-/2/ дали облекченият ред по чл. 422, ал. 3 ГПК във вр. чл. 245, ал. 3 ГПК обуславя недопустимост на исковия ред. Основание по 280, ал. 1, т. 1 ГПК се изтъква по въпроса: /3/ когато съдът изключва от предмета на доказване общоизвестен факт по чл. 155ГПК, следва ли да съобщи на страните, че този факт не се нуждае от доказване, за могат да изразят становище Протииворечието е с реш.№72/2019г по т. д№549/2016г ТК 1-во т. о, реш. №288/2013г по гр. д №2293/2015г на 3-то г. о на ВКС, реш. №228/2013г по гр. д №3515/2013г на 2-ро г. о на ВКС, според която практика тези действия са дължими. . Същото основание за допуска до касационно обжалване се сочи по следващия въпрос: /4/ коя е причината, която предизвиква вредоносния резултат, следва ли тя да е условие, без което вредата не би настъпила; да е адекватна /относима/ причина, т. е практически годна да причини вредата, и възможно ли е деянието да не е единствена причина за резултата, т. е вредата да е предпоставена от съвкупно въздействие на множество явления /събития/ , едно от които да е твърдяното вредоносно и в последната хипотеза изключва ли се отговорността за деликт, или наличието на няколко врезонсни фактора само ще определени обема. Противоречието е с решение №9/2018г по гр. д №1144/2017г на ВКС 3-то г. о.