Едностранен договор

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия; за това от правно значение ли са в този случай причините довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в показанията на този регистър е безспорно установен и за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? (По отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Електроразпределение Север” АД за недължимост на сума по извършена корекция на сметка за минал период)

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД и след отмяната на чл. 47 и чл. 52-56 ПИКЕ прилагат ли се разпоредбите на чл.48-51 включително при уреждане на отношения между доставчика на ел.енергия и потребителя ѝ? (По установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу „Енерго-Про Продажби” АД, че ищецът не дължи на ответника сума за корекция на консумираната за минало време ел. енергия)

Установената в чл. 584, т. 3 ГПК несъвместимост на инструментарните свидетели по отношение на завещателя, който се явява по смисъла на чл. 572 ГПК единственото лице - страна и участник в нотариалното производство по съставяне на нотариално завещание, приложима ли е и по отношение на лицето, в чиято полза се завещава? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) (Иск по чл. 42, б. „б“ ЗН за обявяване нищожността на завещателното разпореждане, обективирано в нотариално завещание)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? (По установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за това, че ищеца не дължи ответника „Електроразпределение Север” АД сума, представляваща начислена ел. енергия - фактурирана от ответника сума след процедура по корекция)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на клауза от договор за банков кредит, предвиждаща начина на формиране на договорната лихва и правото за банката – кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя ли нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер? (По искове на „ОТП Факторинг България” ЕАД срещу физическо лице, в качеството му на длъжник по договор за потребителски кредит за заплащане на възнаградителна и наказателна лихва, както и срещу поръчител по същия договор за потребителски кредит иск за заплащане на възнаградителна и наказателна лихва )

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? (По отрицателен установителен иск на физическо лице срещу „Електроразпределение Север“ АДотносно недължимостта на начислена сума за електрическа енергия)

За възможността - възражение за изтекла погасителна давност - да се прави за първи път пред въззивната инстанция. (По частично предявен иск срещу гражданка на Кралство Великобритания за заплащане на адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ)

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила? (По отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК от физическо лице срещу „Електроразпределение Север” АД за недължимост на допълнително начислена електрическа енергия)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Очевидна неправилност на въззивното решение, предвид изложените в мотивите към него противоречиви съображения относно основанието за преустановяване на облигационната връзка между страните, което е от значение за изхода на спора, вкл. и за произнасяне по релевираното от ответника правопогасяващо възражение. (По иск на Столична община против „Арт елит“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на част от невъзстановен аванс по договор за СМР)

Кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция – крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа? (По предявен от физическо лице против „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи служебно начислена цена за електроенергия)

Относно приложението на чл. 8, ал. 1 ПВ и чл. 8, ал. 3 ПВ и по-конкретно кои лица са легитимирани да поискат вписване на саморъчно завещание и допустимо ли е вписване на препис-извлечение от саморъчно завещание, когато в завещателния акт за обективирани завети в полза на различни бенефициенти? (По жалба на нотариус , против определение на съдията по вписванията при Софийски районен съд за вписване на препис-извлечение от саморъчно завещание)

Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за това кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерена в неизведен на дисплея регистър? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър, както и причините за това, а също така правно значимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказването на изпълнението на други задължения на разпределителното дружество, които не са предвидени в хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За наличието на противоречие между твърдението в исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит и искането за осъждане на ответника за заплати дължимата главница за период преди подаване на иска. (По иск на „Юробанк България“ АД срещу физическо лице за заплащане на главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот, ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане)

За задължението на съда да извърши проверка на заключението на допуснатата и изслушана по делото експертиза с оглед неговата обоснованост, достоверност и документираност, както и да прецени същото с оглед на всички събрани по делото доказателства и за доказателствената сила на заключенията на вещите лица относно здравословното и психично състояние на лицето в производствата по чл. 31 ЗЗД. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) (По иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане)

Може ли да се приеме, че преустановяването на работа на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, за повече от 15 работни дни със заповед по чл. 120в КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, съставлява спиране на работа по см. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ и съответно може ли да е основание за прекратяване на трудовото правоотношение в посочената хипотеза? (По искове на физическо лице против “Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна)

За задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.
За значението на неизпълнението като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит, при преценката за евентуално неравноправен характер на клауза в общите условия за проверка съответствието на обжалваното решение с практиката на СЕС.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; и длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

1. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението на разпоредбата със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. /ДВ бр. 98 от 24.11.2014г./, вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./?

Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващания, извършени преди изменението със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр. 98 от 24.11.2014 г., вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – ДВ бр.22 от 13.03.2018 г., с оглед обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР на ЗИД ЗБН, с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средство за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Неравноправна ли е клауза от договор за кредит, когато клаузата определя плащането на наказателна лихва върху просрочена главница, в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта, при условие, че потребителят е знаел размера на възнаградителната лихва, при сключване на договора?

Относно юридическия състав на неоснователното обпгатяване.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?
2. Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил, като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 1-47 и чл. 52-чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС и на чл. 48 – чл.51 ПИКЕЕ с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. и при неуреден в Общите условия към договора ред за уведомяване на потребителите, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Общо ли е оспорването на записа на заповед, когато при предявен срещу издателя иск за съществуване на вземането по записа в отговора срещу исковата молба той посочи конкретната причина за издаване на ценната книга?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 303 ГПК и сл. влезлите в сила постановления по чл. 496, ал. 1 ГПК за възлагане на недвижими имоти?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността и и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали съдът е длъжен да обсъди всички релевантни доводи и възражения на страните?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предпоставките за определяне от съда на гаранция в обезпечителното производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В случай на изтегляне на паричните средства от банковите сметки на наследодателя от наследниците, призовани към наследяване по закон и закриване на процесните сметки, допустимо ли е да се приеме от тях наследството по опис при положение, че наследниците продължават да държат изтеглените парични средства и не са се разпореждали с тях?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване са се променя действителната воля на страните? Следва ли са се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, подлежат само неясните и двусмислени уговорки?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е съдебното решение, когато след провеждането на откритото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото, но преди постановяването и обявяването на решението ищецът писмено е заявил по делото, че прави частичен отказ от иска си, а с решението си съдът се е произнесъл по първоначално предявения размер на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кой има право да получи от крайния битов клиент, начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция – крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след именението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (отм.), в сила от 16.11.2013 г.?

Неравноправна ли е клауза от договор за кредит, когато клаузата определя плащането на наказателна лихва върху просрочена главница, в размер на възнаградителната лихва плюс 10 пункта, при условие, че потребителят е знаел размера на възнаградителната лихва, при сключване на договора?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребена от него ел. енергия след изменението на Закона за Енергетиката, в сила от 17.07.12, които нарушения са установени при извършена проверка в периода 23.11.18 - 03.05.19?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай?

За проверка на извода на въззивния съд, че обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по първия частичен иск не обхващат общия размер на справедливото обезщетение, а съдът по втория частичен иск може да определи и друг общ размер, преценявайки данните по делото.

Една и съща ли е правната квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, след като законодателят изрично ги е уредил като различни правни хипотези и поглъща ли съставът на чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД този на чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД? Кое от двете основания е общо и кое специално?

След отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ), в резултат на което електрическата енергия е записана в неизведен на дисплея на електромера регистър, приложими ли са разпоредбите на чл. 183 ЗЗД и сл. относно отговорността на купувача за заплащането на електрическата енергия?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
2. Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?
3. За приложението на нормата на чл. 617 ТЗ в производствата, заведени по реда на чл. 422 ГПК - решението за обявяване в несъстоятелност и настъпването на изискуемостта на вземането въз основа на това представлява ли нов факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК? Следва ли да бъде зачетена нормата в производството по чл. 422 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.12 г. и при действието на чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13 г.?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Коя редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към прихващания, извършени след 20.06.2014г., но преди изменението на закона, обнародвано в ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г., при съобразяване законодателното изменение, по силата на което, с § 8 от ЗИД на ЗБН, обн.ДВ бр.22/13.03.2018г., е придадено обратно действие на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й ДВ,бр.98/2014г., считано от 20.06.2014г.?

Относно възможността юридическо лице - солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучателя - физическо лице, да прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
След отмяната на чл. 1 – чл. 47 и чл. 52 – чл. 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, прилагат ли се неотменените разпоредби на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, респ. и чл.183 ЗЗД?

Когато предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и е предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за кои неплатени падежирали вноски по това съглашение може да се уважи претенцията?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на странитe?
След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително, като при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Коя е приложимата редакция на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН за преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59,ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014г.?

Допустимо ли е съдебното решение, когато след провеждането на откритото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото, но преди постановяването и обявяването на решението ищецът писмено е заявил по делото, че прави частичен отказ от иска си, а с решението си съдът се е произнесъл по първоначално предявения размер на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали разпоредбата на пар. 21 ПЗР ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда обратно действие на чл. 60а, ал. 1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й, както и приложима ли е нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 1-47 и чл. 52-чл. 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017г. по адм. дело № 2385 от 2016г. на ВАС и на чл. 48 - чл.51 ПИКЕЕ с решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм. дело № 3879/2017г. и при неуреден в Общите условия към договора ред за уведомяване на потребителите, ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността и и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

Нищожно ли е предвид неразбираемостта му въззивно решение, в което е изразена различна воля на съда в мотивите и в диспозитива и е възпроизведено съдържание на първоинстанционното решение, каквото то няма?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За характера на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Коя редакция, на чл. 59, ал. 5 ЗБН е приложима към прихващанията, извършени след 20.06.2014г. до 28.11.2014г.?

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

За правомощията на въззивния съд при допуснати процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с доклада по делото.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

За задължението на въззивния съд да изгради собствени изводи по съществото на спора, като даде отговор в мотивите на акта си на всички доводи и възражения на страните, а не да извършва оценка на изводите на първоинстанционния съд.
За задължението на въззивния съд при извършване на тълкуване на договор, предмет на правен спор, да съобрази критериите по чл. 20 ЗЗД при установяване на действителната воля на страните по договора, без да променя формираната при сключването му воля на договарящите и като отчете обстоятелствата при сключването и поведението на страните.

Относно правомощията на въззивната инстанция при разрешаването на спора по същество и задълженията й да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства.

Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./?
Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК?
От чл. 496, ал. 3 ГПК следва ли извода, че за допустимостта на иск с правно основание чл. 490, ал. 2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявявани и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл. 490 ГПК или не?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба, и изрични и ясни мотиви?

Относно задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната доводи и възражения.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай?

Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД и допустима ли е при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр.38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр.40/30.05.2014 г.) уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница?

Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП?

Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Статистическите величини, с които е обвързана възможността за едностранна промяна на размера на таксата, не са залегнали като значими в клаузата за формиране на размера на разходите на изпълнителя и с оглед на това предвиждането им като основание за увеличение на таксата в последващ сключването на договора момент не отговаря на изискването за добросъвестност в отношенията между търговец и потребител и едновременно с това накърнява равнопоставеността помежду им. Неравнопоставеността не засяга самото задължение на възложителя за заплащане на такса, а се проявява по отношение правото на изпълнителя да променя /увеличава/ размера на таксата без ясни правила и без конкретна връзка между предлаганата услуга и двата статистически индекса, визирани като повод за промяната.

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по записа на заповед?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, както и при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
След отмяната на чл. 1 – чл. 47 и чл. 52 – чл. 56 от ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на 5-чл. състав на ВАС, прилагат ли се неотменените разпоредби на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ, респ. и чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
2. Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

1.Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него ел. енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.12 г. и при действието на чл.48,49,50 и 51 от ПИККЕ, в сила от 16.11.13 г.?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на ел. енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Дали документ, съставен само от страната, на която привидността се противопоставя /а не от двете страни по сделката/, има характер на „обратно писмо“ и представлява ли пълно доказателство за симулативността на сделката?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително; ако бъде установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия, за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., по реда на чл. 183 ЗЗД?

1. За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна? Какви са правните последици за недвижимия имот, предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. За допустимостта нищожността, респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна, на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна, като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства, за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното? Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че пълномощникът е превишил обема на правомощията си, без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Приложимо ли е изключението на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗЗП в случаите, когато в договор за кредит не е уговорен механизъм за определяне и промяна на приложимия лихвен процент?
Нищожно ли е допълнително споразумение, подписано въз основа на нищожни клаузи съобразно чл. 366 ЗЗД?

Нищожна ли е клауза в договор за правна защита и съдействие, в която самият адвокат е поел задължение за връщане, при определени условия, на предварително платено, но уговореното с оглед изхода по спора, по смисъла на чл. 36, ал. 4 ЗАдв, възнаграждение?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на странитe?
След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително, като при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записване й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Следва ли да се ангажира отговорността на потребителя при отчетена електроенелгия от неизведен на десплея регистър при софтуерна намеса по реда на чл. 183 ЗЗД и от правно значение ли са причините довели до измерване на част от потребената ел. енергия в скрит регистър на електромера, както и периода на това измерване , след като записът в него е безспорно установен?

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Двустранен договор" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина "Едностранна търговска сделка" и публикувани в системата на "Българското прецедентно право".

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?
Приложими ли са общите правила по ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД в отношенията между доставчик на ел.енергия и абонат?

След отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба, и изрични и ясни мотиви?

Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане за продажната цена за разликата между измереното и реално доставеното количеството ел.енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и имат ли правно значение в този случай конкретните причини, довели до измерване на част от потребената ел.енергия в скрит регистър, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в скрития регистър е безспорно установен?

1. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.дело № 2835/2016 г. на петчленен състав на ВАС могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?
2. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерено цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

Кой е приложимия закон съобразно с който следва да се решат споровете между абонати на електроразпределителни дружества - ЗЕ или ЗЗД, при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането, както и следва ли да се докаже виновно поведение на абоната при твърдение за софуерна намеса в СТИ и показанията в т.н. скрита тарифа?

Предстои добавяне на анотация.

Относно възможността юридическо лице - солидарен длъжник, встъпил в дълга на кредитополучателя - физическо лице, да прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.

1.Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ бр.54/12г.?
2. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката,в сила от 17.07.12г., но при действието на разпоредбите на чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ,в сила от 16.11.13г.?

При установено софтуерно въздействие върху СТЕ, с което е измерена цялана доставена енергия , но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача по чл.183 ЗЗД и след отмяната на чл.47 и чл.52-56 ПИКЕ прилагат ли се разпоредбите на чл.48-51 включително при уреждане на отношения между доставчика на ел.енергия и потребителя ѝ?

Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ /обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./?
Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.); при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребената ел.енергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 ЗЗД в този случай?

Относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото.

Възможност на кредитора да упражни потестативно преобразуващо право, посредством което да предизвика едностранна промяна в едно облигационно отношение, въпреки волята на другата страна – длъжник.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?

За разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане.
Явява ли се трето лице, по смисъла на чл. 181 от ГПК, юридическото лице, което оспорва издадения от негов бивш законов представител частен документ, с твърдението, че е съставен след прекратяването на представителното му правоотношение, но е антидатиран и обвързано ли е това юридическо лице от посочената в документа дата, както и каква е защитата му срещу антидатирането на документа от органен представител с прекратени пълномощия?
Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

При предявен иск за намаляване на дарение за възстановяване на запазената част, какъв е предмета на доказване и как следва да се разпредели доказателствената тежест с ясни и точни указанията до страните, и за задълженията на въззивната инстанция да поправи допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция във връзка с това.

При преценка дали сделка противоречи на добрите нрави следва ли да се вземат предвид конкретните индивидуални особености на страната по нея, мотивите и целта за извършването й, действията на трети лица, спомогнали за формиране на волята за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
При направено възражение за давност длъжен ли е съдът служебно да прецени наличието и на предпоставките за спирането или прекъсването й съобразно императивните правни норми на чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За задължението на съда да вземе предвид и се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства, че ищецът не е имал намерение реално да се обвърже с едностранната сделка? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Задължена ли е въззивната инстанция по гражданско дело да зачете влязлата в сила присъда на наказателен съд, с която е установено извършването на деянието /съставянето на неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че е написано и подписано от посочената в него завещателка в полза на праводателя на ответниците в гражданското производство и което е било използвано от праводателя пред нотариуса, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието право/; противоправността на деянието /престъпление по чл.309, ал.1 НК/; виновността на дееца?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК?
От чл. 496, ал. 3 ГПК следва ли извода, че за допустимостта на иск с правно основание чл. 490, ал. 2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявявани и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл. 490 ГПК или не?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

1. Може ли с решението си въззивната инстанция да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как се разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт, без да им предостави възможност да изразят становище и без да даде указания за ангажиране на доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Как се разпределя доказателствената тежест за установяване на датата на издаване на записа на заповед при релевирано от издателя възражение за антидатиране на ценната книга като съставена в по-късен момент от негов бивш органен представител след прекратяване на представителното правоотношение при предявен иск по реда на чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на менителничния документ? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти?

Дали разпоредбата на пар. 21 ПЗР ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 24.03.2015г./ предвижда обратно действие на чл. 60а, ал. 1 ЗБН и съответно тази разпоредба прилага ли се по отношение на правоотношения, възникнали преди приемането й, както и приложима ли е нормата на чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН по отношение на иск с предмет принудителното връщане в масата на несъстоятелността на налични поименни акции?

Може ли главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление има ли последиците по чл. 116, б. а ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок?

Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може ли да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК и влиза ли в обема на представителната му власт сключване на договор за процесуално представителство с адвокат?
При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, може ли пълномощникът да преупълномощи друго лице – адвокат, и налице ли е валидно процесуално представителство?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

По своето естество, като произтичащ от твърдяното неизпълнение от страна на банката длъжник по договор за паричен влог (т.е. абсолютна търговска, банкова сделка от категорията пасивни), спорът по настоящето дело, въведен с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421 ТЗ на ползвател на платежна услуга, има характера на платежен: според терминологията на чл. 128 от относимия към разрешаването му Закон за платежните услуги и за платежните системи /отм./, действал до влизането в сила на 6 март 2018 г. на сегашния закон с идентично наименование /ЗПУПС/. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗПУПС /отм./ от 1.ХІ.2009 г., производството пред комисията за платежни спорове не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда. Следователно, при дължимата от ВКС служебна проверка, в конкретния случай се установява, че атакуваното от А. Б. въззивно решение е валиден и процесуално допустим съдебен акт. От естеството на спора като платежен на плоскостта на чл. 44 ЗПУПС /отм./, т.е. търговски, защото е относно неизпълнението на задължение на доставчик на платежна услуга /ДПУ/ по абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ - във вр. чл. 421 ТЗ, по никакъв начин не следва, че разрешаването му би било възможно без изясняване на точното съотношение между наследяването по закон и по завещание, като две отделни основания, но също и предвид ноторното обстоятелство, че банковата практика отдавна е прекосила класическия контур на паричния влог, примесвайки го с елементите на банковата разплащателна сметка, с което бива размит и ерозиран присъщия едностранен характер на сделката.

Допустимо ли е начисляването на лихва върху лихва в договорни отношения с участие на физически лица при действието на Наредба №9 от 03.04.2008г.? Нищожен ли е анекс за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?

В производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК и при липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, длъжен ли е решаващият съд да разгледа и се произнесе по изрично заявените от ответника - длъжник възражения, свързани с невъзникване на вземането, предмет на иска, респ. с погасяване на същото, т.е. относно съществуването или несъществуването на вземането?

Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

На основание чл.269, изр.1 ГПК проверката на въззивния съд ограничена ли е относно допустимостта на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, ако възраженията за недопустимост не са направени от ответника в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК или съдът е длъжен да извърши служебно проверка, независимо че ответникът не е въвел възражение?
Сключването на допълнителни споразумения, след подаване на изрична молба от кредитополучателя, означава ли, че всички условия по анексите са индивидуално уговорени, поради което преценката за неравноправност на договорните клаузи от основания договор е изключена и търговецът е освободен да ангажира доказателства, на основание чл.146, ал.4 ЗЗП, за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи?
Дължи ли съдът служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи в потребителски договор,когато след възникване на облигационната връзка, в съдържанието на договора е включена чрез анекс методология за определяне на плаваща лихвообразуваща компонента и следва ли в този случай да се изследва върху кои клаузи потребителят е могъл да изрази становище в преддоговорния процес?

Наличието на наследници по закон изключва приложението на чл.11 ЗН, който като условие за действието му, въвежда изискване лицето да няма наследници по закон, респективно всичките наследници по закон да са се отказали от наследството. Следователно, първостепенният съд неправомерно, без да изчерпи редът на наследниците по закон е конституирал като ответник в производството по несъстоятелност на едноличния търговец, държавата. Т.е. решението е постановено спрямо субект, който не е пасивно процесуално легитимиран да поеме наследството на едноличния търговец и съответно по отношение на него постановеният акт е недопустим.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Действителна ли е / поражда ли действие/ сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане?

Може ли купувачът от публична продан на недвижим имот да поиска заличаване на възбраната по реда на чл. 31 ПВ, когато изпълнителното дело, по което е наложена възбраната, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция?

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?

За съотношението между основанието по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато с предявения иск увреденият твърди, че поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира или да ръководи онези свои правни действия, които изискват умствена пълноценност и в такова състояние е сключил атакуваната сделка.

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП клауза на потребителски договор, с която се уговаря, че лихвата по кредита, ще се образува въз основа на базов лихвен процент за определен вид кредит плюс надбавка при положение, че в договора не са предвидени начин за изчисление или формула за определяне на базовия лихвен процент, респ. методика с ясни правила за изменението му? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) Относно характеристиките и правната същност на допълнителните споразумения към договорите за банков кредит, които са неразделна част от тях, относимостта им към предмета на спора за недължимо платени суми, представляващи разлики между договорения размер на лихвата и увеличението й над първоначалния размер на възнаградителната лихва, както и доказателствената стойност на споразуменията, приети от съда и неоспорени от страните. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник и представлява ли такъв отказ отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?
Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да се направи в производство по чл. 130, ал. 3 СК и обвързващо ли е определението на съда в това производство за районния съд по мястото на откриване на наследството, който по закон е компетентен да впише направения отказ. Може ли този съд да извършва нова преценка с оглед интересите на детето и да откаже вписването на отказа в специалната книга на съда, въпреки даденото от компетентния съд разрешение за извършвантето на отказа в производството по чл. 130, ал. 3 СК?

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

При преценка дали сделка противоречи на добрите нрави следва ли да се вземат предвид конкретните индивидуални особености на страната по нея, мотивите и целта за извършването й, действията на трети лица, спомогнали за формиране на волята за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
При направено възражение за давност длъжен ли е съдът служебно да прецени наличието и на предпоставките за спирането или прекъсването й съобразно императивните правни норми на чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За задължението на съда да вземе предвид и се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства, че ищецът не е имал намерение реално да се обвърже с едностранната сделка? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 от ЗЗП клауза от договор за кредит, съгласно която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията по чл.144, ал.3 от ЗЗП?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ може да се оттегля преди изтичане на неговия срок?

Относно характера на винкулираните акции съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им.

Относно приложимостта на основанията по чл.143 ЗЗП, т.10 и т.12, чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП и чл.145 ЗЗП спрямо клаузи в договор за банков кредит, предвиждащи възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на базовия лихвен процент, както и до преценката дали при договори за кредит с променлив лихвен процент методиката на банката кредитор за определяне на базов лихвен процент е извън договорното съдържание и ако е така, спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Неравноправни ли са клаузите в договор за банков кредит, в които банката отпуска и се усвоява от клиента кредит в левовата равностойност на определена сума в швейцарски франкове, а се задължава клиентът да погасява в друга валута /в швейцарски франкове/, която банката му продава по курса за деня и в които всички вреди от валутните промени и валутния риск са възложени в тежест само на потребителя? (на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК)

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Кои са материалноправните предпоставки за законосъобразно упражняване на правото на уволнение в хипотезата на закриване на част от предприятието, когато работодателят е търговска банка и в населеното място има повече от един банков клон (офис), единият от който се закрива и където работи уволненият?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48 ПИКЕЕ, чл. 49 ПИКЕЕ, чл. 50 ПИКЕЕ, чл. 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
Дали е изпълнено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. а ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция при действието на Общите условия за ДПЕЕ от 2007 г.?

Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката?

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Относно действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент, ако не е предвидено по какъв начин настъпването на външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранната промяна на лихвения процент по договора, би се отразило на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва.

1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?
2. Допустимо ли е прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ?
3. Неточното и/ или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ?
4. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите противопоставимо ли е на трети лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, предл. първо КЗ във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд?

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

За прилагане на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неиндивидуално уговорена в договор за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена?

Задължителни необходими другари ли са насрещните страни по договор в производство по предявен от трето лице иск за обявяване неговата нищожност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Достатъчно ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор, да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП клауза от договор за кредит, съгласно която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Има ли разлика в хипотезите и ако има каква е, между предложение 1 и предложение 2 на чл. 264, ал. 4 ДОПК?
При произнасяне по жалба срещу отказ на съдия по вписванията да впише нотариален акт за покупко-продажба, тъй като е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 264 ДОПК, съдът следва ли да съобрази и настъпилите факти и обстоятелства след този отказ, респ. да приложи разпоредбите на глава 49 от ГПК и сам да прецени към момента на произнасянето си да уважи ли молбата касаеща охранително производство, а не спорно такова?

За задължението на съда да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Достатъчно ли е работникът/служителят веднъж да посети предприятието и да изяви готовност да престира труд по трудовото правоотношение, за да отговаря работодателят за недопускане за целия период от време, на осн. чл. 213, ал. 2 КТ?

За правомощието на съда да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това.

Относно производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск, досежно правоотношения с международен елемент и за обвързаността на съда, сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск, от необходимостта да проверява приложимостта в производството по чл. 390 ГПК и сл. на чуждо материално право, относимо към спорното правоотношение и начина, по който следва да процедира при липсата на данни за съдържанието му.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Предоговарянето на договора за кредит, чрез подписване на анекс към същия, предпоставя ли автоматично извод, че оспорените като неравноправни, по смисъла на чл. 143 ЗЗП, клаузи от договора се приемат за индивидуално договорени?

Следва ли при установяване фактическия състав на измамата по чл. 29 ЗЗД да се отчитат специфичните психически характеристики на лицето, които биха способствали за изграждането на неверни представи относно предмета и последиците на сделката?
Следва ли достоверността на свидетелските показания да се преценява с оглед всички доказателства по делото?

Прилагат ли се за клаузи от договор за банков кредит, касаещи увеличаване на лихвен процент, изключенията предвидени в чл. 144, ал. 2 ЗЗП и чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?

Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
Следва ли съдът да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза?
Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Знание за какво следва да се разбира като „недобросъвестност” или „злоупотреба с право„ по смисъла на чл. 465 ТЗ, от страна на поемателя по запис на заповед?

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144 ЗЗП, ал. 2 и ал. 3?

Има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора, дължащо се на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, евентуално – за какъв период следва да се извърши корекцията, съобразявайки въведения едногодишен период в новите ПИКЕЕ от 2013г.

Предоставено ли е надлежно правомощие на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция на дължими от потребителя суми за изминал период?

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

Относно невъзможността на наследодателка(та) поради тежко увреденото и здравословно състояние да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения и имот, е налице нищожност на упълномощаването, а не унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, както е приел въззивният съд.

Относно приложение на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „Е” АД, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката, както и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми.

Как следва да се тълкува волята, изразена ръкописно от завещателя, с означена дата и подпис и дали тя представлява отмяна по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗН на предходно завещание , без да е извършено завещание в полза на друго лице?

Относно наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий.

Относно материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчик на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

Съществува ли възможност след изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия в резултат на въздействие върху средството за техническо измерване; следва ли в този случай да се ангажира отговорността на потребителя.

Обслужва ли джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото? Налице ли е договаряне сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, когато органният представител на търговското дружество извършва правно действие спрямо себе си?

За правоотношенията между представаляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или чужда полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване.

Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане?

Относно приложимостта на основанията по чл. 143, т. 10 ЗЗП и чл. 143, т. 12 ЗЗП и чл. 145 ЗЗП спрямо клаузи в договор за жилищен кредит, установяващи едностранна възможност за банката да измени договорения лихвен процент, както и изключено ли е приложението на чл. 146, ал. 2 ЗЗП при подписване от страна на кредитополучателя на предварително изготвен от банката договор.

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя?
Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът?
Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД?

Относно приложимостта на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неуговорена индивидуално клауза от ОУ в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

За приложението чл. 143 ЗЗП, т.т. 9, 10, 11, 12 относно уговорката в договора за потребителски кредит, предвиждаща за едностранната възможност за промяна от страна на банката на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в него основание.
За разпределението на доказателствената тежест относно факта, че съответните клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП.

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова) – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и на таксата за управление?
Прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144 ЗЗП, ал. 2 и ал. 3?
Какво трябва да е съдържанието на такива клаузи и как трябва те да се тълкуват от съда съобразно чл. 147 ЗЗП, ал. 1 и ал. 2?

Длъжник ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД авалистът на запис на заповед в случаите, когато той не е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора и записа на заповед е издаден единствено и само с цел обезпечаване на това вземане?

Относно оспорване на обратно писмо.

Обвързан ли е неговия наследник от удостоверителното изявление на наследодателя си за получаване на продажната цена и встъпва ли той в неговото процесуално положение?

По какъв начин следва да бъде заявено оспорването на едно саморъчно завещание, за да се приеме, че е оспорена неговата автентичност като частен писмен документ, съотв. неговата действителност като едностранна сделка.

Относно неравноправността и нищожността на клаузи от общите условия на договорите с електроразпределителните дружества, даващи възможност за едностранна корекция на сметки за ползвана електрическа енергия.

Относно допустимостта да бъде извършвана едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена електрическа енергия за минал период.

Относно приложимостта на забраната по чл. 309 ТЗ в хипотезата, когато неустойката за забава е уговорена в клаузите на едностранна търговска сделка и възражението за прекомерност е направено от страната – търговец, в чиято обичайна търговска дейност се включва същата, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановено по реда на чл. 290 ГПК и сл. решение № 88 от 22.06.2010 год., по т.д.№ 911/2009 год. на I т.о..

Налице ли е непризнателност, ако дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка поради липса на достатъчно средства да издържа себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, или непризнателност е налице независимо от материалните възможности на дарения, докато разполага с дареното до неговото изчерпване?

Относно възможността, според действащата нормативна уредба, електроразпределителното дружество да извършва едностранно корекции на сметки на потребителите за минал период.

Вменяването на задължение от завещателя за гледане на трето лице в саморъчно завещание, съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗН и невъзможна ли е тя по смисъла на чл. 42, б. „в” ЗН?

Какъв е фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на страните?
Подписът на работника/служителя под текста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание удостоверява ли връчването й, или негово съгласие за прекратяването?

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане?

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане.

Относно възможността за едностранна промяна от страна на доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електроенергия, въз основа на общите условия, в частност в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 20.10.2009 г. – 25.03.2010 г…

Относно допустимостта да се намалява на основание чл.309 ТЗ неустойка, уговорена в едностранна търговска сделка, по възражение на страната – търговец и за действителността на съдържащата се в т.III от договора за покупко – продажба уговорка за неустойка.

За правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

Липсата на мозъчна дейност и др., както и възможността да бъде поставено едно лице под пълно запрещение, води ли до нищожност на /едностранна/ сделка по чл.26,ал.2 ЗЗД, поради липса на съгласие, или това води до унищожаемост на сделката по чл.31 ЗЗД?

За успешното провеждане на иска по чл. 422 ГПК следва ли ищецът да доказва и каузалното правоотношение или е достатъчно да се позовава на абстрактния характер на записа на заповед? Относно доказателствената тежест на взискателя – ищец при направени лични възражения от длъжника – ответник за обезпечителния характер на записа на заповед към каузалното правоотношение, което се твърди, че е заплатено изцяло.

Преценката относно допустимостта на иска може да бъде извършена по редовна искова молба. Ипотеката е договор с вписването, на който в имотния регистър собственикът на недвижим имот учредява ипотечно право в полза на кредитора по определено вземане. Тази дефиниция извлечена от правната уредба на договора в чл. 166 ЗЗД определя договора като едностранен, безвъзмезден, консенсуален, формален, акцесорен, каузален и на разпореждане. По своята същност ипотеката е особен вид субективно и хетерогенно право. То е право върху чужда вещ, противопоставимо на трети лица и съдържа процесуален елемент – право на предпочтително удовлетворение. Правните разрешения по същността на спорното право не могат да бъдат приложени към спора по същество преди да се проведе производство по чл. 100, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 129, ал. 2 ГПК. Налице е основание по чл. 281, т. 2 ГПК, поради което съгласно чл. 293, ал. 4 ГПК решението следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд за провеждане на производство, за отстраняване нередовността на сезирането и произнасяне по редовна искова молба.

За допустимостта към иска за унищожаване на сделки, сключени чрез представител, чрез изменение на иска да бъде обективно съединен и искът за унищожаване на овластителната сделка и за обусловеността между двата иска; за възможността увреденият да предяви иск по чл. 31 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му под запрещение, както и за правното значение на неспособността да се разбират и ръководят действията за овластителната сделка и за извършените чрез пълномощника последващи двустранни сделки.

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря. Относно правото на издателя на записа на заповед да противопостави на джиратаря, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузалните отношения с кредитора му – поемател на записа на заповед и джирант.

За правната уредба, правната същност и последици на породеното в полза на [фирма] потестативно право да извърши корекции на сметките на потребителя, пораждащ задължение на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираните сметки, изготвени по реда на общите условия при констатирано нарушение, водещо до неотчитане на преминаващата през средството за търговско измерване употребена електрическа енергия.

Дали разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис е приложима и в случаите, когато с един акт е направено завещание на две лица, едното от които е призовано да наследи, а другото е лице от реда на чл. 5 ЗН – чл. 9 ЗН, но не е призовано да наследява?

Относно приложението на чл. 40 ЗЗД.

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Относно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване за изтекъл период.

Налице ли са предпоставки за едностранно коригиране от доставчика на електроенергия на дължими суми за минал период и приложима ли е нормата на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от [фирма], приети на основание чл. 98 ЗЕ?

Дали след смъртта на облагодетелстваното лице неговите наследници дължат издръжка на дарителя?

Относно правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

Относно правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

Какво следва да се разбира под „нужда от издръжка“ по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД?

Относно преценка по допустимостта на съдебното решение и разгледания иск , в която насока съдилищата не са изложили съображения .

Как се определя спорното материално право, съответно – какъв е предмета на делото и търсената от ищеца защита?
Длъжен ли е съдът с решението си да отговори на иска и може ли да излиза извън спорния предмет на делото ?

Дарението,направено по време на брака на единия съпруг,означава ли трансформация на лично имущество ?

Относно решение № 253 от 12.05.2008 год. по гр.д. № 182/08 год.на Русенски окръжен съд,с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Б. против С. И. Б. и Х. И. Б. иск за отмяна на дарението.

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

Относно пълната обезвреда на щетите, настъпили в резултат на деликт, е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корегирана сметка, изготвена по реда на ОУ на “Ч. Р. България”АД.

Относно приемането на работата от поръчващия /касатора С. / при сключен между страните по спора договор за изработка е бил решен в противоречие с практиката на ВКС, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение не би могла да настъпи преди да е извършено надлежно приемане на работата, а поръчващият не може да бъде заставен да приеме нещо, което се различава от поръчката му.

Относно приложението на чл. 49, ал. 4 НППРЕМПП /отм./ и наличието на надлежно предоставено с посочената наредба правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение № 641/06.10.2008г. по т. дело № 287/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение.