чл. 10 ГПК

Допустимо ли е в гражданския процес да се правят възражения относно валидността и обвързващото действие на решение на ПК по ЗСПЗЗ от страна на трето лице, което не е било страна в административното производство?
Попада ли под разясненията на Тълкувателно решение №99/2012 г. на ВКС по т. дело №9/2012 г. хипотеза, в която ищцата не твърди, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, а излага позиция за конкретно първоначално възстановяване на различен от процесния имот, което води до разлика във възстановения с решението на ПК имот и този, предмет на придобивната давност от страна на ищцата по делото?
Може ли лице, упражнявало фактическа власт преди реституция, да придобие собственост върху имот чрез придобивна давност, започнала да тече след влизане в сила на реституционно решение, при липса на активни действия на титуляра на правото на собственост по реституционното решение, респективно неговият правоприемник?
Какви следва да бъдат необходимите действия за трансформиране на
държане във владение при първоначално установена фактическа власт без правно основание, включително спрямо реституиран собственик/негов правоприемник, който не е заявил своите категорични претенции за собственост?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; Длъжен ли е съдът, след като определи правилно предмета на спора, да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правно релевантна факти, от които произтича спорното право, включително и доказателствените средства, свидетелски показания и аргументи. При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните съгласно чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага извод, че при обсъждането им, доказателствата следва да се съпоставят, след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?
Препращането към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението й да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора - чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?
Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателствени средства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 ГПК?