във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: Единствено съдът по местонахождение на детето ли е компетентен да разгледа спора за родителски права, при положение, че детето е неправомерно преместено от единия родител от едно населено място в друго, непосредствено преди завеждането на иска за родителски права от другия родител пред компетентния преди преместването на детето съд? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение №324/29.06.2017г. на ВКС, постановено по ч. гр. дело №2536/2017 г., в което е прието, че компетентен да разгледа спора е съдът по местопребиваване на детето, тъй като „уредената местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето-спорът да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си“. Излага също така доводи, че процесния случай е различен след като детето на страните Ш. е имало трайно установена връзка с населеното място, където е предявен искът и няма такава връзка с [населено място], а и той е преместен от майката без знание на бащата и за краткото време е трудно да се приеме, че детето е установило трайна връзка с новото място. Смята, че обжалвания съдебен акт не е и в унисон с решение на СЕС по дело С- 523-07 и С-497-2010, в които решения е прието, че понятието „обичайно местопребиваване на детето“ по смисъла на чл. 8 и 9 от Регламент 2201/2003 следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Следва ли делото да се разгледа от съда по местоживеенето на родител, който задържа детето неправомерно? и 2. Как би следвало съдът да определя подсъдността при противоправно задържане по местонахождението на задържаното дете или по определеното местоживеене на детето по силата на влязъл в сила съдебен акт? Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване в предвид необходимостта от точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като практика по прилагането му в тази връзка не е установена. Също така сочи и че е налице противоречие между ЗГР и пар. 1, т. 15 ДР Закон за закрила на детето, съгласно който настоящ адрес на детето е този на който то пребивава и в този смисъл е практиката на ВКС- определение №187/25.03.2013г. по ч. гр. дело №1956/2013г. на IV г. о. на ВКС Смята, че определението е и очевидно неправилно. Излага съображения, че делото следва да се разгледа от РС Търговище, предвид това, че детето на страните по делото Д. Ц. Р. съгласно решение за упражняване на родителски права и издаден изпълнителен лист от РС – Търговище и с оглед на приложено удостоверение за регистриран настоящ адрес е с адрес - [населено място], община Търговище. Сочи също така, че детето е записано за новата учебна година в ОУ“Христо Ботев -гр. Търговище, а заради неправомерното му задържане от бащата и наложения психически тормоз към майката и детето в Районен съд [населено място] е образувано и производство по реда на Закона за защита от домашното насилие.