдружение в друго и да свика и проведе собственото си общо събрание при спазване на разпоредбите, предвидени в Устава на ловното сдружение, в което членува?;
Необходимо ли е одобрението на Управителния съвет на ловното сдружение, за да породи действие решението на Общото събрание на ловната дружина за прекратяване на членуването в ловното сдружение и за преминаване на дружината към друго ловно сдружение?

Да се провери допустим ли е иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за складово помещение /мазе/, каквото не е изградено и не съществува в обективната действителност.

С оглед вероятната му недопустимост, поради произнасяне от съдилищата извън родовата им компетентност.
Попада ли в хипотезата на “очевидна фактическа грешка“ датата, вписана в постановеното съдебно решение, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК, когато предхожда датата на обявяването му в срочната книга на съда – т.е. тази по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК?

Какво е правното действие на новото вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД на неподновена ипотека, спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

Допустим ли е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно основание по чл. 237 ГПК /отм./, след успешно проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение?

1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
2. Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?

Задължителни необходими другари на страната на ответника ли са обезпеченият кредитор и неговият длъжник (респ. – техните универсални правоприемници) в производството по предявен от трето лице, ипотекирало свой имот, отрицателен установителен иск, че ипотечното право, учредено от ищеца в полза на обезпечения (ипотекарния) кредитор, е погасено поради погасяване на обезпеченото задължение, респ. – на насрещното му обезпечено вземане?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор?

За начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

За начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но не само не са доказали това твърдение, но и е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост?

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.); при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребената ел.енергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера?

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително; ако бъде установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия, за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., по реда на чл. 183 ЗЗД?

Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза?

Налице ли е владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в случаите, когато фактическата власт върху недвижим имот е установена на основание частен писмен договор, след сключването на който е извършено одържавяване – за времето, считано от реституирането на имота насетне?

Когато идеална част от недвижим имот е продадена от съсобственик на трето за съсобствеността лице, без другият съсобственик да е поканен да я купи или уведомен за продажбата, коя от страните по делото носи доказателствената тежест относно момента на узнаване на продажбата от ищеца при направено от ответника възражение за неспазване на двумесечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Дали въззивният съд при разглеждане на спора по същество е длъжен да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателствата за релевантните за спора факти и дали при преценка на свидетелските показания е длъжен да съобрази възможната заинтересованост на свидетеля?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абонат електрическа енергия, но е отчетена само час от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея електронен регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия поради записването ѝ в неизведен на дисплея електронен регистър, и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай?

Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?

Дали е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за защита на правото на собственост?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

За процесуалния ред за защита на членствени права на съдружници в събирателно дружество.

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Симулативният процес е недопустим, каквото е и постановеното по него решение. Изложеното сочи на липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост, а наличието на такъв е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването, съгласно чл. 124, ал.1 ГПК. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо. Затова въззивното решение и потвърдените с него решения по иска и за поправка следва да се обезсилят. Право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него. /чл. 119, ал.3 ГПК/ Целта на привличането е превличащата страна да обвърже със задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице, съгласно чл. 223, ал.2 ГПК при евентуално предявяване на обратен иск от нея против привлеченото трето лице, за да не може то да противопостави възражение за лошо воден процес. В отношенията между привлеченото или встъпило трето лице и насрещната страна на тази, която подпомага, постановеното решение има установително действие. Никоя от страните обаче не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна, респективно така не може да се установи обвързваща сила на мотивите, съгласно чл. 223, ал.1 ГПК.

Необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си?

За точното прилагане разпоредбата на чл. 299 ГПК и за необходимостта да бъдат съобразени правата на страните по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС в последващ съдебен спор за собственост.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

Какво е действието на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в кой момент настъпва реституционният ефект при постановяване на такова решение, с което е уважена жалбата против отказ на Поземлената комисия / респ. Общинска служба „Земеделие и гори” и легитимира ли това решение жалбоподателите като собственици?

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Разполага ли ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед, с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

За проверка валидността на процесното решение предвид оплакването, че диспозитивите на основното и допълнителното решение създават неяснота ако се прочетат без мотивите към тях.

За задължението на съда да обсъди всички заявени във въззивната жалба доводи и да тълкува договорите по правилата на чл. 20 ЗЗД.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота?

Следва ли съсобственикът в придобит по наследство недвижим имот, който се позовава на придобивна давност (по отношение на идеалната част от съсобствеността на друг съсобственик), да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от имота на друг съсобственик и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до знанието на другия съсобственик?
Намира ли приложение установената в чл.69 ЗС презумпция в хипотезата на наследствен имот?

Въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

В хипотезата на придобивна давност – чл. 79 ЗС и сл., кое е правно релевантното действие, което прекъсва същата?

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

За наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка.

За задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните поделото доказателства и възраженията и доводите на страните.

Коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения?

Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Такъв е ефектът на вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД. Н. й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респективно несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Не е ли обвързан на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

Дали при въведена по делото и установена каузална сделка във връзка със запис на заповед съдът може да постанови своето решение, отчитайки само нередовността на менителничния ефект, когато е доказана действителността на сключената каузална сделка, за обезпечаване на която служи записът на заповед?

От кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 67 ЗС в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине - от момента, в който същата загуби характеристиките си на „груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Дали се смята за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовност на искова молба, ако молбата, с която се отстранява нередовността, е подадена по поща в последния ден на изтичане на срока?

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка?

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).

Налице ли е правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожност на целия договор за прехвърляне на недвижим имот, когато ищецът не е собственик на целия имот, а на идеална част?

Какви са предпоставките за придобиване на право на собственост от лечебните заведения при тяхното преобразуване от публични здравни заведения в лечебни заведения- еднолични търговски дружества по реда на чл.101, чл.102 или чл.103 от Закона за лечебните заведения?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Извършва ли се трансформация на правото на собственост, придобито изрично с нотариален акт от държавата, в право на ползване по силата на сега действащия пар. 4 ПЗР ЗНЧ (Закона за народните читалища) (предишен § 3 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.)?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
2. Дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/ 2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и на всички събрани доказателства?

След отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани?

Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл. 48 ПИКЕЕ - чл. 51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

Относно възможността да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.

Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема някои за неотносими, както и защо кредитира едни, а не кредитира други?
Дали в преценката си за допусната грешка при заснемане на поземлен имот в кадастралната карта съдът е задължен да изследва и да обоснове правните си изводи с прилагането на предходни, одобрени преди одобряване на кадастралната карта, регулационни планове и трансформацията на регулационните граници в имотни?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Изрично пълномощно означава ли да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник?
Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Поради несъобразяване на въззивния съд с практиката на ВКС за задължението му като съд по същество да обсъди доводите във въззивната жалба и относимите към тях доказателства като е констатирано, че липсва произнасяне на въззивния съд по довода за приложението на чл. 72 ЗН.

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Предмет на спора при заявен отрицателен установителен иск е установяване на обстоятелствата на който ответника основава отричаното от ищеца право на собственост. Фактите от които черпи правото си са предмет на доказване, поради което процесуалните действия по установяване на фактите , въз основа на който ищцата поддържа наличие на конкуриращо право на собственост , не са част от предмета на спора. Явната подмяната на предмета на спора и предмета на доказване от страна на съда и несъобразяването с разясненията на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на отрицателния установителен иск сочат на тежък порок на съдебния акт- а именно неговата процесуална недопустимост.

Длъжна ли е въззивната инстанция при осъществяване на контрола върху обжалвания акт да констатира дали дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовност на исковата молба са правилни и релевантни за спора, както и какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба и води ли до връщане на молбата?

Допустимо ли е да се предяви установителен иск за собственост, основан на фактически твърдения за трансформация на лично имущество по чл. 23 СК срещу взискател, насочил изпълнението срещу трансформираното имущество?
Има ли обвързващо действие оборимата презумпция по чл. 21 СК спрямо взискателя в изпълнително дело, по което принудителното изпълнение е насочено върху недвижим имот, придобит по време на брака, който е изключителна собственост на съпруга-недлъжник.

Дали е налице правен интерес от предявяването на иск за собственост като средство за защита на правомощието владение на собственика и срещу принудителното изпълнение на съдебното решение по чл. 76 ЗС?

Предявяването на иск за собственост против един от съпрузите прекъсва ли владението, съответно придобивната давност и за другия съпруг в хипотеза като настоящата, когато съпрузите са получили владението въз основа на правна сделка, за която се твърди, че не е породила вещно-прехвърлителен ефект?

Следва ли въззивният съд при решаване на спора да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, и какви са правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна материалноправна норма? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Kогато срещу предявен иск за собственост, основан на наследяване по закон, ответникът се брани с възражение, основано на завещание, допустимо ли е ищецът да направи възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно задължението на съда да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи.

Искова молба е с неясна обстоятелствена част, в която не е посочено на какво правно основание за придобиване на собствеността се позовава ищецът и в искова молба не е посочено какъв правен интерес има ищецът да предяви установителен иск за собственост за имот.

За преценка на допустимостта на въззивното предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск.

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

Относно правомощията на съда да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, както и задължението на въззивния съд да обсъди въведените от страните доводи и възражения.

От кой момент започва да тече погасителната давност по чл.67 ЗС, в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине – от момента, в който същата загуби характеристиките си на “груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях?

Според чл.299 ГПК, ал.1 и ал.2 спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да се пререшава, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, а постановеното по него решение или решения подлежат на обезсилване /чл.270, ал.3 ГПК, пр.1, която намира приложение и при касационното обжалване съгласно чл.293, ал.4 ГПК/.

Очевидна неправилност на въззивното решение в частта по иска по чл. 109 ЗС.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Разполага ли ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед, с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, ако ответникът с процесуалното си поведение оспорва иска и претендира да е носител на отричаните от ищеца права и ако ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от внасяне на яснота и безспорност в отношенията между страните, че ответникът не е съсобственик на имота, наред с ищеца?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Не е ли обвързан на основание чл.226, ал.3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл.76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

Лицето, което не претендира собственически права върху недвижим имот, но претендира заложни права, несъвместими с правото на собственост на ответника, въз основа на учреден по реда на ЗОЗ залог на търговско предприятие, има ли правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, различно от залогодателя, което претендира собственически права върху имот /предмет на залога/, след извършена продан по ЗОЗ, за да защити заложното си право?

Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска върху цената на договора за покупко-продажба, сключен между страните, да са се начисли ДДС и дали купувачът по договора дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

Дали неполучаването от кредитора на изпратени с парични пощенски преводи суми представлява недаване на необходимото съдействие за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.95 ЗЗД и дали в този случай кредиторът изпада в забава с последиците на същата по чл.96 ЗЗД и чл.97 ЗЗД?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

Относно вероятност решението на въззивния съд да е недопустимо.

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Относно евентуална процесуална недопустимост на обжалваното решение, с мотиви, че исковото производство е образувано по заявения положителен установителен иск за собственост на ищците, основаващи претендираното право на собственост на титул - решение на органа на поземлената реституция, спорът е разширен с направеното от ответната страна оспорване като нищожно по право на този титул за собственост, както и самата материално-правна легитимация на ищците като носители на правото на собственост, предмет на конкретната съдебна защита . Тези изводи са направени в контекста на доводите за липса на отговор относно оспорената материално –правна легитимация при липса на защитимо материално право като условия за надлежното упражняване правото на иск.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

За проверка налице ли е очевидна неправилност на извода във въззивното решение, че първоинстанционното решение е недопустимо, когато първоначалната и последващата искови молби сочат на установителен иск, предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, а с решението е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС.

Има ли правно действие новото вписване на ипотеката, предвидено в чл. 172, ал. 2 ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

В хипотеза, при която по реда на чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие право на собственост върху терена по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли ищецът по иск за собственост, основан на твърдяна изтекла в негова полза придобивна давност, да доказва, че е упражнявал непрекъснато фактическо въздействие върху имота /лично или чрез трето лице-държател/ през целия твърдян от него период на владение и след като фактическата власт върху чужд имот е придобита без правно основание, необходимо ли е да се доказват и други факти и обстоятелства, за да се счита доказана презумпцията на чл.69 ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, като своя, т.е. че в неговото съзнание е налице анимус за своене, което от субективна страна и при наличието на останалите обективни признаци на владението е достатъчно да го направи собственик по давностно владение? (по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието и срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие – извършване на продажба на недвижим имот и за правните последици от несъобщаването на длъжника за модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти, както и за правните последици от плащането (погасяването) на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда?

За задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие на активна материално - правна легитимация на ищцовата страна – владелец на спорния недвижим имот по предявен отрицателен установителен иск, ако същата установява правния интерес с правно очакване за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание, доколкото със силата на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост, удостоверено с констативен АОбС и за значението на действалите във времето на давностния срок нормативни ограничения, касаещи ограниченията за придобиване на държавна респ. общинска собственост?

Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по едно невъведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение?

Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл.587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата?

Очевидна неправилност, изразяваща се в очевидно несъответствие на извода на съда за наличие на нормативна забрана, предвидена в чл. 24 и чл. 26 ЗИСС /отм./ и в чл. 222 и 223 ЗБОП /отм./, за сключване на прехвърлителни сделки с имоти публична и частна общинска собственост.

При съсобственост, възникнала от наследяване, необходимо ли е наследникът, претендиращ да е придобил по давност наследствена идеална част на друг сънаследник, да докаже, че е извършил действия, доведени до знанието на последния и обективиращи намерение за своене на неговата идеална част?
Отдаването под наем или аренда на наследствен имот и получаването на рента или наем представляват ли действия, обективиращи намерение за своене по отношение на несключилите договора и неполучилите граждански плодове наследници или съставляват действия по управление на общата вещ?
Когато и двете страни по делото се легитимират с констативни нотариални актове за собственост върху спорния имот, следва ли всяка от тях да докаже фактическия състав на удостовереното в акта придобивно основание?

За процесния период м. Октомври 2014 г. – м. Април 2015 г. притежава ли „Националната електрическа компания“ ЕАД /“НЕК“/ в качеството си на координатор на специализираща балансираща група /“СБГ“/ правомощия едностранно да изменя прогнозните графици, изготвени и представени от производителите?

Дали липсата на надлежно издадена по реда на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ скица за обособяване на прилежащ терен към съществуваща сграда има за последица нищожност на сделката за продажба поради невъзможен предмет?

За значението на удостоверението и скицата по чл. 13 ППЗСПЗЗ, ал. 4, 5 и 6 за индивидуализацията на недвижим имот, за който е постановено решение за възстановяване на правото на собственост в реални граници.

Дали е допустимо гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влязъл в сила административен акт, издаден по молба с правно основание пар. 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която е била участник в административното производство по обжалването му?

Трябва ли съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част върху сънаследствен имот, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, отблъскващи владението на сънаследниците и установяващи своене, чрез които е обективирано спрямо съсобствениците намерението му да владее техните идеални части за себе си?

В хипотеза, при която по реда на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ няколко лица са участвали в провеждането на търг за продажба на дълготрайни активи на ТКЗС и всеки един от тях е обявен за спечелил търга само за част от тези сгради, кой от тях може да придобие правото на собственост върху терена по реда на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ?

За обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, постановен при смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене.

За естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229, ал. 1, т. 9 ЗМВР 1997 /отм./ (предишна т.8) и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР 2006 /отм./ и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване.

Допустим ли е предявен иск за установяване правото на служител на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд?

Ищецът е основал иска си на твърдения, че ответникът е осчетоводил и издал фактури за несъществуващи негови задължения, въз основа на които се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – обстоятелства, които не се оспорват от ответника. Действията на ответника съставляват извънсъдебно оспорване на оспорване на твърдението, че между страните не съществува правоотношение, въз основа на което ищецът да дължи суми за доставена вода за определен имот и период от време, което обуславя правния интерес на ищеца от предявения установителен иск – възможността ответникът отново да претендира суми за задължения за доставена вода за обекта за предходен делото период ще отпадне едва след като спорът относно съществуване на правоотношението бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

За задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл. 587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

За правното положение на наследниците на довереника в хипотеза, при която приживе на последния отчетна сделка не е била сключена. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
За възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите.

За правното действие на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и моментът към който то установява собствеността на подлежащите на възстановяване земеделски земи и дали е допустимо да тече придобивна давност по отношение на земеделски земи, за които не е приключила процедурата по възстановяването на собствеността.

Легитимирани страни по иск с правно основание пар. 4к, ал. 8, т. 1, предл. второ ПЗР ЗСПЗЗ ли са областният управител одобрил плана за новообразуваните имоти и съответната служба по геодезия, картография и кадастър към АГКК, когато имотът попада в обхвата на одобрена кадастрална карта?

Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв – соченото в молбата за отмяна доказателство е било в държане на страната, в който случай при нормална и дължима грижа за добро водене на делото страната би могла да представи доказателството по делото и да обоснове неговата относимост към спора. Ако твърденията в допълнителна молба по настоящото дело, че записът на заповед е „възстановен във владението й при престоя й в България в съсобствен имот с ответника /те са първи братовчеди/“, биха могли да се приемат като твърдения, че страната не е разполагала със записа на заповед, следва да се посочи, че когато страната не разполага с документите, от които иска да се ползва в исковия процес, тя има възможност да поиска съда да задължи другата страна по делото /чл.190 ГПК/ или трето неучастващо по делото лице /чл.192 ГПК/ да представят намиращите се у тях документи. За да задължи съдът тези лица, предвид неблагоприятните последици, с които е свързано неизпълнението на задължението за представяне на съответните документи, следва по делото да има данни, че такъв документ е бил съставен и се намира в страната или в третото лице, респ. те да не оспорват това обстоятелство. С оглед изложеното, не би могло да се приеме, че страната-поемател, не е била във възможност да представи записа на заповед при решаването на делото.

Фактът на вписване на исковата молба за възстановяване на запазената част създава ли предимство за удовлетворяване на ищеца, с накърнена запазена част, от спорния недвижим имот, преди всички трети лица, които не са вписали искова претенция за същия имот или са вписали такава с по-късна дата? Какво е значението на вписването на исковата молба спрямо по-късно заведен установителен иск, с който се претендира придобиване на спорния имот по давност от трето за първоначалния спор лице и тази претенция е за период предхождащ периода на първоначалното вписване?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?

Предвид разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./, чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ, може ли да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ, ако за тази реална част не са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ и същата не се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ?

Дали правните последици при продажбата на недвижим имот – част от заложено търговско предприятие при изпълнение по реда на ЗОЗ са като при публична продан и по-конкретно, дали за заварените ипотеки се прилага чл. 175, ал. 1 ЗЗД?

По вероятността обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост.

Предвид противоречивите твърдения в исковата молба, същата се явява нередовна и е налице съмнение относно това какъв иск е предявен и за кой имот: иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване собствеността и за нанасяне в кадастралната карта на имот или са предявени и двата иска. Съответно недопустимо е постановеното по тази нередовна искова молба решение.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Притежава ли право на собственост, собственикът на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по правния спор в рамките на наведените от страните доводи и възражения, и в пределите, очертани с въззивната жалба, и може ли съдът да отхвърли предявения иск поради недоказаност на факти, които не са били спорни между страните?

Относно приложението на чл. 6, предл. втор ЗС /ред. ДВ, бр. 92/1951 г./ и материалната доказателствена сила на актовете за частна общинска собственост.

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда - индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/, с оглед изясняване на понятието „самостоятелен обект” в контекста на значението за него на характера и функционалното предназначение на помещението, като белези, характеризиращи такъв статут и тълкуване разпоредбите на пар. 5, т. 39 ЗУТ, пар. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС?

Налице ли е прекратяване на съществуващо ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ, респективно налице ли е правоприемство и в кои случаи от гледна точка на материалните права и задължения, както и на субекта на правото при преминаване на членската маса на местната структура от едно вероизповедание към друго.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Относно значението на признаване на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?

Допустимо ли е страна в делбено производство, което се намира в първа фаза - по допускане на делбата, в което е прието направеното от тази страна в срока по чл. 342 ГПК възражение, че е изключителен собственик на недвижим имот, който е включен от друга страна в делбената маса, да предяви извън делбеното производство срещу същите лица, които са страни в делбеното производство, установителен иск за собственост на същия имот с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка.

Налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ, без да е налице надлежно изменение на заявения първоначално иск?

Предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК изключва ли възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост на имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане?

Допустимо ли е размерът на гаранцията да се определи съобразно размера на цената на иска, а не при отчитане на евентуалните възможни /предполагаеми/ преки и непосредствени вреди от обезпечителната мярка?

Следва ли съдът да прецени всички доказателства по делото и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти, дали отражение върху спорното правоотношение? Относно преценката на тези факти и следва ли въззивният съд по чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК да допусне събиране на писмени доказателства за извънсъдебни признания на страните, станали известни на поискалата ги страна, след подаване на въззивната жалба и при положение, че тези писмени доказателства не са били в негово държане.

Относно правото им на собственост върху идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот № 6, целият с площ 392 кв.м, за който е отреден УПИ VІІ- 6 в кв. 135 по плана на [населено място], м. „З. Б-3”, и в тази част производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Относно търговски спор, преклузията по чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася за искане за изменение единствено в размера на предявения иск.

При уважен иск за собственост за каква част следва да бъде отменен констативният нотариален акт на ответниците – за действително засегнатата с нотариалния акт площ от имота на ищците или само за реалната част, която се ревандикира?

Дали е налице правен интерес от отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на недвижим имот, когато е предявен от лице с уважен отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу третото лице, което е придобило възмездно имота по увреждащата сделка след влизане в сила на решението по отменителния иск?

Изгубва ли се правото на собственост по давност при неупражняването му?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Допустимо ли е разпореждане чрез принудително изпълнение върху имот – публична общинска собственост?

Относно определение № 31 от 16. 01. 2017 г. по гр. д. № 3472/2016 г. на ВКС, III г.о.

Kога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик ? Относно момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

За последиците от обявяването на предсрочната изискуемост на договора за банков кредит и по-конкретно за това води ли то до прекратяването на договорните отношения между страните по договора или не както и дали това обявяване изключва дължимостта на уговорената в него наказателна надбавка за забава след този момент и за това отпада ли дължимостта на наказателната надбавка, ако тя е уговорена в отделна клауза от тази даваща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и не е възпроизведена в нея?

Знание за какво следва да се разбира като „недобросъвестност” или „злоупотреба с право„ по смисъла на чл. 465 ТЗ, от страна на поемателя по запис на заповед?

Обуславя ли липса на представителна власт по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД непосочването на конкретно цена в пълномощното за сключване на договор за покупко-продажба?

За предпоставките, при които общината може да продава земи от фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

При предявен отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, за който съдът е приел, че е допустим /че е доказан правния интерес на ищците за предявяването му/, какъв е предмета на спора, по който съдът следва да се произнесе по същество- правото на собственост на ищеца или правото на собственост на ответника?

Тъй като в случая с исковата си молба ищецът не търси изпълнение по посочения в нея договор /твърденията са за наложени финансови корекции след осъществено изпълнение от страна на ответника по договора/, нито претендира обезщетение за неизпълнение, а по същество обжалва изявлението за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, делото е подсъдно на местно компетентния Административен съд – [населено място].

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД, чл. 15 и чл. 16 ТЗ, чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС и чл. 110 ЗС.

Налице ли е правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за защита от страна на бенефициент по Оперативна програма„Регионално развитие”, съфинансирана от Структурните фондове на ЕС, когато договарящият орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължение за възстановяване на суми в резултат на извършена финансова корекция, определил е срок за възстановяване на сумата и е заявил, че ще извърши прихващане, или ще пристъпи към действия за принудително събиране, а бенефициентът твърди, че задължението не съществува?

Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца- да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора?

Следва ли съдебният изпълнител, зачитайки силата на пресъдено нещо по успешно проведен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК, да прекрати производството по изпълнителното дело, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител?

Относно наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, в хипотезата на претендирано признаване авторско право върху изображение- лого, регистрирано като търговска марка в Патентното ведомство от ответника, когато тази регистрация впоследствие е обусловила отказ да бъде регистрирано същото изображение на името на ищеца.

Относно частта, с която е уважен предявеният от [фирма] – Х. против Е. Я. Х., действуващ като [фирма] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а правният въпрос, обусловил допускането е свързан с приложението на чл. 20 ЗЗД.

Когато кооперацията е изградила сграда със собствени средства до 13 юли 1991 г., която не е била иззета или одържавена, необходимо ли е било кооперацията да иска по реда на §1 от ДР към ЗК от 1999 г. връщане като кооперативно имущество на терена, прилежащ към сградата? Когато за прилежащия терен няма съставен акт за държавна /общинска/ собственост, задължително ли е развитие на административно производство, за да възникнат правата на кооперацията по чл.2, ал.3 ЗОбС / отм/? Без да е съставен акт за държавна/ общинска/ собственост за прилежащ терен, възможно ли е развитие на предвиденото в ЗК административно производство? Имат ли възможност кооперациите да защитят правата си по общия исков ред ако до края на срока по §1 от ДР към ЗК от 1991 г.- 7.02.1993 г. не са поискали деактуване на сградите и прилежащия терен съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗК-ДВ бр.41/ 2007 г.?

Относно възможността един недвижим имот да бъде придобит по давност. В съдебните решения, на които касаторът се е позовал в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Относно разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК.

Плащанията за топлинна енергия представляват ли „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД и поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК ?

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

Следва ли ищецът, който се позовава на придобивна давност, текла при действието на чл. 86 ЗС преди изменението в ДВ бр. 31/1990 г., освен предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС, да доказва, че имотът е бил собственост на частно лице и съставянето на Акт за държавна собственост, съотв. на Акт за общинска собственост и актуването на недвижим имот като стар държавен основание ли е за възникване на правото на собственост в партимониума на държавата, респ. на общината, по които е констатирана противоречива съдебна практика ?

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск.

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо, възникнала като правна последица от влязло в сила решение по реивиндикационен иск, по който претендираното право на собственост произтича от наследствено правоприемство.

Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост между ищците и държавата чрез неин орган в лицето на областния управител. Следователно, надлежен ответник по иска за собственост е самата държава, а определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти- държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл. 31 ГПК/.

Относно иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение?

Относно участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика. Относно инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.

Може ли въззивният съд да прави констатации , че ищецът не е доказал определени факти за които носи доказателствената тежест в мотивите на решението си , в хипотеза , че с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма , не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата , когато въззивният съд прави констатация , че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за които първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл. 147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?

Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците и необходимо ли е съсобственикът, който владее цялата съсобствена вещ, да сведе до знанието на останалите съсобственици промяната в намерението, с което упражнява фактическа власт върху техните идеални части?

Дали касатора е обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение от 4.01.2005 г. по адм. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, Административно отделение , “а” състав ? Относно компетентността на съда да се произнесе само в рамките на заявените от страните твърдения и възражения , както и относно съпоставянето на правните норми и тълкуването им по аналогия.

Относно легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 21 969,29 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 1.07.2013 г. по настоящото дело.

Относно възможността да бъде придобит по давност имот по чл. 19 ЗСПЗЗ? Кои имоти попадат в приложното поле на посочената правна норма както и за доказателствената тежест при предявен установителен иск за собственост при позоваване на придобивна давност ?

Дали при строителство в съсобствено дворно място възниква и съсобственост и върху построената в него сграда, ако не е опровергана презумпцията на приращението по чл. 92 ЗС?

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. Относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Относно наличие на правен интерес от заявения установителен иск,при положение че е налице специален ред за защита на това право,предвиден в параграф 9,ал.1,2,3 от ПЗР на ЗУТ.

Приложим ли е чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в случаите когато права върху земеделският имот претендират две групи лица , когато и двете групи са заявили възстановяване на имота и основават собствеността си на права които те или техните наследодатели са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС и приложим ли е същия текст по отношение на приключили с решение административни производства за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ ? Допустимо ли е придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или необходимият за това срок е винаги десет годишен съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС; има ли валидно решение на ПК ако то е подписано от председател, секретар и четен брой членове и следва ли да се прави разлика между състава на ПК и състав на ПК, който е постановил решението ? Възможно ли е фактическо владение на едно лице да бъде прекъснато или смутено с издаването на документ за собствеността на същия имот на името на друго лице ? Завеждането на отрицателен установителен иск води ли до спиране на изтичането на придобивната давност и тази давност прекъсва ли се ако искът бъде уважен и ответникът по иска се е позовал на придобивна давност в своя защита ?

Може ли с иницииране на друго съдебно неисково производство /издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 – 247 ГПК /отм./ на основание чл. 237 б. “е” ГПК /отм./, а сега по реда на чл. 405 – 407 ГПК вр. чл. 417, т. 9 ГПК/ да се приеме, че един двустранен договор е развален и в кой момент е осъществен съставът на развалянето ?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица – и ако не е обнародвано в “Д. вестник? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и води ли до промяна в собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което включеният в капитала на [фирма] имот?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Допустимо ли е решение,постановено въпреки че преди това в съда в срока по чл. 151 ГПК е регистрирана молба за поправка на протокола от съдебното заседание,в което делото е обявено за решаване,по която съдът е допуснал поправка в открито съдебно заседание,проведено след постановяване на решението? Нищожно ли е решение,постановено от съдебен състав със съдия-докладчик,който не е бил определен да такъв при спазване принципа на случайния подбор като същевременно определеният в съответствие с чл. 46, ал. 1 от Правилника за администрацията в районните,окръжните,административните,военните и апелативните съдилища съдия-докладчик не е бил член на съдебния състав,не е правил отвод и не е бил заменен? Следва ли съставът на съда,формиран при посочените по-горе условия да се счита за надлежен ?

Относно момента по чл. 439, ал. 2 ГПК.

Относно елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал.1 ЗС и по-конкретно дали сред тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т.е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика.

Може ли съдът да признава право на собственост върху земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, за които има влязъл в сила отказ на поземлената комисия за възстановяването им ?

Дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 година и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Допустимо ли е да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./ към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество в хипотезата на чл. 194 ТЗ?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.

Допустим ли е отрицателен установителен иск от бивш собственик или не срещу лице, което владее имота и в негова полза е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като правото на собственост е било признато за възстановяване с решение на ПК в съществуващи стари реални граници и не следва ли в този случай ищците да се защитят чрез предявяване на осъдителен иск?

Дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице?

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Дали договорът с нотариална заверка на подписите, с който носителите на правото на строеж разпределят собствеността върху бъдещите обекти в общата сграда, създава разделна собственост върху тези обекти? Дали прехвърлянето на реални обекти от съсобствена сграда има вещен транслативен ефект?

Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?

Относно противоречието му със задължителна практика на ВКС /решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 595 от 05.07.2010 г. по гр.д.№ 1333 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./, според която предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, намираща се в урбанизирана територия, приключва с издаването на решение на ОСЗ /ПК/ за възстановяване на имота в стари реални граници.

Допустим ли е иск за устанвовяване несъществуване на ипотечното право след като е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за ипотека, от който ответника извежда същото ипотечно право?

Процесуално допустим ли е иск за установяване между страните, правото на служителя на на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време представляващо извънреден труд?

При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице , но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.

Дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален.

Относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, без да се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед.

Относно материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчик на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.

Съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното пр-во е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./).

Кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията.

Обслужва ли джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото? Налице ли е договаряне сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, когато органният представител на търговското дружество извършва правно действие спрямо себе си?

Налице ли е правоприемство на основание чл.170, ал.4 вр. чл. 229, ал.1 от Устава на Българската православна църква от страна на Манастир „Св. А. М.”, като правоприемник на монах в манастира, поради разрешаването му от въззивния съд в противоречие с приетото в приложеното по делото решение от 29.09.1972 г. по гр.д. № 1334/1972 г., І г.о. на ВКС ?

От кой момент възниква задължението за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД от владеещия без правно основание несобственик и в тази хипотеза необходима ли е изрична покана до ответника за заплащане на обезщетение ?

Ако в производство по предявен по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в редакцията преди изменението, обн.ДВ.бр.49/2014г./ иск в мотивите към решението при изследване на въпроса за движението на собствеността и основанието, на което ищецът е придобил вещното право, съдът е посочил, че към момента на одобряване на К. правото на собственост върху имота е принадлежало на праводателите на предявилото иска лице и е прието, че предявеният иск е основателен, следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, ако в диспозитива на решението е посочено, че към момента на одобряване на К. правото на собственост е принадлежало на предявилото иска лице.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички правоизключващи възражения, обоснован с липсата на мотиви по правоизключващото възражение на ответниците за изгубване собствеността на държавата и необсъждане на доводите по приложението на чл. 145 от Закона за горите и чл.28 ал.5 т.3 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Относно проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.

Oтносно произнасянето по въпроса дали отказът на заинтересуваните лица да подпишат акта за непълноти и грешки, издаден в административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /в отменената редакция/ представлява отричане на правата на ищците с оглед наличието на спор за материално право, обуславящо допустимостта на предявения иск на горното основание или обратното, както е приел въззивният съд, което е в противоречие с представената съдебна практика.

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /2008г./?

Преклудира ли се правото на ответника да въведе възражения по съществото на спора след отговора на исковата молба ? Какви са правомощията на въззивния съд при „голо оспорване „ на иска и направени конкретни възражения в писмената защита по делото ? Може ли съдът да основе решението си на обстоятелства,невъведени от ответника чрез конкретно възражение в законоустановения преклузивен срок ?

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

Следва ли при определяне на релевантния за придобиването по давност срок от 10 години съдът да се съобрази с действащите във времето нормативни ограничения в тази насока?

Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на трудово правоотношение по чл. 124,ал.1 ГПК във вр. чл. 357 КТ.?

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Недопустимо ли е съгласно чл.299 ГПК решение по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, когато е налице влязло в сила решение за делба на имоти, част от които са различни от имотите, претендирани с иска по чл.124, ал.1 ГПК?

Допустимо ли е решението в частта, с която съдът, определяйки правната квалификация на предявените искове като такива по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е постановил в диспозитива на решението, че ищците са собственици на имота и към момента на предявяване на иска, без да е излагал мотиви в решението, от което да се установи, че е формирал воля и по установителени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Частен земеделски имот, находящ се в застроената територия за който няма данни да е отнеман юридически, или фактически може ли да бъде придобиван по давност, за него приложима ли е забраната на чл. 86 ЗС, прилагат ли се правилата за имоти по пар.4 ЗСПЗЗ и приложима ли е нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ? Може ли да се придобие по давност идеална част от такъв имот от физическо лице, придобило владението по частен писмен договор?

Търсената с установителния иск защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с която спорното право/правоотношение/ се потвърждава или отрича. Като предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, изрично се подчертава изискването за интерес от установяването,който интерес за да съществува е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право, като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяване на установителния иск, защото смущава нормалното упражняване правата на ищеца. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени с исковата молба,като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото,а когато констатира, че ищецът няма правен интерес прекратява производството по делото,без да се произнася по основателността на претенцията.

Относно приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя. Въпросът е поставен във връзка с придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, което е предмет на обжалваното решение.

Относно задължението на въззивния съд да остави исковата молба без движение, когато констатира противоречие между нейната обстоятелствена част и петитум и относно допустимостта на иска за нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН отделно от иска за делба.

Задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства,отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти,с излагане на правни изводи,със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?

Как се разпределя доказателствената тежест при изследване истинността на документ в хипотезата, при която оспорилата го страна не разполага с оригинал от същия, и какви са допустимите доказателствени средства за проверка истинността на документа?

В производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?

Относно тежестта на доказване на отрицателния факт в хипотезите при спор за собственост, основаващ се на чл. 6 ЗС /отм./, че не е имало друг собственик- физическо или юридическо лице, когато ответникът –Община има съставен АЧОбС и не би могъл да актувал тази спорна част като частна общинска собственост , ако преди 1991 година същата не е била държавна собственост“ , предвид на дадените разрешения по Р No 541/06/07.2010 год. по гр.д.No 661/2009 на ВКС, ГК- I г.о., Р No 321 от 14.10.2011 год. по гр.д.No 1167/2010 год. на ВКС, ГК- I г.о. ; Р No 8 от 11.02.2014 год. по гр.д.No 4244/2013 год. на ВКС,ГК- I г.о.

Правният интерес за ищеца [фирма] да установи по исков ред, че [фирма] /в ликвидация/ и [фирма], САЩ не дължат на АПСК процесната сума, произтича от изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед посочената разпоредба, предявеният от [фирма] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и след обезсилване на въззивното решение следва да бъде разгледан по същество. Допустимо е съответно и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната законна ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания.

Лицата, на които държавата е предала доброволно недвижим имот за ползване, считайки че той е реституиран в тяхна полза, дължат ли обезщетение за ползване, или не дължат такова, тъй като ползването е на правно основание.

Налице ли е валидно учредено право на строеж от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред?
Допустим ли е иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск?
Текла ли е придобивна давност спрямо процесния апартамент в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000г. предвид нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК?

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Налице ли е недобросъвестност и злоупотреба с право и съответно – могат ли авалистите по запис на заповед да противопоставят на поемателя възражение за недължимост, в хипотезата, в която издателят на записа на заповед, същият и кредитополучател по каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, е обявен в несъстоятелност и заличен като търговец, ако вземането по записа на заповед и по свързаното с него каузално правоотношение не е напълно погасено, чрез удовлетворяване на кредитора – поемател ?

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС? и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател.

Дали следва собствеността на имоти, които са изключени от регулацията на населеното място, но не са включвани в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законно основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъдат възстановена по реда на ЗСПЗЗ?

Необходимо ли е, за да е налице владение по см. на чл. 68 ал.1 ЗС имотът да се ползва непрекъснато, площта му да е изцяло обработвана във всеки момент владелецът да извършва сам действия, чрез които да изразява намерението си за своене на имота или е достатъчно упражняването на фактическата власт да изразява воля трайно да се държи вещта и владелецът – лично или чрез другиго да може да извършва действия, когато пожелае, без никой да му пречи?

Произнасянето по нередовна искова молба води до недопустимост на обжалваното решение. Ето защо то следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане след отстраняване недостатъците на исковата молба. На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи поддържаното от него основание за претендираното право на собственост върху процесния имот, а ако се позовава на придобивна давност – изрично да посочи началния и крайния момент на давностното владение.

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Придобили ли са ищците на основание давностно владение правото на собственост върху идеалните части от имота, които са придобити от останалите наследници на Р. Б. на основание наследствено правоприемство?

Относно разпределянето на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск за собственост.

Допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.?

Съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г./отм./ , съответно чл. 21, ал. 1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Според тези текстове съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл. 21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. В СК от 1985 г./отм./ – чл. 19, ал. 3, съответно чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Според практиката на ВКС оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването по смисъла на чл. 19, ал. 2 СК /отм./, съответно чл. 21, ал. 2 СК от 2009 г., така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът, който се легитимира като приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака ще защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, съответно на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на съвместния принос на съпрузите и респ.включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. В двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми. В настоящият случай предявеният иск от ищеца М. А. Ц. е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 22, ал. 1 СК/ от 2009 г./ и е налице правен интерес от търсената с иска защита. В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 СК е възпроизведен текста на чл. 20, ал. 1 СК /отм./. Въззивният съд непрецизно е формулирал правното основание по чл. 20, ал. 1 СК /отм./, което не води до извода, че се е произнесъл по непредявен иск.

По въпроса за задължението на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им и за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания.
Дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД последваща сделка с имуществото на длъжника, без да се обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка?
Представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства?

По въпроси, касаещи приложението на чл. 330, ал. 1, б. д ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК .

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Допустим ли е иск за установяване незаконност на акт на работодателя, когато не се претендират настъпили в правната сфера на ищеца последици от акта ?

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт.

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова) – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Налице ли са три различни самостоятелни основания, визирани в чл. 90, ал. 1 ЗКИР относно заличаване на вписано обстоятелство?
Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?
Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Обстоятелствената част на исковата молба следва да се счита за надлежно конкретизирана в първото по делото заседание съгласно чл. 143, ал. 2 и чл. 145, ал. 2 ГПК, поради което първоинстанционният и въззивният съд са формирали правораздавателната си воля въз основа на надлежно заявено искане за защита по смисъла на чл. 2 ГПК и въззивният акт, предмет на касационна проверка в настоящото производство, следва да се приеме за допустим, поради което настоящата инстанция дължи разрешаване на материалноправния спор по същество.

Настъпва ли автоматично уговорената в договор за банков кредит предсрочна изискуемост на цялото вземане, без това да е съобщено на длъжника от банката кредитор с изрично волеизявление?

Относно значението на падежите на записи на заповед – при липса на спор относно обезпечителната им функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател – по отношение задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с изискуемост, настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и задължения, с настъпила след падежа му изискуемост.

При твърдяна от ищеца – поемател функция на записа на заповед по обезпечаване вземането му към ответника – издател по договор за заем ,сключен помежду им,следва ли ищецът – кредитор да докаже пълно и главно предоставянето на сумата по заема,независимо от предмета на защитата на ответника?

Нередовен ли е като сочещ повече от един падеж на задължението,запис на заповед съдържащ конкретна дата на падеж и фразата „ без задължение последният да не бъде представен за плащане„ / т.е. при задължение записа на заповед да бъде представен за плащане,както логично следва да се възприеме израза съдържащ двойно отрицание /,доколкото този израз може да се счете като падеж,уговорен „на предявяване„?

Дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и е основание за обезсилване на постановеното решение?

При постановена от закона защита на масата на несъстоятелността чрез конститутивен иск и осъществена такава чрез установителен иск и невъзможност по висящото производство да се премине към разглеждане на новия фактически състав на иска чрез промяна на вида на защитата, съответно чрез едновременна промяна на обстоятелствената част и петитума на иска, разгледаните от съдилищата искове по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ /стара редакция/ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК са недопустими, като постановените по тях решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете – прекратено.

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Може ли самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ да бъде съществуването на обезпечение на прието в производството по несъстоятелност вземане, когато с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, вземане, предявено от кредитора като обезпечено, е прието от съда по несъстоятелността като необезпечено, или кредиторът следва да осъществи защитата си по общия исков ред – по реда на чл.124, ал.1 ГПК?

Като средство за контрол отмяната следва да намери приложение само в случаите, когато за съответната страна не съществува друг ред за защита на правото й. В случая, постановявайки, че иска на [фирма] не е подлежал на разглеждане в рамките на делбеното производство, ВКС не е отрекъл принципната допустимост от произнасянето по тази претенция в самостоятелно производство. Именно обезсилването на въззивното решение, с което е потвърдено отхвърлянето на иска като неоснователен, е препятствувало формирането на сила на пресъдено нещо по установителния иск на [фирма], която на основание чл. 299, ал. 1 ГПК би съставлявала пречка за ново предявяване на същия иск. Понастоящем не съществува забрана от процесуално естество за сезиране на гражданския съд (при наличието на интерес от това по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК) с искане за признаване правото на собственост на дружеството върху УПИ II, кв.57, м.“ж.к.Д.“ в неговата цялост, както и на всички постройки в парцела. Това обаче означава, че за [фирма] не съществува интерес от защита по реда на извънредния способ за контрол по чл. 303 ГПК - чл. 309 ГПК.

Относно констатирано противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по въпросите за предмета и действието на ипотеката – чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

При отсъствието на оплаквания срещу правилността на решението на районния съд в частта, с която е уважен установителния иск за собственост, окръжният съд не е разполагал с правомощия да ревизира решението на районния съд в тази му част. Като е извършил такава проверка, въззивният съд е излязъл извън ограничението, регламентирано с чл. 269 ГПК, допуснал е нарушение на забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК и е въздействал на съдебен акт, който (като необжалван) е влязъл в сила.

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

Може ли правото на ползване, предоставено от Държавата със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, да се трансформира в право на собственост на търговско дружество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ и губи ли качеството си на земеделска земя от Държавния поземлен фонд имот, който със счетоводен баланс и приемо – предавателен протокол е включен в активите на търговско дружество?

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения /неправилно записано „задължения”/ ,произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?

Опорочава ли записа на заповед , в противоречие с изискването на чл. 535, т. 2 ТЗ за съдържащо се в документа „ безусловно обещание за плащане „ , в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга , наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата , респ. на част от нея ?

Може ли при спор с трети лица, не участвали в административното производство по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, съдът да извършва косвен съдебен контрол за наличие на предпоставките за реституция?

Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ не е търговска продажбата,която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. В случая договорът между [фирма] и наследодателя на ответника не е търговска сделка, тъй като има за предмет вещ за лично потребление /арг. от чл. 110, ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.

Относно доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79 ЗС, в хипотезата когато позоваващият се на придобивна давност упражнява фактическа власт върху имот, който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността.

Задължително ли е да настъпят вреди за акционера вследствие на решение на орган на търговско дружество или е достатъчно да съществува реална възможност за настъпването им за да се обоснове правен интерес от предявяването на иск по чл. 71 ТЗ?

Пропускането на срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК?

Като не е изпълнил задължението си чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение.

С произнасянето по нередовна искова молба е постановено процесуално недопустимо решение от въззивния съд. С разглеждане на иска по същество, без да се отстранят недостатъците на исковата молба е постановено недопустимо решение и от първоинстанционния съд.

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактиечските констатации и правните изводи на първоинстнанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Относно установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата .

Представлява ли решението на общото събрание на кооперацията за разпореждане с имот собственост на кооперацията елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба и липсата на такова решение води ли до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и по процесуалноправния въпрос – следва ли да участвува като страна в производството по установителния иск за собственост съпругата на ответника – приобретател на имота придобит в съпружеска общност?

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

За възможността да се придобие по давност обект в етаж от сграда, който няма самостоятелен вход.

Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.?

Дали забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася за установяване с гласни доказателства на факта на написване на едно саморъчно завещание от означеното в него лице, както и по въпроса как следва да процедира въззивният съд в случаите, когато условието, при което е предявен евентуален иск, се е сбъднало пред него?

Може ли по своето естество „етажната собственост” да бъде възприета като комплекс от правоотношения или същата има характер на правно значим факт? Допустимо ли е съществуването на етажна собственост да се установява с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на обоснован правен интерес от това?

При установено въз основа на предварителен договор владение върху имота, осъществявано в продължение на повече от 10 години необезпокоявано и непрекъснато, необходимо ли е да се доказва, че владелецът е отблъснал владението на праводателя по предварителния договор?
При установено владение върху недвижим имот кой носи доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС?

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен.

За приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ в сегашната му редакция, приета с изменение на ППЗСПЗЗ – ДВ бр. 122/ 97 г., при разрешаване на конкуренция на права между собствениците на земеделския имот преди замяната, извършена от Т.- комисия, и приобретателите по тази замяна, когато решението за възстановяване на собствеността на бившите собственици е постановено преди изменението на закона.

Наличието или отсъствието на признато в действащото през исковия период законодателство право на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия?

Относно допустимостта да бъде извършвана едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена електрическа енергия за минал период.

Предпоставките по чл. 255 ГПК /отм./, сега чл. 439, ал. 2 ГПК, са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание, на основание новонастъпили факти и обстоятелства, които имат правно значение за съществуването му. Нотариалният акт, с който ищцата се е снабдила след приключване производството с предмет разпределение на ползването върху съсобствените имоти, не може да обоснове допустимостта на иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, тъй като не е такъв новонастъпил факт, който да е довел до отпадане на изпълняемото право по влязлото в сила решение.

Относно недопустимо изследване истинността на документ, неоспорен по реда на чл.193 ал.1 ГПК , за годността на доказателствено средство - графологична експертиза работила по копие на изследвания документ , за неизвършената от въззивния съд самостоятелна преценка на доказателствата и необсъждане същите в съвкупност , както и за недопустимо произнасяне от въззивния съд по ненаведени в исковата молба и необсъдени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства.

Защитата на длъжника срещу влязлата в сила заповед за изпълнение е уредена в чл. 423, ал. 1 и чл. 424 ГПК. Според чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от датата на узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение, може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някои от предпоставките на закона: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради нарушение на правилата за връчване; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично, поради това, че в деня на връчването на трето лице, не е имал местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването или не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства. Ако длъжникът е пропуснал възможността за защита чрез производството по чл. 423, ал. 1 ГПК той разполага с т.нар. иск за оспорване на вземането по чл. 424 ГПК. За разлика от отрицателния установителен иск по чл. 254 от отм. ГПК, която разпоредба не ограничава длъжникът във възраженията му срещу съществуване на вземането или неговата изискуемост, искът по чл. 424 ГПК може да се основава само на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая длъжниците се позовават на обстоятелства, които са съществували към срока на подаване на възражение, поради което не са основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Определения в ГПК специален ред на защита на длъжника, срещу който има издадена влязла в сила заповед за изпълнение, изключва исковата защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, поради което предявения на това основание отрицателен установителен иск се явява недопустим. Постановеното решение по недопустим иск е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Съображения за осъществяване след смъртта на наследодателката на юридически факт,който да доведе до промяна в принадлежността на правото на собственост обаче в мотивите на решението не са изложени, което прави решението неясно, а начинът, по който съдът е достигнал до извода за неоснователност на иска-неразбираем. Този порок на решението не би могъл да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата,които съдът е приел за установени, тъй като именно тези изводи са противоречиви и непоследователни.

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”?

Налице ли е правен интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост от страна на ответника при предявен иск по чл. 59 ЗЗД срещу него; допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост за конкретен минал момент , ако първоначалният ищец е основал иска си на обстоятелства, предпоставящи правата му на собственик върху недвижим имот и претендира от ответника облигационно вземане основано на този юридически факт?

Относно активната процесуална легитимация на купувача на търговското предприятие на длъжник на публичноправни задължения, да провежда иск по чл. 269, ал. 1 ДОПК по отношение на имоти, предмет на публичното изпълнение, които по силата на договора по чл. 15 ТЗ са включени в прехвърленото му предприятие.

Относно приложимия давностен срок по отношение на вземанията за консумирана топлинна енергия.

Ако върху сграда се извърши надстрояване на самостоятелен обект, собствеността върху него ще се придобие ли от собствениците на мястото по правилото на чл. 92 ЗС или от собствениците в Етажната собственост по правилото на чл. 97 ЗС; дали при твърдението на ищците, че един обект е придобит по давност, а ответника подържа съвладение трябва да се установят вътрешните отношения на страните; дали при обсъждането на доказателствата съдът следва да съобрази събраните свидетелски показания със целия доказателствен материал; как следва да се цени писмено доказателство, има се предвид прокурорско постановление, което съдържа неизгодни факти и за двете страни и последният правен въпрос е кое правно действие води до прекъсване на давността и респ. смущава владението?

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито?

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

Липсата на единодушие при приемане на решения на общото събрание, каквото е предвидено в дружествения договор, води до тяхната отменяемост, а не до нищожност. Не може да бъде приложена аналогията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие, както изрично е приел Върховният касационен съд с т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК. Съдилищата правилно са преценили неприложимостта на критериите за нищожност на договорите, въведени от общия граждански закон към решенията на ОС, но неправилно са счели, че тази неприложимост касае основателността на исковете и няма отношение към тяхната допустимост.

След като идеална част от определен за приватизация недвижим имот се е стопанисвала и управлявала от приватизиращо се търговско дружество, но не е описана изрично в информационния проект, изготвен за нуждите на приватизацията му и не е отразена в капитала му, следва ли въпросната идеална част да се счита за част от собствеността на дружеството? Изменението на кадастралната карта има ли вещно правно действие, променящо собствеността върху определен имот, при постановяване на решението следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК ?

Дължи ли съдът произнасяне по възражения, наведени във въззивната жалба, извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК? Може ли в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на постановление за възлагане на недвижим имот от съдебен изпълнител и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършването на публичната продан или това се извършва единствено чрез обжалване постановлението за възлагане или атакуването му по исков ред – чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./?

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Представлява ли „повод за завеждане на делото” по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК завеждане на исково дело за установяване недължимост на суми само поради изтекла погасителна давност / чл. 254 ГПК /отм./, сега – чл. 124, ал. 1 ГПК/, ако ответникът е образувал изпълнително дело срещу ищеца, а последният не е подал възражение по чл. 250 ГПК /отм./, вр. пар. 9, изр. 2 ПЗР ГПК и не е направил възражение за изтекла погасителна давност в изпълнителното производство?

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

За наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск против ответници, които нямат материалноправна легитимация към момента на предявяването му и неотносимостта на същата към въпроса за допустимостта на производството, в което ищецът определя ответника по предявения иск.

Отпадането на регулацията е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това обстоятелството обаче няма значение за изхода от спора, т.к. той се основава на извод, че ищците не са собственици на наведеното от тях основание – нямат право на възстановяване на собствеността на процесния имот. Обстоятелството се отнася до правата на ответниците – че не са собственици на УПИ …, а на идеална част от по-големия поземлен имот, за част от който е бил отреден УПИ …. Но този извод не би променил извода, че ищците не са собственици на спорната реална част, защото не променя извода, че ищците нямат право на възстановяване на собствеността на имота, както и не променя извода извода, че ответниците и останалите наследници на К. П. Р. имат право на собственост на поземления имот с площ 4 178 кв.м., в който се намира процесната реална част. За извода, че ищците не са собственици, е без значение изводът дали ответниците са изключителни собственици или съсобственици с трети за спора лица (собственици на идеална част) на имота с площ 4 178 кв.м., в който се намира процесната реалната част и че имотът с площ 4 178 кв.м. не е урегулиран.

Дали ревандикационният иск, предявен от лица с признато право за възстановяване, е допустим, при наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти и записването по него на ответниците като собственици, е определящ за изхода на делото?

Допустим ли е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за имот, индивидуализиран по план за земеразделяне, който към датата на предявяване на иска се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, но без действащ подробен устройствен план при изходното положение, че кадастралната карта на имота не е попълнена?
Съществува ли задължение за ищеца да индивидуализира имота в исковата молба с актуалното регулационно състояние, при положение, че територията, в която се намира е без действащ устройствен план?
В каква зависимост е вида на собственическата защита по чл. 53, ал. 2 ЗКИР или чл. 124, ал. 1 ГПК от етапа, в който се намира изработването на устройствен план за територия с действаща кадастрална карта?
Допустим ли е иск за собственост на недвижим имот или идеална част от него, който не е нанесен в кадастралната карта, но е индивидуализиран с план за земеразделяне, преди да е проведен успешно иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР за попълване на кадастралната основа и преди да е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР?
Допустим ли е иск за собственост на сграда, нанесена в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, ако поземления имот, върху който е изградена не е нанесен в кадастралната карта?

Кои са предпоставките за предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и могат ли те да бъдат съединени с иск по чл. 69, ал. 1 ЗН; допустимо ли е прилагането на чл. 537, ал. 1 ГПК без да е предявен иск за собственост; необходимо ли е при предявяването на установителен иск за собственост да е налице правен интерес?

Относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане?

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане.

Обезсилването на изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК , след предявяването на установителния иск на кредитора по чл. 422 ГПК , изключва ли правния интерес от воденето на същия ?

Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС, когато съсобственик упражнява фактическа власт върху целия съсобствен имот и представлява ли извършването на видими и явни действия по ограничаване на достъпа на съсобствениците в имота проява на собственическо отношение към целия имот?

Дали предвиденият в чл. 10 ЗСПЗЗ и сл. режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно – не са били реално включени в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации?

Предявеният отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата ... по запис на заповед от ...., с правно основание чл. 254 ГПК /отм./, не може да се разгледа на това основание, тъй като този иск не се обхваща от пар. 2, ал. 9, предл. второ ПЗР ГПК – не се касае за производство, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, нито за молба за спиране по чл. 250 ГПК /отм./, нито за молба за спиране на изпълнение на въззивно решение. Тъй като длъжникът има правен интерес да обори материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, да предяви иск за установяване, че не дължи сумата, произтичаща от несъдебно изпълнително основание – чл. 237 ГПК /отм./, предмет на този иск е оспорване съществуването на самото изпълняемо право, искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, аналогичен на иска по чл. 254 ГПК /отм./

За допустимостта на предявения иск, както и по материалноправния въпрос за формата на вината по чл. 3, б. а ЗН.

Относно приложението на чл.129 ГПК и възможността ищецът, отстранявайки указаната му от съда нередовност на исковата молба, преди изпращане на препис от същата до ответника, да измени предявения иск или да предяви допълнително нов иск, за който има доводи в обстоятелствената и част, но липсва изричен петитум.

Въззивното решение в посочената част е недопустимо като постановено извън заявената претенция и следва да бъде обезсилено. По начало при уважаването на предявен иск за установяване правото на собственост срещу ответник, който се позовава на констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, нотариалният акт се отменява, съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 537, ал. 2 ГПК. Касае се за прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск с предмет засегнато право на собственост на ищеца.След като искът е уважен в по-малък от предявения обем, или пък е уважен в така заявения обем права /ид.ч. от целия имот/, то законната последица не може да се приложи за по-голям обем права или за целия имот, тъй като няма да съответства на признатите на ищеца права в имота. Прилагането на законовата последица по чл. 537, ал. 2 ГПК за целия имот по нотариален акт № 184/2008г. с оглед крайния резултат – уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за претендираните имоти по този нотариален акт, не съответства на признатите на ищеца права.Това също води до недопустимост на решението в тази част.

Завършва ли процедурата по реституиране на земеделска земя решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет с изменението на закона публикувано в ДВ бр. 98 от 1997 г. и преди изменението му с ДВ бр. 68 от 1999 г.) и от който момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на спорния имот, са дадени в противоречие на закона и формираната задължителна практика, в която се приема че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ?

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?

Какъв е порокът на съдебно решение, постановено от административен съд, когато спорът е следвало да бъде разгледан от граждански съд - нищожност, недопустимост или неправилност на решението?

За цялостно обсъждане на доказателствения материал и съпоставянето му с доводите и възраженията на страните - чл. 12 ГПК.
За реституиране на собствеността на религиозните институции.
За придобиването по давност на недвижим имот по отношение на който се прилагат реституционните закони.
За прилагането на института за приращението – чл. 92 ЗС.
За основанията на които общините могат да придобият недвижими имоти.

Относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора и не е собственик на целия, а само на идеална част от прехвърляния с договора имот, предвид това – налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск за нищожност на целия договор, и чии права брани ищецът с предявяването на такъв иск.

Нищожно ли е съдебно решение, поради това, че към датата на създаването му, в него не е изписано името на съдията, който го е постановил и подписал, което отразяване на името е извършено по – късно, обуславящ изхода на делото по иска за прогласяване нищожност на решението на фирмено отделение?
Недопустимо ли е допълнителното решение, с което съдът се е произнесъл по искане за заличаване на вписано обстоятелство, уважено въз основа на иск за обявяване за нищожно на съдебно решение за вписване?

Съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право правното естество на което се определя от основанието и петитума на иска и възоснова на правната норма. Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 ГПК е наличието на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск правен интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на ищеца и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както и в изрично предвидените от закона случаи. Примери в тази насока са предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот от лица с възстановено право на собственост върху недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ срещу ползватели по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ и пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, както и искът по чл. 440 ГПК, когато правото на ищеца като трето лице е засегнато от насочено върху него индивидуално принудително изпълнение за парично вземане на длъжника. В тази хипотеза изрично е предвидена възможност в закона третото лице, чието право е засегнато от изпълнението да предяви иск за установяване, че имуществото върху което е насочено изпълнението за парично вземане не принадлежи на длъжника. Когато ищецът разполага с друг път за защита на претендираното право не е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск. Преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск следва да се извършва във всеки конкретен случай оглед на изложените в исковата молба твърдения за начина, по който правата на ответника смущават претендираното от ищеца право.

Правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара?

Прилага ли се ограничителната разпоредба на чл. 424 ГПК по отношение на предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва вземане, за което е издаден в полза на ответника изпълнителен лист на основание чл. 237 ГПК /отм./ или този иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

Относно собствеността на процесната земя, заснета по кадастралната карта като ПИ №101135.513.203 е сведен до това основателно ли е правоизключващото възражение на ответника за придобита от него собственост по приватизация на основание чл.30 ал.3 във връзка с чл.35 З. /отм./.

Относно неблагоприятните последици на чл.183 ГПК (аналогичен на чл.101 от отменения ГПК ) за страната, която се позовава на писмен документ, представен като ксерокопие, но не е представен в оригинал.

Относно характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1982 г. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79, ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност.

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението. В конкретния случай, ищецът е изложил обстоятелства за нищожност на регистърното решение на съда, с което са вписани в търговския регистър определени обстоятелства, или по своето същество, обосноваването на порока е мотивирано с действия на регистърния съд и постановяването на охранителен съдебен акт, извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е правният интерес на ищеца за провеждане на този установителен иск с оглед последващото му действие по отношение на охранителното производство, както и правни съображения за приложимост спрямо конкретното вписване с решението на СГС в търговския регистър, на нормите на влезлия в сила към този момент Закон за търговския регистър, а не на ГПК /отм./

Относно началния момент на погасителната давност за упражняване правото на строеж на отделен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

За допустимостта на иска за установяване на нарушение на трудовото законодателство, когато не се претендират никакви негови последици.

Дали по искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик, всички съсобственици на имота са необходими другари. В посоченото от касаторите решение № 202 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 741 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., постановено в производство по молба за отмяна, е прието, че по искове за собственост върху ид.ч. от имот, предявени от един съсобственик срещу друг съсобственик на същия имот, и по искове с правно основание чл. 109 ЗС между същите съсобственици, всички съсобственици на имота са необходими другари?

Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ относно имоти, които вече са реституирани, в полза на техните собственици?

За началния момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Относно допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик.

Дали продажбата на съсобствен при равни права недвижим имот е нищожна изцяло, когато валидността на договора е оспорена поради липса на упълномощаване само от единия продавач и оспорването – доказано така, както е направено? Как се разпределя доказателствената тежест и по -конкретно следва ли съсобственикът, който не оспорва пълномощното и сключения с него договор за продажба и е ответник по иска, да доказва, че ги е извършил, респ. важи ли това за правоприемника му, конституиран също като ответник в процеса?

Може ли съдът да даде защита на субективно право по начин, различен от искания от ищеца и да не се произнесе по направено от ищеца оспорване на нищожни договори и административни актове? Намира ли приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на онази част от имота, която не може да бъде възстановена реално с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ?

За приложимостта в отношенията му с ответника на Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Е“ АД, приети на основание чл. 98 ЗЕ от УС на ЕС и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране на 01.09.2005 г.

Допустимо ли е да се предявява отрицателен установителен иск при влязъл в сила план за новообразуваните имоти ако правото на собственост на ответника не е било оспорено по реда на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и пар. 35 ПЗР ЗСПЗЗ? Започнала ли е да тече придобивна давност в полза на ползувателите от момента на заплащането на цената на ползваното от тях място съобразно изготвеният оценителен протокол и те станали ли са добросъвестни владелци? Как следва да се разпредели доказателствената тежест при оспорване на издаден индивидуален административен акт, който е официален документ?

Следва ли извършено от ЕТ прехвърляне на предприятието по чл. 15, ал.1 ТЗ да се счита за нарушение на въведената с чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № 14/2001 год. на МЗГ забрана за продаване и преотстъпване ползването върху придобитите активи, обуславящо разваляне на сключения с ползувателя на безвъзмездната финансова помощ по програмата С. договор и възстановяване на даденото по него, когато запретата е възпроизведена в клаузите на конкретната сделка и част от активите на отчужденото предприятие са придобити с финансови средства по тази програма?

Дали е възможно с план за земеразделяне да се възстановява урбанизиран имот ?

Относно наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата.

Относно допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ при наличие на висяща административна процедура по възстановяване на собствеността на имота.

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Относно правния интерес и за точната индивидуализация на имота.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 115, б. “ж” ЗЗД в производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за времето от постановяване на определението / разпореждането / за издаване на изпълнителен лист до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело?

Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, спрямо което със сила на присъдено нещо е признато, че не е собственик на имота и съответно допустимо ли е постановено по такъв иск съдебно решение?

Нищожно ли е решение на Общинска служба „Земеделие” /преди Поземлена комисия/, постановено и подписано от състав, който не отговаря на посочения в чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ състав на този административен орган?

Относно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване за изтекъл период.

Искът за собственост към настоящия момент се предявява спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с данните по актуалното му регулационно състояние. Това обуславя извода, че при едновременно предявени искове по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК първо следва да се реши спора за материално право, свързан с грешка или непълнота в кадастъра, същите да се отстранят въз основа на влязлото в сила решение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и едва след това правото може да се защити и с исковете по чл. 97, ал. 1 ГПК или чл. 108 ЗС.

Запазвали действието си ТР 1/2000 ОСГК на ВКС след влизане в сила на новия ГПК от гл.т. правомощия на въззивната инстанция и може ли въззивната инстанция, при ограничителната норма на чл. 269 ГПК, сама да извършва проверка по ненаведени с въззивната жалба основания следва да получат отговор от ВКС в контекста на постановеното решение , с цел на уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото в насока на съпоставка на правомощията на втората инстанция като въззивна инстанция по двата процесуални закона?

При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. “д” ГПК/ отм./, следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. “в” ЗЗД? Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

Относно развитието на правото, да се определи съотношението между правата на собственост, установени по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и реституцията, извършена по ЗВСВОНИ, ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. и ЗВСВНМРСА.

Относно предметния обхват на решението при предявен иск за ревандикация от съсобственик срещу съсобственик, до възможността да се придобие идеална част от недвижим имот. Налице ли е необходимо другарство от страна на съсобствениците при иск за ревандикация от един съсобственик срещу друг и съществува ли правна възможност да се придобие право на собственост без да е учредено право на строеж върху сградите, изградени в съсобствено място?

Относно вида на вземанията на топлофикационните дружества, с оглед това с каква давност ще се погасяват правата при бездействие на кредитора да ги упражни, е обосновано приложно поле.

Непризоваването за първото заседание за разглеждане на делото от въззивната инстанция лишава обикновения другар от възможността да се присъедини към въззивната жалба и предпоставя възможността да бъде обвързан окончателно от различно от въззивното съдебно решение, т.е. лишава страната от право на участие в делото.

Относно възможността един имот, който е отчужден за улично- регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл.47 от ЗБНМ , а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което претендира, че е носител на правото на собственост, както и зависи ли правния интерес от такъв иск от поведението на ответника, т.е. дали се претендира, че накърнява правата на ищеца с действия или бездействия.

Дали съдружниците в дружеството към момента на заличаването му от търговския регистър имат правен интерес да предявят искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на последващи решения след заличаване на дружеството /за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител/, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър - прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството и за назначаване на управител, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание двете решения?

Относно правомощията на въззивния съд при преценката за допустимост на положителен установителен иск за собственост на реално определена част от поземлен имот, съсобствен между страните по делото, и за правната квалификация на претендираното спорно материално право.

Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на посочените процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с отказа от допускане на доказателства с доклада по делото- чл. 146 ГПК и по приложение на разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради липсва съдебна практика, тъй като самите текстове на ГПК са нови институти за въззивната инстанция , налагат тълкуване от касационния съд поради необходимостта за правилното, еднакво и законосъобразно приложение на новите разпоредби на ГПК.

Относно приложението на чл.269 във връзка с чл.133, чл.146 ГПК, при което нарушението на посочената разпоредба е допуснато от първоинстанционния съд с липсата на указание да се ангажира доказателство /решение на ОбНС/ тъй като от окръжния съд е проявена процесуална активно с оглед оплакванията във въззивната жалба по отношение на това решение.

Относно възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за периода 01.06.1996 година – 01.06.2006 година с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗДЗС /ДВ 46/2006 и 105/2006/

Относно твърденията и доказателствените искания, че имотът е съпружеска имуществена общност, поради което С. О. Х. е собственик на целия имот, а отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

Относно сроковете и условията,при които страните при действието на ГПК,обн.ДВ.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г. разполагат с възможност да правят възражения по наведените от другата страна доводи,както и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и досежно правомощията на съда по приемането и разглеждането на подобни възражения.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?

Заместила ли е ищцата живущите в представляваното от нея общежитие като страна по сключения договор и придобила ли е с подписването на анекса статут на страна по него в лично качество или е действала като косвен представител и по силата на чл. 292, ал. 2 ЗЗД това задължение, поето от нейно име, в отношенията между нея и потребителя се смятат за права на последния в качеството му на негов доверител?

Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая – на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също.

От кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност /от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент?

Правният интерес да бъде съдебно отречено едно парично вземане не отпада в момента, в който вземането бъде погасено поради изпълнение. В чл. 424, ал. 2 ГПК изрично е посочено, че този иск може да бъде предявен до една година от погасяване на вземането или този преклузивен срок касае само подаването на исковата молба в първоинстанционния съд. При това положение въззивният съд не е имал процесуално основание да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати исковото производство, поради липса на правен интерес.

Относно наличието на правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК (чл. 97, ал. 1 ГПК отм).

Обстоятелството, че една част от процесния имот понастоящем е включена в т.н. “резултативен фонд“ по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ и е станала общинска собственост, а друга- в регулация, не е пречка за успешното провеждане на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, доколкото същият има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделския имот към момента на обобществяването на земята, а не към настоящия момент. От разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 2 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр.13/2007г.), на която се е позовал окръжният съд, също не може да се направи друг извод. Освен това установителен иск за собственост на земеделски имот, независимо дали същият е бил включен в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, принципно не би могъл да бъде проведен успешно, ако не е налице възстановяване на правото на собственост по предвидения в ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ ред, предвид конститутивния характер на актовете, с които се извършва възстановяването.

Относно действието на чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС спрямо факти, осъществени преди настоящата редакция от ДВ бр.96 от 1999 г.