Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 10 ГПК

Установяване на истината
Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

чл. 10 ГПК

Установяване на истината
Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай обстоятелства. Съобразен е и факта, че детето А. Г. преживява крайна тревожност при назоваване на възможността да се отдели от майка му – първоначално той да излезе и майка му да остане при психолога. Съдът е посочил, че от значение е и възрастта на детето, което към постановяване на решението е на четири години, което следва да бъде съобразено при решаване на въпроса за това кой от родителите да упражнява родителските права върху детето. Съдът е изложил съображения за това, че и при двамата родители се наблюдава в известна степен дефицит в родителския потенциал, най – вече наблюдаван в ангажираността и на двамата родители спрямо техните субективни преживявания един спрямо друг, предвид съществуващия между тях конфликт. От друга страна по делото е установено, че до настоящия момент, а и преобладаващо преди това, майката Г. Д. полага грижи за детето А., като същата полага грижи в необходимата степен за своето дете.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно извършените от касатора сделки с недвижими имоти, извън продадените в съдебно-изпълнителни производства, както и каква е била продажбената цена и каква част от нея е платена на кредитори с цел погасяване на задължения на несъстоятелното дружество. По този начин е била елиминирана възможността да бъде доказан искът.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Когато страната представи документ на чужд език, кой е момента, в който документът може да се приложи по делото и да служи като годно доказателство?; 2/ Към кой момент може да бъде оспорен документ, представен на чужд език - към момента на представянето му без превод на български език или към момента, в който са изпълнени изискванията на чл. 185 ГПК?; 3/ Кога започва да тече процесуалния срок за извършване на процесуални действия от насрещната страна, включително срока за оспорване на документа, по отношение на документ представен на чужд език?; 4/ Кога настъпва преклузията за оспорване на документ, по отношение неговата автентичност, вярност и достоверна дата, ако документът не е представен на български език, съгласно изискванията на чл. 185 ГПК и не носи подписа на нито една от страните по делото, в това число и на оспорващата го страна?; 5/ Ако процесуалният срок за оспорване на документ, представен на чужд език, без превод на български език, започва от датата на представянето му, нарушава ли се правото на защита на оспорващата страна и препятства ли се възможността за установяване на обективната истина по делото?; 6/ Към кой момент, съгласно чл. 101 във вр. с чл. 185 ГПК, се смята, че поправеното процесуално действие по непредставяне на документ, с превод на български език, се смята за извършено?; 7/ Налице ли е преклузия за оспорване на документа, при положение, че процесуалното действие по представянето му е нередовно и съдът не го приема като доказателство по делото, до отстраняване на нередовността?; 8/ Чия е инициативата за отправяне на искане по чл. 183 ГПК, за представяне на оригинал на документ, заверен от адвокат?; 9/ Може ли съдът служебно да поиска представяне на оригинал на документ, представен в копие със заверка от адвокат?; 10/ Прилага ли се чл. 32 Закон за адвокатурата по отношение на заверени от адвоката документи, които се представят на чужд език пред съдилищата?; 11/ Трябва ли съдилищата да бъдат стимулирани да заемат активна позиция и служебно да извършват процесуални действия, съгласно чл. 7 във вр. с чл. 10 ГПК, за установяване на обективната истина по делото, в това число и служебното поискване за представяне на оригинал от документ, съгласно чл. 183 ГПК или това не попада в обхвата на служебните задължения на съда?; 12/ Допустимо ли е съдът да обсъжда и основава решението си на доказателства, в превод на адвоката на една от страните по делото? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с позоваване по всички въпроси на решенията по т. д. №1300/2011г. на II т. о. и по гр. д. №2639/2001г. на V г. о. ВКС; по въпроси от 1 до 11 вкл. формално се твърди и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 13/ Каква доказателствена стойност има свидетелството за регистрация на МПС?; 14/ Удостоверява ли свидетелството за регистрация на МПС притежаване на правото на собственост от страна на лицето, вписано в документа?; 15/ Следва ли съдът да изследва всяка една от сделките за прехвърляне на правото на собственост и следва ли да изследва законодателството и правната система, действаща по време и място на сключване на всяка една от прехвърлителните сделки?; 16/ Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства? – допълнителният селективен критерий по последните четири въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с възприетото в решения по гр. д. №4074/2008 г. на III г. о., т. д. №2946/2019 г. на II т. о. и с Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

І. По специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – 1. „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаването на правния спор, или следва да се произнесе по нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ВКС, ОСГТК) и 2. „В кои случаи и при какви предпоставки уговорката в търговски договори е нищожна поради накърняване с договора на добрите нрави?” (по този въпрос твърди противоречие както с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/15.06.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, така и с формираната по реда на чл. 290 ГПК казуална практика на ВКС - решение №223/19.04.2016 г. по т. д. №3633/2014 г. I т. о. на ВКС; решение №229/29.06.2017 г. по т. д. №3550/2015 г. II т. о. на ВКС; решение №104/26.06.2017 г. по т. д. №2559/2016 г. IV г. о. на ВКС и решение №165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №1777/2015 ., I т. о.) и ІІ. По специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – „При постановяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави, длъжен ли е съдът да определи, да посочи границата им за всеки конкретен случаи или е достатъчно само да констатира тяхното нарушаване?” (счита, че по този въпрос не е формирана съдебна практика, поради което поставеният с него правен проблем изисква разрешаването му чрез тълкувателно решение).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?; 2/ При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД?; 3/ Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената?; 4/ Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка? – допълнителният селективен критерий по тези 4 въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения по т. д.№2012/2020 г. на І т. о., гр. д. №1227/2011 г. на II г. о., т. д. №218/2012 г. на II т. о., гр. д. №420/2009 г. на IV г. о.; гр. д. №856/2009 г. IV г. о., т. д. №761/2008 г. на I т. о., т. д. №566/2009 г. и т. д. №944/2010 г. II т. о. на ВКС; 5/ Доказал ли е ищецът при условията на пълно и главно доказване своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?; 6/ Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза, без да отдаде значение дали са се осъществили и останалите предпоставки, включени в същата договорна клауза?; 7/ Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки? – по въпроси 5-7 вкл. не се обосновава допълнителен селективен критерий в друга, освен формално посочената, като относима към всички въпроси, хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 8/ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? – допълнителният селективен критерий по 8 въпрос се обосновава в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на приетото от въззивния съд със задължителните указания в ТР №1/27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС; 9/ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК? – сочи се противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС и решение по гр. д. №1060/2014 г. на І г. о. ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Налице ли е приоритет на задължението на съда, визирано в чл. 10 ГПК за установяване на истината и осигуряване на страните на възможност и съдействие за установяване на фактите от значение за решаване на делото, предвидено като основно начало в гражданския процес“. Същото е обосновано с тезата, че въззивното решение е обосновано със събрани свидетелски показания, които не потвърждават, а оборват обстоятелствата в исковата молба, т. е. съдът не достига до истината по делото. А представените писмени доказателства са антидатирани и оспорени, което налага съдът да ги провери, а това не е направено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

№1 и въпрос №2 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: въпрос №1 – в противоречие с решение №15 от 30.01.2015 г. по гр. д.№4604/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение №228 от 01.10.2014 г. по гр. д.№1060/2014г. на ВКС, І г. о., решение №133/23.10.2019 г. по гр. д.№3565/2018 г. на ВКС, І г. о., решение №248 от 07.01.2020 г. по гр. д.№4193/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение №167/23.10.2019 г. по гр. д.№4249/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., въпрос №2 – в противоречие с решение №788/27.04.2011 г. по гр. д.№120/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Относно въпроси №3, 4 и 5 се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

най-общо могат да бъдат формулирани по следния начин: 1. Относно задължението на съда да окаже необходимото съдействие на страната, като й даде ясни, пълни и точни указания в какво се изразява неизправността на искането и как същото може да бъде отстранено; 2. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗС съгласно която «Когато в делбата участват недееспособни или отсъстващи, необходимо е предварително разрешение на районния съд.»; 3. Относно приложимостта на нормата на чл. 75, ал. 2 ЗН в случаите, в които е отправено искане до районния съд по реда на чл. 35. ал. 2 ЗС за издаване на предварително разрешение за допускане и извършване на делбата. Според касатора по първия въпрос е налице касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие с практиката на ВКС, и по-точно РЕШЕНИЕ №******г. на ВКС по т. д. №******г., съдържащо разяснения относно задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му, като твърди, че съдът не е дал ясни, точни и пълни указания на страната да уточни дали не предявява иск за делба, в рамките на който иска съдът да приложи правилото на чл. 35, ал. 2 ЗС, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неправилно прекратяване на допустим иск, за който е налице правен интерес от предявяването му предвид невъзможността за постигане на доброволна/извънсъдебна делба. Във връзка със следващите два въпроса касаторът счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, евентуално - същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. по отношение на тях е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърди, че първия от тях, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съда, която моли служебно да бъде издирена и съобразена. В случай, че съдът приеме, че липсва достатъчно съдебна практика по повдигнатия въпрос, както и че нормата на чл. 35, ал. 2 ЗС не с достатъчно ясна, с цел създаване на практика по прилагането й в случаи, като настоящия моли да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и съдебният акт на апелативния съд да бъде допуснат до касационно обжалване доколкото горният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, как го и за развитието на правото. В тази връзка моли съдът да се произнесе относно вложения от законодателя смисъл в понятието „отсъстващи“ - дали в тази категория лица попадат единствено „обявените за отсъстващи“ по смисъла и по реда на чл. 8 и сл. ЗЛС или тълкуването на понятието следва да бъде разширено, като в него бъдат включени всички изчезнали лица, с които съделителят няма контакт и за които не разполага с данни и сведения относно тяхното местоположение. Във връзка с последния въпрос счита, че точното прилагане на закона изисква да се създаде съдебна практика, отчитаща, че делба, в която част от съделителите са отсъстващи, но преди извършването й е дадено предварително разрешение по чл. 35, ал. 2 ЗС от районния съд, не е недействителна по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН. В последната част на изложението се твърди, че определението страда от „очевидна неправилност“, т. е. е налице основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е постановено „contra legem“ до степен, при които законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, като се касае за особено тежко и съществено нарушение на закона, което може да бъде констатирано от съда „prima facie“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

12343 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право