относно задължителният характер на присъдата във връзка с приложението на тази норма е формирана трайна практика на ВКС, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. При наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. В случая не е налице такава идентичност между изпълнителното деяние на съответния състав на престъпление по НК, за извършването на което ответникът Ц. Б. е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., и заявеното от ищцата основание за ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, изведено от направените в исковата молба твърдения за осъществени фактически действия, относими към друг вид престъпление (трафик на хора). Понятието „състав на престъпление се определя като съвкупност от признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната взаимовръзка – арг. от чл. 9, ал. 1 НК. Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма, третираща по наказателноправен ред деянието. От обективна страна основен признак на престъплението е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК се изразява в образуване или ръководене на организирана престъпна група (О.) по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, която е създадена с користна цел или с поставена цел да върши определени други престъпления. Под „ръководене следва да се разбира дейност по поставяне на общи или конкретни задачи в устна или писмена форма, в изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел. От субективна страна престъплението се характеризира с умисъл и специална цел. За да е довършено, не е необходимо тази цел да е постигната, тъй като се касае за две отделни престъпления, с които се засягат два различни обекта на защита. Оттук следва извод, че ако деецът, като е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с други деяния осъществи и второто престъпление, с което се засяга и друг непосредствен обект (например обектът на посегателство при трафик на хора са обществените отношения, осигуряващи половата свобода и половата неприкосновеност на отделната човешка личност, както и половия морал в обществото), ще отговаря и по съответния състав на това второ престъпление. Касае се за две отделни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, за които се налага отделно наказание за всяко едно от тях, след което на основание чл. 23 или чл. 25 НК се определя едно общо най тежко наказание (ТР №23 от 15.07.1977 г. по н. д.№21/1977 г. на ВС, ОСНК). Със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., ответникът Ц. Б. е осъден за ръководене на О., като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК. Ищцата претендира обаче обезщетение за вреди в качеството на пострадало лице от реализацията на съставомерната цел - като жертва на престъплението „трафик на хора, което посегателство представлява отделно по вид престъпление и за което по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че спрямо нея са били извършени от страна на делинквента или участник в ръководената от него О. посочените от нея форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК – набиране и приемане, с цел да бъде използвана за развратни действия. От данните по делото такава връзка би могла да се изведе, но не по отношение на ищцата Н. Т., а спрямо трето за настоящия спор лице – А. Н. И., за която има доказателства, че е била трафикирана от страна на един от участниците в престъпното сдружение (видно от споразумението, с което В. Ф. е признат за виновен освен за участието си в подготвителната престъпна дейност по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК, така също и за осъщественото вече престъпление по чл. 159г във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 НК, за което е била създадена групата). По делото не са ангажирани други доказателства, с които ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване релевантните за предмета на спора факти. Посочено е, че в показанията на свидетелката И. не се съдържа информация за конкретно лице или лица, индивидуализирано/и по име или поне по прякор, които да са били свързани с твърдяната сексуална експлоатация на ищцата. От анализа на посоченото гласно доказателствено средство не може да се изведе обоснован извод за участието на ответника в тази дейност. В конкретния случай, предвид факта на осъждане на ответника за ръководене на О. с цел извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК, за да се приеме за установено твърдяното от ищцата деликтно поведение на ответника, не е необходимо помежду им да е налице пряка връзка, лични взаимоотношения – че именно той непосредствено е вършил дейността по набиране и приемане на ищцата (уговаряне на лицето да бъде използвано за развратни действия срещу получаване на материална облага и създаване на условия за тяхното осъществяване), дейността по охрана и превоз до и от местата, където е предоставяла „секс услуги“, че лично на него е предавала получените от клиентите парични средства. Връзката може да бъде опосредена – чрез участието на трето лице, по отношение на когото обаче следва да има доказана по несъмнен и безспорен начин както връзката му с ищцата, така и с ответника. В случая свидетелката нито споменава името на делинквента, нито на друго лице, за което да има данни по делото относно принадлежността му към организираното престъпно сдружение, ръководено от ответника. Като недоказани са определени и твърденията на ищцата, че е предоставяла секс услуги и в апартамент, находящ се на [улица], [населено място], срещу обещание за получаване на имуществена облага от страна на ответника или на участник в процесната О..